Equations
публикувано на 25-06-2009 @ 10:51 pm
Покрай поредния сватбен сезон, който тази година, за щастие, почти ме пропусна, стана отново дума за хората и връзките, както и за хората във връзките. Не че аз съм особенно компетентен да се изказвам по въпроса, съдейки по дългогодишния ми “успешен” опит, но все пак успях да си изведа няколко основни теореми.
Т1. При хората във връзка се наблюдава конвергенция, която е в пряка зависимост от продължителността на връзката. Когато са заедно, хората си влияят, това е безспорно. В това няма нищо лошо, когато влияяейки си един на друг те се дърпат напред. Получава се така обаче, че развитието на връзката и на хората във връзката стига до там, до където е развитието на по-слабата половинка. Защо се получава така, си нямам абсолютно никаква представа!!! Но все по-често ставам свидетел на хора, който съм смятал за изключително амбициозни, умни, интелигентни, енергични и тн., и не мога да ги позная от както са във връзка с не толкова амбициозни, умни, интелигентни, енергични и тн. И не ми говорете, моля ви, че това се е случило, защото те са осъзнали “истинския смисъл на живота” или “истински ценните неща”.
Т2. Връзките винаги взимат жертви. Колко и какви жертви взима една връзка, зависи от това колко се конвергират хората във връзката. Не говоря за обичайните клишета-жертви като свободата си, свободното си време, хобито си, желанието да си гризеш ноктите или да слагаш 2 лъжички захар в кафето си. Говоря за жертвите във вид на приятелите, с които спирате да се виждате или просто ограничавате контактите си и приятелите, който спират да ви виждат, защото и те искат да ограничат контактите си с новата конвергирана двойка.
Т3. Всички връзки свършват. Колкото и невероятно да ви изглежда, когато видите двама неразделни влюбени, които са заедно от незнайно кога. Всички връзки свършват. Свършат активно и двамата остават “добри” “приятели”. Или свършват пасивно, с елементи на пасивна агресивност, когато “връзката” се определя, само от подписа в гражданското, децата или просто навика.
Аз не вярвам в “…and they lived happily ever after”, но това не означава че няма хора, който се чувстват добре заедно и след 20 години. Казвам “се чувстват добре заедно” именно, защото това е, което остава от бурната, всепоглъщаща връзка в началото, дори и тя да не е била разрушителна и помитаща всичко по пътя си.
Не ме разбирайте погрешно, аз нямам нищо против връзките. Хубво е да има някой винаги до теб, който да се грижи за теб и за когото ти да се грижиш. Хубаво е да има някой, чието присъствие е достатъчно да осмисли деня ти и да ти даде сили да продължиш напред. Хубаво е да има някой до когото да се будиш всяка или почти всяка сутрин. Имам против обаче това, в което повечето хората се превръщат, когато са във връзка.
true, true…
StanD, чувствам се малко глупаво да си напиша поста пак, за това продължавам разговора до където бяхме стигнали:-)
Ако доказателствата ти са емпирични трябва да са статистически значими. Такива ли са?
В общи линии това което си описал в теорема 1 и 2 се случва на много хора, които са в дълга връзка, но това са доста патологични отношения. И такава връзка в общия случай е обречена на това което си описал в теорема 3.
Хората мутират във връзка, факт. Не знам защо, но често не е никак приятно. Един ден ти говорят едно, държат се по един начин, после се обвързват и… бам — друг човек.
Важи дори за мен. Мен ме е страх от мен самата във връзка… Не искам да губя идентичност. Мисля, че когато започна да владея това умение, да не губя себе си в другия, тогава пак може да имам връзка…
Ето ви сега нещо наистина лично…
T1: Защо се получава ли? Ами защото колкото и да му се иска на единия да води и да реализира амбицията си, другият често не успява да го следва с неговото темпо. Да си го представим като два автомобила — нов “Мерцедес” и… де да знам, примерно вече поизносена “Шкода”. Или мерджанът трябва да намали скоростта и да върви с темпото на шкодата, или трябва да замине далеч напред, оставяйки неспособния да го следва далеч зад себе си. Хората обикновено избират първото, ако държат на връзката. Не можеш винаги да дърпаш напред, а другият да изостава. Не се получава, на практика.
