…за фон

Най-малкото заради тая реплика си струва да гледате „Прогноза”, макар че мен лично ме вдигна от седалката. Филмът не просто е хубав, ами и е български. Има култови лафове, но няма фалшиви диалози – запазена марка за родното ни кино след ’89-та.

„Прогноза” е любовен, без да е сладникав. Има политика, без да е политически. И най-важното — балкански е без да трябва задължително да си роден тук, за да ти хареса и без да е за война. Войната е само щрих. Последното веднага прави „Прогноза” годен за износ и то не само по разни арт фестивали и културни евенти, където ще го видят десет човека на кръст,  но и по кината. Read the rest of this entry »

Бях решил да напиша нещо свежо с много умни мисли и високо съдържание на алкохол. Няма да стане…На десет метра от моя блок строят друг блок. Като казвам десет метра, имам предвид точно 9 метра и 87 сантиметра. Лично ги измерих. В момента един корав мангал, млати яко с едно канго и направо ми взима здравето…Аз живея срещу парка…Живеех…Сега всеки ден крадат от изпълнените ми с борови гори пейзажи… Read the rest of this entry »

Те: „Не е остарял въобще за последните 5 години” — с възклицание, гледайки старите снимки.
Аз: „Да, сигурно крие някой портрет в гардероба” – мълчание съчетано с недоумение в очите им. ОК, знам, понякога асоциациите ми са малко сложни за разбиране.
Аз: „Портрет в гардероба, като Дориан Грей”.
Те: „Коя е Дориан Грей?” — недоумението е в моите очи.
Аз: „Дориан Грей, от Портрет на Дориан Грей на Оскар Уайлд.” — поех си въздух, молейки се да имам търпение и този път. „ Дориан Грей държи един свой портрет в гардероба, който остарява вместо НЕГО”.
Те: „Аааа…” — засмяха се те по-скоро от учтивост. Реших да не продължавам с образователната програма. Read the rest of this entry »

Леле, не съм писал истински повече от две години…И не исках първата ми дума да е леле. Ама вече е късно. Не обичам да се връщам назад и рядко го правя, дори това назад да е преди пет секунди. Но сега е един от тези моменти. Ще се върна за малко, за първи и за последен път. Заради спомена, заради неизказаните неща и заради едно обещание.

Read the rest of this entry »

Журналистиката в България е под всякаква критика в голямата си част, спор няма. Причините са дълга и спорна тема. Важното е, че въпреки всичко  професионализмът, усилията и добрата работа се отплащат в дългосрочен план. Пример-съпоставка – Бареков и Иво Инджев.

Read the rest of this entry »

Вчера с Марфи, Ган, Руслан и Мила откликнахме на поканата на г-н Соломон Паси за среща с блогърите. Поради кратките срокове за организация и неудобния час, групата беше малка но разнолика. Срещата се състоя в бившия кабинет на Тодор Живков в бившия партиен дом, сега дом на Народното събрание.  След Марфи и Руслан сега аз ще разкажа през моята камбанария.

Read the rest of this entry »

След две седмици – на 7 юни, са изборите за Европейски парламент (ЕП). Че политически дебат няма, това е ясно, и блогърите го отбелязаха. Но нека да върнем дори още една стъпка назад. Според мен няма дори яснота що е то европейски парламент и как функционира. Всъщност това е напълно обяснимо, тъй като цялата структура на Европейския съюз (ЕС) е сложна, бюрокрацията е огромна и след всяко следващо споразумение има някакви промени. Често са минимални, но промени има. Затова да следиш политическата система на ЕС изисква постоянство и четене, не е чудно, че масово хората не знаят за какво иде реч.

Read the rest of this entry »

Не ме ли харесваш? Защо? Защото се смея силно, говоря каквото мисля, защото съм шумна и защото не ми пука какво мислиш за мен ли? Дразни ли те как разсъждавам. Дразни ли те, че отказвам да се съобразявам с твоите предразсъдъци и да живея според твоите правила. Дразни се — това говори добре за мен.

Пречи ли ти, че говоря мръсотии, че не се извинявам, когато съм права, че мога без угризения да ти тегля една майна? Пречи ли ти, че знам мръсни вицове и че ги разказвам? Ако ти пречи проблемът не е в мен, а в твоите ограничения. Влез в този век преди да е свършил, моля те, за доброто на всички нас. Да, знам че не можеш, няма значение.
Read the rest of this entry »

Да гласуваш означава да направиш избор. По-добре да избереш чашата да е на половина празна и да я допълниш с гласа си. Важното е да гласуваш.

Аз гласувам защото имам тази свобода. Хората сме разглезени същества. Все мрънкаме как нямаме свобода, а не използваме тази, която имаме. Забравяме например, че жените в България имат право да гласуват едва от 1937. В Швейцария получават пълно право едва през 1973. В Саудитска Арабия и в Обединените арабски емирства, все още нямат това право. Ние го имаме и  не  го ползваме. Правото да гласуваш е правото на свобода. Само страхливецът се отказва доброволно от свободата си. А свободата трябва да се засвидетелства при всеки възможен случай – изборите са такъв. Read the rest of this entry »

В последно време закачките ‘мъже vs. жени’ заемат огромна част от мрежовия трафик. Били те ‘Какво мислят мъжете/жените’, различни хуморески на ‘Как се къпят двата пола’, ‘Плюсове и минуси на члена и циците’ и други от същия ранг. Не е учудваща и появата на темата за красотата.

Темата е насочена предимно към нас, мъжете. Поради простата причина, че женската красота често не е неподправена или е самоцел, играещ опасна роля в живота. Пък и женското тяло отдавна представлява инструмент на маркетьори, с който се продават не само бельо и дамска мода, но и музика, хранителни продукти, автомобили и прочие.

Read the rest of this entry »