…различно, топло и лично

Спомням си три концерта на Белослава. Първият беше в аулата на Ректората на Софийския университет. Гласът й се носеше, акомпаниран само от китара, над дървените скамейки под цветните витражи и по един свой начин успяваше да се впише в ретро духа на сградата. Вторият път беше в народния театър. Музиката и беше най-доброто средство за зареждане с коледно настроение. Накрая пълната зала изпрати Белослава на крака. Третият път беше във вторник. Мястото беше отново неповторимо, а преживяването незабравимо.

Защо беше неповторимо мястото ли? Ами след половин часово обикаляне в търсене на залата газейки в калта и разминавайки се с други заблудени като нас хора, успяхме да стигнем до мястото – залата Pro Cin­ema Stu­dios. Интересното в случая е, че залата я няма на картата. По-интересното е, че залата очевидно се използва за снимане на среднобюджетни екшън филми. Бяха опънати жълти ленти, сковани дървени платформи, издигнати скелета, имаше изпочупени стъкла и голи бетонни трибуни. Едва осъзнали изненадата си от urban-underground вида на залата и забелязахме сцената. А сцената беше голяма, всъщност бяха четири сцени с LED екрани зад тях. Изглеждаше обещаващо!

И така си беше. След угасването на светлините вместо Белослава, на две от сцените се появиха танцьорки. И то какви –лолита с голяма близалка, sexy funky disco divas & the blond seduc­tive hooker. Те не спряха да се раздават цялата вечер и често ме караха да забравям кой всъщност съм дошъл да гледам.

За мен Белослава пя наистина добре, въпреки не особено доброто озвучаване. Личеше си че за нея концертите са едно много лично преживяване. За свиренето на Живко Петров и компания мога да напиша само похвални слова. Беквокалите от група 032 също не се представиха зле, макар че, както каза Събина, липсваше само розовия кадилак, който да ги закара в Jimmy’s diner да пият млечен шейк след шоуто. Белослава изпя както нови песни така и някой от старите, миксирани в по-различно динамично звучене. Моят фаворит за вечерта обаче си остана „Празен поглед”, може би защото я чувам в главата си всеки ден докато ходя по улиците.

Концертът ме остави незадоволен. Защото това е характерно за истинското удоволствие — то е не само едно изключително преживяване, а и никога не ти позволява да достигнеш пълно удовлетворение на сетивата и те оставя искайки още и още, да слушаш още и още.