T2: жертвата всъщност е само една: свободата. Човек избира да не е свободен, за да има друг до себе си. И в един момент установява, че е готов на всякакви компромиси със свободата си, за да не засегне другия. Разбира се, зависи и от характера на въпросния “друг”, но ако пък сте толкова независими един от друг, че да не си влияете, какъв е смисълът въобще да сте заедно? Съжителството е преди всичко оглаждане на воденични камъни.
T3: Надявам се някога да ме опровергаят, но досега съм установил, че колкото по-страстна е една връзка, толкова по-малък е шансът двамата да се чувстват добре заедно след много години. Бурните страсти се мятат от едната крайност в другата и в крайна сметка се стига до такъв разрив, пред който и изригването на вулкан изглежда нещо невинно.
В момента, когато настъпва разпадът на връзката, решаващо май е именно доколко двамата са се запазили като индивидуалности. Конвергенцията води до тежка нетърпимост. Никой не може да търпи нещо, твърде подобно на него, но все пак омразно. За да бъдете приятели, трябва да сте били такива от самото начало… а това, да ме извинявате, при силни страсти просто не се случва.
Ох, пак се впуснах в дървено философстване
Благодаря ви за коментарите!
@Марина извинявай за изчезването на поста ти, имахме малко техническо-организационни проблеми.
Смятам, че извадката, от която съм си извел доказателсвтата е представителна, което по мое мнение прави изводите и статистически значими. Права си, че Т1 и Т2 описват, най-крайните и критични случаи, но проблемът е че нещо прекалени често взех да ги наблюдавам. Може би трябва да си сменя извадката.
@Аспарух
Нарочно реших да не коментирам свободата в една връзка, защото това кой какви компромиси прави и до колко се чувства свободен във връзката си е доста индивидуално. Въпросът е до това колко губят хората около себе си. Сигурен съм, че всеки като се замисли може да открие поне един приятел, с който е спрял да се вижда, докато някой от двама ви е бил във връзка.
Т1. Не съм сигурен, че хората в повечето случаи правят съзнателния избор да намалят скоростта, по скоро го правят за да съхранят връзката си.
Т2. Хаха, това за воденичните камъни ми харесва.
Т3. Хората се събират със себеподобни, това с противоположностите си е поредната измислица от типа “He’s just not that into you”. Ако нямате нищо общо по между си, то наистина нямате нищо общо по между си.
Bunny, аз смятам, че когато човек започне да владее това умение, да не губи себе си в другия в самата връзка, тогава може да има истинска такава. Според мен не трябва да става извън нея, като в лабораторни условия, защото неминуемо се стига пак до Теореми.
Съгласна съм с аргументите на Аспарух към Т1 и Т2.
Въпрос на избор!
StanD, това критичен анализ ли е или само Теореми, малко субективно ми изглежда за статистика?
И “хората, които/който”! 
@Donika,
абсолютно! Иначе е агония…
@ Доника,
Естествено, че статията е субективна, по-принцип няма напълно обективна информация. Може би малко съм се поувлякъл с критичния анализ, ама такъв съм си като се развълнувам 
Ами ако някой успее да ми изведе научна формула за добрите връзки, ще има пълната ми и безусловна подкрепа.
Иначе, благодаря за коментарите за правописа, ще внимавам повече.
It’s only when I lose myself in someone else…
Бе не е съвсем така. Много зависи самите хора какви са — обикновено за екстровертните типове няма значение дали са във връзка или не, те са си активни навсякъде. Проблемът е в time management-a и това да намираш време за всички, така че никой да не се чувства забравен, изоставен, etc.
