Бях решил да напиша нещо свежо с много умни мисли и високо съдържание на алкохол. Няма да стане…На десет метра от моя блок строят друг блок. Като казвам десет метра, имам предвид точно 9 метра и 87 сантиметра. Лично ги измерих. В момента един корав мангал, млати яко с едно канго и направо ми взима здравето…Аз живея срещу парка…Живеех…Сега всеки ден крадат от изпълнените ми с борови гори пейзажи…Накрая между мен и парка с който съм израснал, ще стой пет етажно бетонно чудовище…Трябва да си пусна нещо силно…И да си сипя такова…Guns  са идеални за случая…Никога няма да ми омръзнат.Ще си пускам солата на Slash докато не убия и последния звук от онзи малък бял багер марка Eric­s­son…а ми бяха любимите телефони. Да, Guns са велика банда. Не знам защо така просташки се разцепиха. Последният им албум Chi­nese democ­racy си беше пълна излагация. Виж  групата на Slash Vel­vet Revolver са друга работа. Преди малко си пуснах Dirty Lit­tle Thing от албума Con­tra­band. Страхотна музика…Мамка му…Въобще кой нормален човек започва да чука в 6.30 сутринта. Под чука имам предвид да бие здраво с пневматичен чук. Иначе имах една приятелка, която обичаше да прави секс в шест часа. Гаджето и беше барман и се прибираше към три. Струваше му невероятни усилия да я задоволява. Един път ми каза: ”Брат, вече едвам издържам. На предела на силите си съм. Буди ме всеки ден в шест без десет. Да оставим, че вече не изпитвам никакво удоволствие от ебането, но после и на работа цял ден съм скапан. Тя ти е приятелка и ще те послуша. Кажи и нещо по тая тема, ама по завоалирано да не разбере, че сме говорили.  Аз естествено и казах да спре да ебе гаджето си всяка сутрин щото ще го умори…После тя го заряза като основната причина беше ”Това лайно, има ниски жизнени показатели”. Тая жена си е направо като ония същества от японската митология — мисля че инкубуси се казваха — жени вампири, идват в съня ти ебът те и ти взимат цялата сила…Страшна работа… Добре де съвсем сериозно, не е нормално да се строи блок толкова близко до друг блок…Особено ако това е моя блок. Даже не мисля че е законно. Ако е законно поне е неморално. Ако е морално поне е много грозно, неприятно и дразнещо. Ето сега пристигна една ужасно грозна машина. Прилича на онзи с дългите ръце от втората част на Спайдърмен. Освен това е в някакъв злокобен зелен цвят. Ако леля ми беше тук щеше да каже точно какъв. Леля ми разпознава 72 нюанса на зеленото. Има по-добра разпределителна способност от лаптопа ми. В гардероба и има над сто зелени блузи.; тиквено зелено, морско зелено, горско зелено, зелено тип врата на асансьор/от старите комунистически блокове/, зелено което прилича на кафяво, но всъщност си е зелено, зелено което на нищо не прилича, зелено което въобще не искаш да знаеш на какво прилича…и бог знае какви още страшни зелени неща има в този гардероб…Но леля ми е една цяла друга история и заслужава специално внимание…Думата ми беше за тази машина. На края й виси един мандахерцащ се на всички страни маркуч. Прилича на лайно, което се опитва да се изсули от задника ти, но някак си се е захванало и не ще да падне колкото и да си удряш гъза в тоалетната чиния. Вчера се качихме на покрива с един съсед да наблюдаваме тази машина, а и също така да замеряме от време на време работниците с костилки от праскови. Оказа се, че с тази машина се излива бетона. Тоест екобетона. Все едно, че ако съсипваш зелени площи с екобетон ти се брой като озеленяване. Както и да е. В един момент той уцели с костилка един от работниците, точно този който държеше маркуча и той като се обърна направо бетонира двама свой колеги. После се сетихме за един наш приятел от квартала дето има неконтролируемо пикаене. Просто където и да се намира, когато пикае наводнява всичко около себе си. Сещам се че веднъж в една тоалетна беше напикал огледалото, което между другото се намираше зад него и четири писоара от дясната му страна.. Просто не знам какво е правил. Да не си около него в такъв момент. Много се смяхме тогава…Ето исках да напиша нещо хубаво и свежо с много умни мисли, а то какво стана…Май само условието с алкохола изпълних донякъде, защото докато писах това изпих две-три студени бири.