Сам
публикувано на 18-06-2009 @ 11:37 pm
Отново съм сам! Движа се и се удрям в другите сами, като електрон с неясен произход и посока, лутайки се из купчината себеподобни, взаимодействайки с тях. Не знам кой съм, не знам на къде отивам, но знам че съм и ще бъда, винаги. Докато взаимодействам с другите винаги се питам има ли смисъл и какъв е урока. Няма урок, има взаимодействие и обкръжение. Има лъжа, и истина и аз! Аз съм и двете! Понякога съм лъжа, а друг път - истина, но пътят ми винаги продължава. Всички други са като мен! Заедно сме! Всички се блъскаме един друг и очакваме нещо да се случи…
…а то се случва постоянно. Не искаме да го приемем, не е достатъчно важно. Новина е, но не е тази, която искаме да чуваме. Продължаваме, игнорирайки събитията и очаквайки СЪБИТИЕТО! Важно е да го правим, изпитваме някаква объркана нужда, която също не е важна. Събитието ще го изтървем, защото не сме научени да го познаваме, защото всичко е важно.
- Ти кой си?
– Никой, а ти?
– И аз!
– А от къде си?
– От никъде, а ти?
– И аз!
И продължиха пътя си…
Малко, органично, силно и най-вече от сърце от Габфест! Благодарим сърдечно, че ни уважи.
Изчервих се да ти кажа! Този текст е на няколко ракии без салати… Просто тогава прочетох поканата ти! Сега като си го чета ми харесва ама аз не съм много критичен… Трябваше да ме напънеш още малко, за да не изглежда така първичен
Радвам се, че те познавам зайче 
)
Един абзатц, изваден от контекста на ежедневието, и понеже е толкова прост и естествен, ми звучи вечен…:)
Един абзац от главата ми, когато бе махната…
Пророчески абзац един…:)
И аз се радвам, че те познавам, Мите, па било то и виртуално