-О, не знах, че си от “толерантните”!

Пресичайки парка при църквата, видя, че трамваят не се задава и няма нужда да бърза. Както обикновено, по пейките имаше насядали много хора, градинката изглеждаше пълна, чуваше се детски смях, създаваше се усещане за движение. Даваше си сметка, че в момента е една от многото и би направилa впечатление само на някой свръх-любопитен зяпач. Това й харесваше в големия град – можеше да бъде незабележима част от тълпата, винаги когато поиска. Read the rest of this entry »

Мечта. Сън. Спомен. Музиката, която те издига високо. Високо в купестите облаци, отнемайки цялото струпано в теб напрежение. Издига те високо и те понася накъде на запад, на запад към залеза, към Cabo da Roca. Мястото, където земята свършва и започва морето. Мястото, където слънцето се скрива сред вълните на океана, следвано от делфините, гонещи се един друг по оставената от него пътека. Read the rest of this entry »

Ентелегентно вече има своя Twit­ter акаунт. Щом Иран почти направиха революция чрез писукащия сайт, кои сме ние, че да страним от прогреса. Нещо повече, вече можете да ни станете и фенове в добрия стар Face­book… Read the rest of this entry »

Покрай поредния сватбен сезон, който тази година, за щастие, почти ме пропусна, стана отново дума за хората и връзките, както и за хората във връзките. Не че аз съм особенно компетентен да се изказвам по въпроса, съдейки по дългогодишния ми “успешен” опит, но все пак успях да си изведа няколко основни теореми. Read the rest of this entry »

Тази година се влюбвах три пъти. В трима различни мъже… Е добре, първият път не беше чак влюбване, беше си хлътване. Всъщност почти го мразех. Но сексът беше толкова страхотен, че бях като пристрастена към тоя мъж. Read the rest of this entry »

аз съм българче, обичам…

Представи си, че е лято. Някъде в Копривщенския Балкан. Скиташ из вече пожълтелите склонове, а слънцето направо те разтапя. Наоколо е пусто. Само в ниското се виждат стадо овце, пъплещи бавно към кошарата си. Овчарят въобще не се забелязва. Чуваш лаят на кучетата, които нареждат на овцете коя е правилната посока. Горещо и задушно е. И мирише. Мирише на буря. Read the rest of this entry »

Да си блогър е забавно. Блогваш докато се забавляваш и се забавляваш докато блогваш. Вчера при лежерна съботна разходка из София открихме фестивалния дух на столицата. Някои хапнаха италиански сандвичи, други послушахме любимата ни Елиза през това време. Накрая случайно се запознахме с Жан Крис Диел и уличният арт фестивал Play­grad… Read the rest of this entry »

Пиесата се казва „Секс, наркотици и рокендрол”, автор — Ерик Богосян. Мястото е Модерен театър. В главната роля – Асен Балтечки, режисьор – Ивайло Христов. Спектакълът ще започне всеки момент. Пълната зала е притихнала. Аз съм в очакаване, изпълнена с любопитство и все пак… съм доста скeптична…
Read the rest of this entry »

Отново съм сам! Движа се и се удрям в другите сами, като електрон с неясен произход и посока, лутайки се из купчината себеподобни, взаимодействайки с тях. Не знам кой съм, не знам на къде отивам, но знам че съм и ще бъда, винаги. Докато взаимодействам с другите винаги се питам има ли смисъл и какъв е урока. Няма урок, има взаимодействие и обкръжение. Има лъжа, и истина и аз! Аз съм и двете! Понякога съм лъжа, а друг път -  истина, но пътят ми винаги продължава. Всички други са като мен! Заедно сме! Всички се блъскаме един друг и очакваме нещо да се случи… Read the rest of this entry »

Изборите не са конно състезание, изборите са състезание на идеи. Когато гласуваме, показваме зад кои идеи за бъдещето си стоим, а не залагаме на кон. За съжаление, много хора гледат на изборите като на залог кой ще финишира пръв, а не като на заявка кой харесват и кой искат да спечели. Read the rest of this entry »