Доста е важно и да имате общи интереси с човекът, с когото сте заедно — така ще ви е лесно да се чувствате добре в определени среди и ситуации. Та отваряйте си очите като си избирате половинка и всичко ще е наред
И аз съм на мнение, че зависи от хората. Повечето във връзка около мен са прекалено амбициозни, за да се оставят да бъдат дърпани назад и “Другият” във връзката приема, разбира и уважава това и се опитва да наваксва.
Да и съм много съгласна с “това се е случило, защото те са осъзнали “истинския смисъл на живота” или “истински ценните неща”.”. Човек е добре да запазва идентичността си, защото да- връзките свършват и после не се знае кой си и къде си. За съжаление не винаги е възможно да останеш себе си…
StanD, връзките на човек са такива, според това какъв е бил живота му! Има хора който могат да градът връзка само с един човек през целият си живот и да са му верни. За съжаление Аз , не съм от тях.
В същото време има хора, които не могат да изградят дори една единствена връзка. Така че, спора по този въпрос е безсмислен. Всеки има собствено мнение и е вярно, само за самия него.
Не е необходимо, даже е вредно хората да си приличат
!
Хахаха, Shljiko, нив сме в групата на тия дето не могат и една връзка (интимна) да изградят…
))) Толкова сме съвършенни, че нямаме нужда никой да ни допълва. :Р
Много е важно наистина да имате общи интереси с партньора си. Също толкова важно е да имате и различни интереси. И свободата (пак стигаме до нея) да отидете и двамата, по отделно при тези различни интереси. След това, като се съберат тези двама човека да споделят преживяванията, които са имали поотделно. Така се внася енергия отвън в двойката, което е много полезно. Също е и много забавно
Стан, страхотен пост — доста сериозни и хубави теоремо-истини (в тази връзка, препоръчвам ти постановката “Бардак” — след ваканцията най-вероятно ще я има в “Сълза и смях”).
Добре дошла, г-це Радуйчева.
Радост е да чуем от вас!
Наскоро се запознах с една бизнес дама на 74 години и нейния съпруг на 70. Разказваха на дълго и широко колко е хубава връзката им и че биха се оженили още веднъж, ако може (въпреки, че все още са). Явно, че има и такива приказни случаи?! Аз не съм от тях… прекалено много обичам свободата, или казано по друг начин, ако във връзката единия обича да е Шкода, а другия Мерцедес… обичам да съм второто! Но… и свободата си има цена… а тя някак не е малка въпреки това… прекрасно е човек да има връзки, но… друго си е да си свободен Мерцедес.
Здрасти, Ева…
бял Мерцедес… :Р Какво им е на Шкодите! Толкова удобни и практични ги правят напоследък.…
Здравей, Бъни,
ами много са хубави Шкодите, но стига толкова… имам една… тя вече е ретро от 2 и от кусур години! Бял Мерцедес, може би за фенове на Софка и Устата, или за братята от Филиповци. Аз обичам да ходя пеша… така по-добре виждам кой минава покрай мен.. през мен… под мен.. хехехе Каризма…
Може би защото най-дългата ми връзка е продължила 6 месеца, може би защото съм гаден идиалист, но си мисля, че има и трети избор. Аз ссамият съм амбициозен. Имам желание за развитие и това което съм харесвал амбициозни жени. Не съм готов да спра саморазвитието си заради партньорката си, по-скоро съм готов да я дърпам със себе си въпреки волята и и въпреки възможноста никога да не го оцени.
Винаги съм смятал, че е по-добре да ме мрази, но да знам че съм и помогнал, от колкото да ме обича, но да знам, че съм я оставил.
@ Lucifer ами аз съм съгласен с теб, че чувството че си помогнал е по-добро. Но ще се изненадаш колко двойки около мен в последно време все повече и повече зарязват всякакви амбиции (като изключим съдбовния избор какво ще има за вечеря или къде ще ходим на почивка) и се отдават на рутината да бъдат заедно.
Tva sa i.… i vajnite resheniq — pizza ili sypa, shte vecherqme…