L’inquietudine

Декември всъщност е топъл месец.

Топъл с аромата на риба и орехи покрай Никулден. Топъл като греяно червено вино пред камина. Топъл като двоен юрган. Топъл като жилетката взета от стола до леглото сутрин и като чехлите, които те отвеждат до топлия аромат от кафеварката на печката. Топли като светлината на коледна украса.

Декември е топъл като моментите с близки хора, които в този месец май са най-много през годината. Топъл като шопинг с близък човек. Топъл като идеалния подарък, който само този човек знае, че искаш и ти прави. Топъл като усмивките и прегръдките на терминал Пристигащи. Топъл като цялото семейство край масата.

Декември е топъл като надеждата за ново начало. Надеждата, че можем да започнем пак от точка 01.01, да се поправим и да сме по-добри. Надеждата, че след тази точка ни чакат по-хубави неща, по-позитивни емоции, повече и по-добро… Надеждата, че ако празниците са били пълни с любими хора, то и годината ще е такава. Какво и че, ако по празните е нямало чак толкова топли моменти и близки хора, в новата година ще има повече.  Надеждата, че в живота ни ще се появят нови близки хора, а загубените такива ще се завърнат.

Обаче Декември е и най-депресивния месец. Месец на равносметки. За всичко, което отново не ни се е случило, не сме постигнали, не ме имали време, сили или нерви да направим. За всичко и всички, което сме провалили. За всички пропуснати  шансове и изпуснати нерви, за всичко отложено. Декември е най-стидения месец за хората, които нямат кой да стоплят.

А днес, 1ви Декемвпри е ден за борба със СПИН. Знам, че повечето от вас никога не сте си правили тестове. Знам, че на някои от вас,  днес това ще ви хрумне, някои даже може и да го направите. Всъщност трябва да го правите по-често, а не само за 1ви Декември. Тестовете са безплатни и не болят. Просто отидете в кое да ХЕИ. Столичното е на ул. Враня 20. Няма да ви напомням да ползвате презервативи, това трябва и сами да си го знаете. Не забравяйте и червените лентички. Топъл Декември на всички.