Една статия за педалите…
публикувано на 20-10-2009 @ 8:37 pm
Не знам как стана така, че след толкова много време, в което не съм писал нищо за ентелегентно, първата ми статия да бъде озаглавена така. Ще си помислите, че пиша за педалите – хомосексуалисти, но темата въобще няма да бъде такава. Темата ще е за нещо съвсем друго, но повода са педалите на колите – газ, съединител и спирачка.
Може би ще си помислите че ще пиша за колите и тъй наречените „шофьори“. Това е само повода въобще да седна и да напиша тази статия, да се накарам да мисля извън нормите, извън ежедневието, извън моите си лични проблеми и дерзания. Но темата отново няма да е само за това. Искам да пиша за педалите, пред които продължаваме да се прекланяме.
Вчера бях свидетел на престъпление. Една кола или по-точно един „шофьор“ блъсна жена точно пред мен, на пешеходна пътека. Тогава не направих нищо. Срамувам се. Бях в шок, но това не ме оправдава. Още повече, след като видях поведението на шофьора, както и на падналата жена след това. Мъжа излезе, да провери какво става. Жената беше ударена леко и стана почти веднага. Той се опита да се извини, тя се опита да го напсува, но не можа истински. Беше дребничка, млада и явно бързаше. Като погледнах към него, мога да кажа че почти не изразяваше съжаление. Аз останах за малко на място, гледах към нея, към него и после всички продължихме по пътя си забързани.
А не трябваше. За мен беше очевидно, че той е виновен. За всеки наблюдател според мен щеше да е така. Какво толкова – някой ще каже. Аз пък ще кажа, ами ако? Ако жената беше бременна, ако беше с малко дете, ако беше с инвалидна количка, ако беше възрастна и едвам ходеше? Мога да продължавам до безкрай, но в крайна сметка разбирате накъде бия.
Ето защо след вчера гледам още по-злобно и настървено към шофьорите, които се осмеляват да не намалят и да ми отнемат предимството, точно на пешеходната пътека. Аз съм млад, здрав и пъргав, но съм виждал много хора, които просто не са способни да избегнат удар от кола. Хора, за които пешеходните пътеки, светофарите и алеите са единствено убежище, когато им се налага да бъдат навън.
Преди час се замислих и не мога за пореден път просто да забравя за това. Не мога да забравя до колко на определени хора им се разминават толкова много неща, тук в България. Дали ще е нещо елементарно като това за което ви разказах или някаква лъжа, измама, злоупотреба. Свикнали сме да се навеждаме, да се прекланяме, да падаме, да ставаме, да продължаваме напред. Защото така са ни учили. Защото така е казвала и налагала партията. От кой зависи това да се поправи? Единствено от нас самите.
Затова аз лично смятам да съдя хората, които са ме блъскали и които се осмелят да ме блъскат от тук нататък. Колкото и да ми струва. Да, падал съм и съм ставал. Да, ставал съм по-силен и продължавам напред, въпреки всичко. Само че, какво може да каже някой, който няма това, което аз имам? Който няма възможност и когото такъв удар повали за цял живот? И не, не говоря само за физическите удари, ако някой все още не е разбрал това…
Добре дошъл на Никсън!
Старо, ентелегентно другарче.
!!! Само това трябва, всеки да си го каже на себе си и да го проумеем най-сетне…
аз съм от хората, които редовно звънят в полицията за някакви неща — най-обичам да се обаждам за шофьори — даже наскоро по тоя повод ме обвиниха че съм злобарка..
освен това се възприемам като пешеходец и много се нервя когато не мога да пресека пешеходна по 10–15 минути..
А като звъниш ефект има ли?
Аз да защитя малко и шофьорите, тъй като има една важна особеност: някои пешеходци са шофьори, но всички шофьори са и пешеходци.
В България по-голямата част от пешеходните пътеки не се виждат на пътя. Ако не знаеш, че там има пътека, обикновено я виждаш 5–7 метра преди нея. А повечето шофьори карат десетки километри дневно и нямат карта на всички пешеходни пътеки навсякъде.
Второто нещо е движението и методологията на паркиране в града. Спрелите коли от двете страни на улицата силно намаляват видимостта и когато някой изскочи на пешеходната пътека, той често е вече на средата на пътя.
Последното нещо е карането нощем — ако си мислите, че черните джинси и черното кожено яке в 12 вечер се виждат, преди да застанете централно пред носа на автомобила, то лъжете се.
Далеч съм от идеята, че съм примерен шофьор, но когато някой се запъти да пресича — спирам. Но редовно изпадам в шок, когато някой се появи директно на средата на пътя в малка уличка нощем и мисли, че е със светлоотразителна жилетка и се вижда на километри.
