Сънувах себе си в еротичен сън.
Бях на кон.

Да си представим само за ден, че съм жена. Какво би казал Фройд? А какво би казал баща ми?! А какво е това, което имам там, отдолу на стомаха? Ох, при палпация се открива множествена приятност. Кажете, къде тук ви се намира банята? Е, сюжетът, уви, не е нов, аз съм жена. Вярно, само за ден. И този ден трябва да изживея смислено.

Първо, първо, какво първо? А? Пиано, не, хайвер и шампанско, всъщност какво издребнявам толкова! Да, мъж ми трябва! Вие да не си помислите нещо, аз съм нормален, пфу, пардон, нормална. Ако не опитам, какво ще разказвам после на пичовете на чашка в бара? Категорично трябва да вместя в леглото някой остро сексуален обект, за да удовлетворя най-после дълбоко скриваното от всички мъже любопитство: а какво е усещането, когато не ти, а тебе те… ? Само че… а може ли въобще на някой за това да разказвам после? Няма ли да си помислят за мен нещо твърде хубаво?

Във всеки случай, ето, аз съм жена. И не просто жена, а жена, заета с вечния женски въпрос — къде да намеря нормален мъж? Приятелите отпадат. Какво ли не може да се случи — примерно ще взема да избера Наско, а той да се окаже извратен, макар и симпатичен. Или изведнъж да предложи това, което и като мъж бих могъл да направя. Не, абсолютно не. Даже ако приятел ме пожелае, категорично ще се възпротивя. Още повече че лявото ми кроше си остава все така мъжко. Отпадат най-близките приятели, по-далечните също, оставяме настрана непривлекателните асоциални субекти. Не вземаме предвид и злоупотребяващите — и не употребяващите въобще. Идеалисти, финансисти и религиозни екстремисти. Революционери, анархисти и просто несъгласни. Лекари, учители и водопроводчици — вън. Бандити, бизнесмени, просто стиснати типове – от крепостната стена, директно в рова с вода. И в крайна сметка получаваме още една заета с вечното търсене жена.

Да допуснем, че ми е провървяло. Привлякла съм вниманието, сама съм се приближила, навила съм го да танцуваме и да отидем у нас в уютната ергенска квартирка. Стоп! Да допуснем че съм намерила единствения. Готова съм да му се хвърля на достъпните места, за да увисна на тях с цялото си женско естество. Възниква друг проблем — това, че аз съм жена в телесна обвивка, не означава, че съм жена и без нея. Как аз, вчера още мъж, да стана изящна като лебед — и да се разкрия на любимия в цялата си прелест? Да вземем походката — ами тук са необходими високи токове! А може ли директно да се кача на тях — или първоначално трябва да походя в проходилка? А козметиката? Умението да изглеждам с грим глуповата перхидролена блондинка с чувствена порочна уста, а без него – интелектуална брюнетка с поза на леко еротична притома, само по рождение ли се получава? И какво е усещането да водиш непримирима битка с излишните килограми с помощта на тортички? Как бързо да намериш нужните прашки в топката от конци? Розовото с кристалчета и червената мини-кола задължителен женски атрибут ли са? А за да умея прочувствено да произнасям, проточвайки сричките: “Мила, ама ти си така-а-а-а-ава глу-у-у-па-а-а-чка-а-а”, дълго ли ще се наложи да репетирам пред огледалото?

Имам само един ден, а толкова неща трябва да успея! Задължително да се отърва от мъжкия навик пред хората да си духам носа с два пръста, да си бръсна лицето и да желая жени. Какво ще ми бъде бельото? Няма да се покажа в раздърпани семейни гащи с дупка на задника я! Жизнено необходимо ми е елегантно боди, в което може смело да напъхаш няколко излишни килограма без вреда за външния вид. И тук опираме директно до шопинга. Гучи, Долче, Версаче и само Че, аз трябва да разбирам от тези неща. Протрива ли това на правилните места? Удобно ли стои? И ако стои удобно, то гарантира ли незабавното свличане под масата на този, за който това протриващо и удобно стоящо е предназначено? Трябва задължително да си изключа телефона. В най-отговорния момент всичко може да развали нежелано обаждане от отдавнашен поклонник. Вие си знаете, че всяко момиче има отдавнашни поклонници, които си спомнят за него след година-две, след дълбока амнезия. И задължително се обаждат, за да проверят дали тя още спи сама.

Аз съм жена. Сега не се налага да се крия зад изкуствена мъжественост, може да пасувам пред проблемите. Може без страх от упреци за слабостта ми да кърша ръце, вкусно и отчаяно да страдам. Може смело да ридая в киното, в телефонната слушалка, в жилетката, пред мама, пред приятелките, в банята и просто във възглавницата. Аз съм щастлива жена, ако съм намерила на кого да се посветя в този ден. И колко ще ми бъде криво, ако моя единствен женски ден се падне точно в първия ден на цикъла…

При всички останали обстоятелства, остава един въпрос, теглещ чертата на казаното: никой не знае, за какво му е на света още една нещастна дебелана?