…малко мисли
и малко музика за фон.
Всеки ден срещаме еко каузи около нас. Интернет, телевизията, радиото, всичко е залято от тях. До сега не съм писала за товар но то в защото не мога да пиша за неща, които не съм изпитала. Или поне ми е доста трудно. Днес исках да пиша за любов, защото в главата ми влезе една песен, но уви — не мога да пиша за нещо, което не изпитвам. Затова ще пиша за водата. Read the rest of this entry »
Жените си имаме отношения с пениса. Някои си имат странни, други приятелски отношения, трети направо са във война с него. Пенисът е много за жената. Може да е приятел, враг, оръжие, средство, уред, даже повод за завист.
Колежката Караджова, Мира Караджова 
, днес ме предизвика да направя една компилация „Things I Like” в снимки — ъ фото компилейшън дето се вика. А на мен ми хрумна, че може да го обърнем на поредната блогърска щафета. Този път обаче викам да попишем за нещата, които ни радват душата… Read the rest of this entry »
My friends are so depressed
По принцип не обичам да пиша за мъже, защото води само до две неща, когато го прави жена. Ако няма гадже я обявяват за мъжемразка. Ако има гадже, започват да го съжаляват, за дето търпи такава до себе си. Обаче днес, докато вятърът вие над Бургаския залив по-силно от шлагерна песен, а аз пия страхотен черен чай с мляко, не мога да не се запитам: пенисът приятел или враг е на мъжа? Read the rest of this entry »
Страстната седмица почти завърши, с нея ще приключат и постите, а с тях и постът за секс… Много страсти и много хормон във въздуха с тая страстна седмица. Има нещо преди празници, защото и по Коледа имаше такъв момент. Ясно е, че гладът настървява, а и явно положителните емоции по празниците вдигат духа, а и други работа. Другата седмица като са намуа народа с козунак, ще утихнат нещата. Read the rest of this entry »
Обявявам Si за официален блого-метеролог, тъй като тя изказа вярната прогноза – разКУР/ПИЧило се е! Важи и за блого пространството. На където да се обърнеш се говори за какво искат мъжете, какво искат жените, употребата на жената, прасци и нинам си к’во още. Но както каза колегата Пешев – хормона не прощава никому. Read the rest of this entry »
…Обичам нощем да ме палиш,
обичам сутрин да ме галиш,
обичам да не питаме защо..
.
.
Вчера един човек ме помоли да не го споменавам в блога ми. Няма да го правя. Не знам защо не иска и няма и да питам. Но той ми даде този и още един повод да се замисля върху самото Защо.
Много обичам детайли. Обичам нещата, които хората пропускат, макар да ги гледат всеки ден. Някой път ми се получава и ги виждам. ” Read the rest of this entry »
Днес всичко ми се получава точно на време. Свърших работа точно на време, за да стигна точно на време за срещата си с приятел. А на него му трябваха точно 10 секунди, за да ме погледна в очите и да ми постави душевна диагноза. Някой някога, май беше Ейбрахам Маслоу, но Google мълчи по въпроса, бе казал, че който има добри приятели няма нужда от психоаналитик. Е точно този приятел и е психолог — кой като мен…
Много обичам април. Още на първи исках да му напиша нещо, но не можех. На първи не можех да кажа нещо красиво. Но понеже и Април ме обича, на втори ми изрежисира нещо прекрасно, за да пропиша.
Много е хубаво, когато е като по сценарий, но няма сценарий. Хубаво е и когато окото на камерата е твоето. Хубаво е и когато точният саунтрак звучи в собствените ти слушалки. Хубава вечер. Прибиране по най-разбития тротоар в Борово. Черни ботуши крачат в ритъма на Джейм Блънт. Погледът са вдига. Над мен има голямо разцъфтяло сливово дърво — от онези старите, посадени от домсъвета или от хората живели в квартала преди блоковете. Виждали ли сте разцъфтяло дърво на лунна светлина? Белите цветове някак изпъкват на тъмното небе. Стъблото и клоните не се виждат. Само странно светлата и обемна корона от цвят. Първото ми цъфнало дърво тази пролет. Музиката в главата ми го прави нереално…
