Comments on: Доверие?!

By: Bunny

Bunny — Mon, 15 Jun 2009 08:46:34 +0000

Пълно доверие нямам на никой и за нищо, даже на себе си… Имам доверие на различни хора за различни неща… Никога и не се опитвам целенасочено да спечеля доверието на хората, просто съм такава какво съм, ако някой реши, че го заслужавам — they are welcome дет се вика.

By: Албена

Албена — Sun, 14 Jun 2009 14:54:48 +0000

Не е необходимо с всички да сме на “ти”. Да сме честни — да, но това едва ли е все още доверие. Само с най-близките хора доверието е задължително. А сега си спомням от уроците по контрол — “Проверката е висша форма на доверие!” За да няма изненади, все пак добре е да “си отваряме очите на четири”.

By: Marina

Marina — Sat, 13 Jun 2009 17:53:01 +0000

Gabfest, честна съм с хората на които имам доверие. Иначе съм недоверчива, не винаги искрена и много често отдръпната. Ти не си ли?

By: Marina

Marina — Sat, 13 Jun 2009 17:51:11 +0000

Да, темата е хубава, Rinzai, но си давам сметка, че тя всъщност е един голям и доста объркан въпрос.
Твоето доверие не зависи от другите хора (тези които го получават), а от… ами от други неща:-), така ли? Това ми поставя още повече въпроси…

By: Shljko

Shljko — Sat, 13 Jun 2009 13:01:38 +0000

Доверието, струва ми се че тази тема не съм я засичал другаде. Мога да споделя опит !

Доверието трудно се печели и лесно се губи! Да си честен с някого е основание да ти се доверяват, но не е достатъчно. Да ти се доверяват означава, че може да разчитат на тебе, че няма да бъдеш предател, че би помогнал дори и да не си съгласен с довереното.

Доверие изпитвам само към някой мои приятели, всички останали не са го заслужели. предполагам, че и останалите мислят същото за мене !

By: Acnapyx

Acnapyx — Sat, 13 Jun 2009 00:55:28 +0000

@Gabfest: Боя се, че има известна разлика между честност и доверие. Не е нужно да лъжеш някого, въпросът е по-скоро можеш ли да си позволиш да му кажеш нещата прямо в очите, без да минаваш през етапа на неловко криволичене.

Моите впечатления са, че за съжаление няма как етапът с неловкостта и общите приказки да се избегне. Освен ако и двамата са заклети индивидуалисти и изначално социално неприспособими личности, директността и наричането на нещата с имената им водят само до неразбиране, объркване и главоболия. И често до разриви между иначе съвместими хора, които просто не са си дали достатъчно време, за да се опознаят един друг. Да не започвам въобще пък темата за недоверието и неразбирането между половете, там могат да се напишат цели енциклопедии…

Да, и на мен ми се иска да можеше да има доверие от самото начало, само че без опознаване и дистанция… тц, няма как да стане.

By: Rinzai

Rinzai — Fri, 12 Jun 2009 20:50:09 +0000

Много хубава тема Марина…Вдъхновена от психодраматичното ти сърце предполагам…За мен доверието е по скоро отношение…не даже не и отношение ами състояние…Има мигове когато съм преизпълнен с доверие към хората, приятелите, света, а друг път дори на най-близките си хора не мога да се доверя и гледам живота през изпълнените ми със съмнение очи. Просто хората сме изградили толкова стени по между си, че доверието се появява само понякога в много редки случай, когато срещнем някой подходящ. И тогава не се страхуваме да бъдем себе си…редки моменти наистина

By: Gabfest

Gabfest — Fri, 12 Jun 2009 20:34:31 +0000

Аз винаги съм бил честен с хората до мен и винаги са ми отговаряли със същото, изключения правят случаите, когато това не се е сулчвало и след това са съжалявали. Но аз винаги съм бил честен, защото разбрах, че лъжейки пред другите всъщност лъжа себе си, разбрах го рано. Сега съм себе си всеки ден и това ме прави щастлив. Честна ли си с хората, които са до теб? Това да работиш с доверие нищо не означава, означава работа и профисионализъм, но това няма нищо общо с теб след работа…