На мен ми се е случвало на светофар привечер да пресичам със семейството си. Една кола направи ляв завой (съгласно правилник пешеходците са с предимство) и според мен шофьорът не внимаваше (имаше си спътничка), видя ни в последния момент и рязко спря на около метър от нас.
Аз бях с голям чадъра с пластмасов връх. Така се изнервих, че няколко пъти ударих по предното стъкло на вратата. Имам и чадър с метален връх, жалко че не бях с него. Човекът според мен повече няма да прави така.
уфф, освен правописни има и една смислова грешка — да се чете “предното стъкло на колата”.
Според мен, като удря човек с чадър върху предното стъкло на кола, вътре е доста шумно и неприятно. Btw, счупи ми се пластмасовият връх на чадъра.
Марине,
и все пак трябва да се внимава, по-чие стъкло се удря, за съжаление. Аз съм виждала хора пребити и за по-малко, уви..
Мда, и аз бих го напердашил, ако ми счупи стъклото.
проблемът идва оттам, че всеки гледа да прекара другия и да бъде “на далавера” — шофьорите гледат да “прекарат” другите шофьори и да се пъхнат пред тях, без да помислят, че 2-те секунди спечелено време могат да се трансформират в 2–3 часа чакане на застрахователите при едно ПТП; шофьорите гледат да “прекарат” пешеходците, въпреки че според закона са длъжни да спрат на пешеходната пътека, ако пешеходеца е стъпил върху нея…
Но това е самосъзнанието на повечето българи — да са “на далавера” и да “прекарат” някого. Затова Моисей навремето е “влачил” неговите хора 40 години из пустинята. А кога ще имаме и ние един Моисей…
“по-голямата част от пешеходните пътеки не се виждат на пътя” — Имат си табели. Те са за да ги гледаш.
Пешеходците с черно яке и черни дънки СЪЩО имат предимство на пътя. Независимо от всичко.
И двете гледни точки са достатъчно ярко застъпени в емоционално абортиралото ни ежедневие. Иначе, материалът на Никсън по скромното ми мнение в никакъв случай не е статия (както той сам е написал вътре), а по-скоро, импресия, есе.
В Германия има. А ако си толкова убеден, качвам те следобед в София и те довеждам на първите 5 места, за които се сещам и няма табела.
Ninko,
да “въведем” термина “пост” и да наложим мир викам аз.
“А ако си толкова убеден, качвам те следобед в София и”
Dare you?
Бъни, има
поне в повечето случаи
е това да се чува…
Марио, само не се набутвай да караш в Студентски град, на всеки студент му е по-важен разговора по телефона отколкото живота, водят лекциите си направо по средата на улицата, пресичат по на-дългия диагонал, ако въобще решат да се качат на тротоара, а да не говоря като дойде влюбеният им период, а той май никога не си отива…
В последно време съм по-малко пешеходец и повече прекарвам в кола и да ви кажа, няма по-некултурни, завеяни и безотговорни от пешеходците, така че — заслужават си съдбата
(постът е достатъчно наивен като за млад човек, който не се е сблъсквал с действителността (правно-наказателната такава) в БГ, но му пожелавам да действа, нищо, че ще получи само шамари и удари под пояса, те ще му помогнат да порастне)
това се отнася за всички ви — млади, наивни, с жълто около устата
това, че ви харесвам не значи, че ще ви спестя критиката
Само Лита май разбра за какво съм писал въобще. Шофьора и случката с блъснатата жена беше само нещото, което ме накара да се замисля колко от нас продължават да са овце и се оставят да ги блъскат и мачкат, просто защото така са свикнали.
Пешеходната пътека е на бул. Стамболийски, на около 50 метра от Св. Неделя към мол-а. Маркирана е според всички съвременни европейски правила, включително и с червената лента, която започнаха да слагат от миналата година. Извинение, че шофьора не я е видял просто няма, и не мога да приема каквото и да било такова. Всички условия бяха перфектни — видимост. “Шофьора” имаше женска компания и най-вероятно я е замайвал.
Ех, Нинко… не бъди скромен, творчеството ти е ярко и силно, трябва по-уверено и смело да споделяш мнението си, да класифицираш и анализираш и колегите си по клавиатура.
Нем, днес въртях 60-тина километра из София и на почти всички места имаше знаци. Виноват, виноват!
Само в Надежда няма табели, но тук има единствено табели като ‘влизането забранено’ на главните улици (по които е разрешено карането) или един стълб с два знака едновременно ‘разрешено минаването само отдясно’ и ‘разрешено само отляво’ 
@gergana — работих 1 година в Студентски, знам как е хавата там. Но там каквито пешеходците, такива и шофьорите