Делници, делници, понеделници…
публикувано на 02-07-2009 @ 10:25 pm

Колегата Пешев подхвърли поредна щафета, този път на тема графици. Да бъда честна, тоя интерес към кой какво, кога и как си бръсне ми е леко притеснителен, колега. Вече грам тайна и лична святост, или лична тайна и святост, все тая, не ни остана покрай тоя интензивен онлайн живот. Но понеже обещах на Марио и Аспарух да издам женски потайности, та няма как…
Денят започва най-често към 0730. Винаги с кафе. Докато то се прави се минава през банята. Кафето си го пия пред компа, ако няма да излизам за офиса, или си го разнасям докато се обличам, гримирам и приготвям.
Перфектното начало на деня е кафе пред компа и лежерно събуждане с Интернет: Gmail, ентелегентно и Cynical Speech, Facebook, Twitter, Favit и всичко, което е в четеца ми там. Ако има време и за някой хороскоп е просто прекрасно, но това се случва само събота и неделя…
Пътят към работа минава с музика в ушите и кафе в ръка. Музиката напоследък става все по-силни и с все повече китари, не знам защо. Придават ми ритъм на деня и ме събуждат. Кафето, второто, предпочитам да е Lavazza и да е с късметче. Мда, аз съм леко суеверно, даже романтично момиче понякога, уви…
Сряда сутрин е отделена за отспиване или задачки – банки, пощи, лекари и т.н., защото съм втора смяна, както много от вас знаят. И като казвам “отспиване”, това означава, че съм станал в 0930 например. Не обичам да се успивам – не ми действа добре, после целият преди обед съм заспала и нетрудоспособна… Не обичам и да спя следобед. Трябва да съм в депресия или да не съм спала предната вечер, за да го направя.
Вечерите… излизам да се видя с приятели, какво мислите че правя. По-често обаче се занимавам с блога. Преди това две години ходех на лекции след работа, за радост и тоя период мина. Та сега се прибирам, приготвям вечеря, евентуално наливам вино и сядам да попиша…
Пиша най-добре през нощта. Не знам защо, най-вероятно защото е тихо. Но е изумително как понякога ми тръгва мисълта в момента, в който си легна. Има случаи когато просто ставам и пускам компа. Едно време просто се докопвах до най-близките лист и химикал, даже имах такива до леглото.
Събота и неделя… колкото и красиво да звучат тия дни, поне единия отделям за основно чистене – стирка, леген, парцал и други такива, не се смейте. Това са и дните когато си обръщам най-много внимание – маски за коса, лице, фризьор и малко Пилатес. Любими са разходните със Слънцето. Аз нямам приятелки – това, което другите жени превят с приятелките си, аз правя с него. Дълги часове на разходки, разговори, кафе, шопинг, вечеря или обяд на приятно място и пак кафе и пак разговори… най-вече разговори… Не знам какво ще каже той, но се надявам наистина винаги да имам време за него…Кой като мен…
Не знам какво очаквахте, че правя всеки ден, но това е в общи линии. не е точно Кaри Брадшоу, но определено има много сингъл гърл елементи. Да бъда честна, аз много си харесвам живота…
ПС: Заклет непушач съм, не се лъжете от снимката… Щафетата се прехвърля, както на останалите от ентелегентно, така и на Елфа, Марфи, братя Ваневи – Пиеро и Крис, и който още иска…





















Снимката, както винаги, е … ‘бассси жените
Все си мислех, че за толкова време блогване си се примирила с Биг брадъра?
Кой махна снимката? Щафетаджии такива
)))))
Очите, Марио, всичко е в очите…
Свикнах, ама пак. На моменти се чудя точно колко достъп до личния ми живот имат всички анонимно четящи.
Свежо: Хех, този пост щях аз да го добавя, но нещо се забавих
Свежо:
Обезоръжават ме от такива мисли всички търсения в гугъл на името ми, които са довели до блога
Да, станахме известни, без да разберем как… хахаха
Свежо: Свежо!
(thumb up)
Свежо:
(thumb up)на 70% е вярно поне за мен…
Свежо:
(thumb up)
А аз сутрин ставам, пърдя…след това не отивам в никъв офис и не пиша в никви блогове просто щото имам поне толкова акъл че да съм наясно с факта че никой поне малко здравомислещ не би погледнал с добро око ако го подлъжа да прахоса 10мин. от живота си за да търси смисъл в себичния ми и изпълнен с аромат на нарциси постинг. Както казват мъдрите хора отвъд океана “Get a life!”. И както казват мъдрите хора отвъд дувара отсреща “Ай, сиктир, аман от гевезелъци!”. Вземете акъл поне от едните.
Амчи не си хаби 10 мунити.:)
Не съм те вързала да четеш. Горе в дясно има едно “Х” – то е за тая работа
Поздрави!