Свобода, избор, глобализъм, разисъм, религия, прогрес, изток — запад, север-юг, Сблъсък на цивилизациите, семейство, кръв, традиция, незабравена история… Много думи, много книги, много понятия, много идеи… Много тежки думи, много тежки книги, много тежки мнения.… Много да се прочете, да се научи и да се промени.

В крайна сметка обаче е много по-различно когато всичко това влезе в твоя свят, в твоя живот, в твоето легло. Друго е когато това се стовари върху едно момиче и едно момче. Защото истината е, че в крайна сметка всички тези думи и понятия в реалния живот ги отнасят момичета и момчета, жени и мъже, които са направили единствено две грешки — да се родят и да се влюбят. Момичета и момчета, които в един момент трябва да покажат сила, да вземат решения, да променят живота си, да бъдат смели, да  направят жертва. Жертвата да се отделят от своята култура, може би да загубят семействата си, да бъдат отлъчени, да трябва да живеят в трета, неутрална държава. Жертва в името на това да са с някой — в името на любовта и брака. Любовта и брака, които както повечето хора от запада знаят, са несигурни неща, които ако не винаги, то често умират.

Глобализъм:

Харесва ни или не в света има все по малко граници. И по-голямата част от тези граници са в умовете на хората, от колкото между държави. Повечето мегаполиси са шарени от различни лица, раси, култури, религии и традиции. Всички те се срещат всекидневно и по един или друг начин, за добро или лошо, малко или много живеят заедно. Някои се капсулират и търсят самозащита опирайки се още по-силно на корените си. Виждайки какви не са и бидейки в един чужд свят се чувстват по-близки и обвързани с това от къде идват те или семейството им и независимо дали вярват или не, дали са съпричастни или не, това се превръща в тяхната самоидентификация.

Други напротив, те искат да се смесят, да бъдат част от шаренията на света, но пък не могат. На улицата са хора от MTV, от клиповете и телевизията, но в къщите си живеят както хората в тяхната държава, от тяхната религия и тяхната култура. Това важи особено за младите. На много им се налага да живеят според нормите на религията, семейството и традицията на родината, когато виждат, че извън тяхното традиционно общество светът се е променил. Именно те са тези, които се задушават и които трябва да направят избор, борейки се със закони и норми, които без значение писани или не, съществуват от векове.

Расизъм и дискриминация:

Расизмът и дискриминацията не са понятия то учебниците. Както в Европа и до ден днешен има хора, които могат да разбият бутилка в главата на черно момче, което танцува с бяло момиче, така и в Африка има хора (в различна степен в различните държави), които смятат белите за по-долна и недостойна класа. В целият свят има родители, които гледат на кръв, ако детето им иска да се ожени или омъжи за човек от друга раса или религия. Навсякъде има хора, които буквално биха се отрекли от своето дете, ако то иска да направи същото. По-лошо — в зависимост от степента на религиозност на семейството, в Европа има шанс все пак след години баща ти или брат ти да ти простят и пак да те “приберат”. В Африка или Азия може да нямаш този шанс. Ако бащи ти каже, че ти повече не си негов син или дъщеря, това означава, че ти никога, ама наистина никога повече, няма да видиш или говориш с който и да е от семейството. Освен ако няма още някой отлъчен.

На кратко, расизмът е жив. Има го и днес и то в очите на хора от всички раси.

Свободата:

Всяко нещо има степени. Ако аз ви кажа, че не се чувствам свободна, вероятно имам в предвид, че не мога да работя каквото искам, че нямам толкова пари, колкото бих искала или че трябва да живея под наем. Ако ви го каже едно момиче от Дакар, може да означава всичко това, но и още много. Много в смисъл, че тя вероятно има уреден брак и това е направено от баща й още преди тя и бъдещия й съпруг да са излезли от коремите на майките си. Или че ако няма такъв брак и е влюбена в някой, то вероятно той има вече уредена съпруга и ако иска да е с него, тя ще трябва да е втора съпруга. Същото може да ви го каже и едно момче от Дакар, което въпреки че живее и работи в Европа, всъщност няма свободата не просто да се бори за любовта си, ами дори и се влюби, защото някъде в Африка го очаква едно момиче, с което баща му му е уредил женитба, пак още преди той да се е родил.

Обаче още по-страшно е, че също толкова не-свободни да се влюбят могат да са и едно момиче и едно момче, родени и израснали в Европа. Стига само да са религиозни семейства или просто партньора да е от друга религия.

Бог:

Него май го има само, когато трябва да разделя. А “неговите хора” на земята не правят друго освен да критикуват, съдят и напомнят, че той помага само на вярващите, че те гледа и знае не само какво правиш ами и какво мислиш. Обаче дали всъщност той помага и на вярващите. Къде е Бог щом едно момиче и едно момче, всеки вярващ силно в своя Бог, се срещат и са изправени пред ситуацията да трябва да избират между това да са заедно и да загубят всичко друго или всеки да се върне към своята традиция, култура и религия и вероятно никога повече да не види човека, който обича. И как точно вярваш в Бог, ако заради него трябва да избираш между майка си и мъжа, който си срещнал или срещнала по волята на Бог — защото нали всичко се случва по негова воля.

Страшно или апокалиптично или просто логично и практично, но колкото по-малко “Бог” има, толкова по-добре. Защото в крайна сметка кой е правилният избор? Между този, с който си лягаш, който те обича, карате да се чувстваш добре, грижи се за теб, до който се будиш сутрин и с който искаш да прекараш живота си — на кратко един жив човек, и този, който никога не си гвиждал и ти говори само чрез разни хора, които ти казват: “Това може, това не…”, кой е правилният избор? В крайна сметка, кой ще ти направи или роди деца — човека в леглото ти или вярата в Бог? Не е ли по-добре твоят “per­sonal Jesus” да са хората, които обичаш.

Изборът:

Да в, крайна сметка ако всички изправени пред този избор — да се отрекат от корените, семейството и религията си в името на това да са с някой, го направят, ще променят света. Обаче, на кой всъщност му пука за света, когато прави личен избор?

Хубаво е да вярваме, че в XX-ти първи век водата не става вино, въпросът е дали кръвта става на вода.…  Хубаво е да си представим един еднообразен в шаренията си свят, в който във всеки тече повече от един тип кръв, расовите белези се отличават трудно и не Бог е любов, а любовта е Бог…

* Статията е редактиран вариант на публикуваната в брой 24 на списание “ентелегентно” през 2006 г.