Доверие?!
публикувано на 12-06-2009 @ 5:49 pm
Аз съм психодрама терапевт. Работя с доверието. При това на много нива. Доверие на ниво група, доверие на ниво група и водещи, на ниво водещи, на ниво… ами много нива има. Аз съм много компетентна. Имам в ръкава си много техники, с които мoже да се работи с доверието — в посока повишаването му, в посока осъзнаване на нивото на доверие и в посока… да стигнат хората до непознати до сега в живота им висоти на доверието. Сигурно звучи малко извънземно.
Такаааа. Всичко това което разказах беше прелюдия. Прелюдия към това да кажа, че в живота си, когато става дума за доверието между мене и хората за които ми пука, съм толкова безпомощна, толкова неразбираща, зачудена и неумела колкото… ами колкото да съм доста изплашена…
Става дума за това да можеш да си с някого такъв какъвто ти се иска, да си у дома си с него, да ти е уютно, спокойно, да се чувстваш защитен. И става дума за взаимност разбира се. Доверието не е нещо което работи само в едната посока.
Но как се ражда доверието? Може би за да се случи трябва да се срещнат хора които си пасват. Наречето го сходство в характерите или някакво друго такова. А може би трябва да са на едно и също място в емоционален смисъл. Е, и във физически, разбира се:-)
Което ми напомня… в когнитивната наука има една теория за това как стават асоциативните връзки в нашите умове. Та според нея те се случват по сходство, по противоположност, по време или по място. Може би така е и с доверието? Едва ли.
Струва ми се, че хората са недоверчиви по природа… или по социално обуславяне… И раждането на доверието е процес който изисква време, взаимно опознаване, постепенно харесване… блях… Наистина ли трябва да изминаваме безумния път който започва с плахо запознанство, с неловки усмивки, с глупави светски разговори? Също така включва пропуснати възможности и време, много време…
Имам една приятелка. От много години. Когато се запознахме с нея… ами… десет минути по-късно ни се чувствахме близки. Не преувеличавам. Между нас нещата просто се случиха. Нямаше неловкости, тревоги, притеснения, недомлъвки… Между нас имаше доверие. Това магия ли е — нещо което се случва най-много веднъж в живота? Не мога да реша благословена ли съм, че ми се е случило или съм прокълната винаги в живота си да търся това и да се чувствам… неудовлетворена, че не се случва пак. Или просто раждането на доверието е нещо което спира да се случва на хората след определена възраст и… аз съм минала тази възраст.
Да. Аз работя с доверието всеки ден. Умея да го приласкавам, да го насочвам, да го окуражавам… Доверието на хората. И съм добра в работата си… believe it or not…
Аз винаги съм бил честен с хората до мен и винаги са ми отговаряли със същото, изключения правят случаите, когато това не се е сулчвало и след това са съжалявали. Но аз винаги съм бил честен, защото разбрах, че лъжейки пред другите всъщност лъжа себе си, разбрах го рано. Сега съм себе си всеки ден и това ме прави щастлив. Честна ли си с хората, които са до теб? Това да работиш с доверие нищо не означава, означава работа и профисионализъм, но това няма нищо общо с теб след работа…
Много хубава тема Марина…Вдъхновена от психодраматичното ти сърце предполагам…За мен доверието е по скоро отношение…не даже не и отношение ами състояние…Има мигове когато съм преизпълнен с доверие към хората, приятелите, света, а друг път дори на най-близките си хора не мога да се доверя и гледам живота през изпълнените ми със съмнение очи. Просто хората сме изградили толкова стени по между си, че доверието се появява само понякога в много редки случай, когато срещнем някой подходящ. И тогава не се страхуваме да бъдем себе си…редки моменти наистина
@Gabfest: Боя се, че има известна разлика между честност и доверие. Не е нужно да лъжеш някого, въпросът е по-скоро можеш ли да си позволиш да му кажеш нещата прямо в очите, без да минаваш през етапа на неловко криволичене.
Моите впечатления са, че за съжаление няма как етапът с неловкостта и общите приказки да се избегне. Освен ако и двамата са заклети индивидуалисти и изначално социално неприспособими личности, директността и наричането на нещата с имената им водят само до неразбиране, объркване и главоболия. И често до разриви между иначе съвместими хора, които просто не са си дали достатъчно време, за да се опознаят един друг. Да не започвам въобще пък темата за недоверието и неразбирането между половете, там могат да се напишат цели енциклопедии…
Да, и на мен ми се иска да можеше да има доверие от самото начало, само че без опознаване и дистанция… тц, няма как да стане.
Доверието, струва ми се че тази тема не съм я засичал другаде. Мога да споделя опит
!
Доверието трудно се печели и лесно се губи! Да си честен с някого е основание да ти се доверяват, но не е достатъчно. Да ти се доверяват означава, че може да разчитат на тебе, че няма да бъдеш предател, че би помогнал дори и да не си съгласен с довереното.
Доверие изпитвам само към някой мои приятели, всички останали не са го заслужели. предполагам, че и останалите мислят същото за мене
!
Да, темата е хубава, Rinzai, но си давам сметка, че тя всъщност е един голям и доста объркан въпрос.
Твоето доверие не зависи от другите хора (тези които го получават), а от… ами от други неща:-), така ли? Това ми поставя още повече въпроси…
Gabfest, честна съм с хората на които имам доверие. Иначе съм недоверчива, не винаги искрена и много често отдръпната. Ти не си ли?
Не е необходимо с всички да сме на “ти”. Да сме честни — да, но това едва ли е все още доверие. Само с най-близките хора доверието е задължително. А сега си спомням от уроците по контрол — “Проверката е висша форма на доверие!” За да няма изненади, все пак добре е да “си отваряме очите на четири”.
Пълно доверие нямам на никой и за нищо, даже на себе си… Имам доверие на различни хора за различни неща… Никога и не се опитвам целенасочено да спечеля доверието на хората, просто съм такава какво съм, ако някой реши, че го заслужавам — they are welcome дет се вика.