И красивите също плачат
публикувано на 23-05-2009 @ 12:57 am
В последно време закачките ‘мъже vs. жени’ заемат огромна част от мрежовия трафик. Били те ‘Какво мислят мъжете/жените’, различни хуморески на ‘Как се къпят двата пола’, ‘Плюсове и минуси на члена и циците’ и други от същия ранг. Не е учудваща и появата на темата за красотата.
Темата е насочена предимно към нас, мъжете. Поради простата причина, че женската красота често не е неподправена или е самоцел, играещ опасна роля в живота. Пък и женското тяло отдавна представлява инструмент на маркетьори, с който се продават не само бельо и дамска мода, но и музика, хранителни продукти, автомобили и прочие.
Тук не става дума за изпепеляващата и взривоопасна сила на красотата — за крайни случаи като животът на троянската хубавица Елена (не ‘детето на дивата пустиня’, моля, моля!) или различни случаи на примати, които се борят на живот и смърт за желаната женска. И на това ще му дойде времето.
Миналата седмица се срещнах колежка в университета. Не се засичаме особено често, но понякога разменяме по дума-две. Естеството на работата и специалността ми сформира една огромна група сателити около всяко женско създание там, което е много забавна и същевременно патетична гледка. Особено покрай очарователни и загадъчни създания като нея. В крайна сметка неколкократно сме оставали заедно за кратко и съм се интересувал къде директно, къде индиректно от живота й извън общите ни интереси. Онзи ден тя имаше нужда от съвет. Коментирахме и й помогнах. Не ми повярва, че това е удачно, и ме провокира с идеята, че не съм знаел нищо за нея. Разказах й различни подробности за живота и приятелите й, които съм подразбрал от наши епизодични разговори или общи познати. Тя замълча и се опита да познае 2–3 неща за мен, с променлив успех. Следващият път, когато се видяхме, изненадващо за мен тя сподели, че миналата седмица съм я изненадал с интереса си. Учудващо било, че съм сред малкото хора, които са се опитали да я опознаят. „Има интерес само към тялото ми. Или в чисто сексуален аспект, или просто хора, които не могат да проведат един разговор и говорим само за курсовете. Винаги ми е липсвал именно някой, с който мога да бъда просто аз, а не редовата красива студентка,” каза.
Различни поводи за размисъл се породиха в главата ми. Най-малкото очаквах да е засипана от покани и предложения от колегите, макар и социалните им способности да са достатъчни за даване средна степен на комуникативна инвалидност. Връщайки се няколко месеца назад, припомних си как изглеждаше тя на фона на останалите на един купон. Женското присъствие бе по-рехаво от мъжкото, а тя се открояваше видимо от останалите. Осанката й бе по-скоро отбранителна и никой не се престраши да се добере до нея от страх да не бъде отхвърлен от жената, която получава десетки примамливи предложения ежедневно. А, прехвърляйки се от другата страна, виждаме едно самотно и уплашено, нежно девойче, което просто иска една усмивка и две мили думи, някой, с когото може да прекара вечерта нормално, а не да седи тъжно в някой ъгъл.
Да си хубавеца в групата не винаги е гот. Когато се отличаваш драстично от останалите, рискуваш да останеш сам.
Айм сори, но не мога да се съглася. Не че съм бил хубавеца в групата, че да знам де
Но просто не приемам, че красивите трябва се стремят да слязат до някакво средно ниво. Дай сега да се загрозяваме, за да имаме кандидати, така ли?
Отличието от останалите е изконно право на човека — и за някои е съзнателен избор. Коя от двете крайности ще бъде, зависи от избора (понякога несъзнателен) на самия човек. Някои примерно избират целенасочено да не се стараят да бъдат красиви, със същия резултат. Или предпочитат да бъдат просто себе си, дори и ако в този случай не могат да направят впечатление никому.
Но че най-красивите предизвикват несигурност и нерешителност у другия пол, си е вярно. Тук пък важна роля има самооценката на човека — ако той се смята за достатъчно “красив” или “съвършен”, красотата на другия няма да му бъде спънка. Тук вече стигаме до съвсем отделния въпрос за конкурентната борба между представителите на мъжкия пол за привличане на вниманието на (красивата) жена, което хайде да не захващаме, че ще стане цял ферман.
@Acnapyx, нямам предвид да съжаляваме красивите или да очакваме те да слезнат на равнището на ‘масата’. Идеята е да погледнем за миг и от тяхната гледна точка, без винаги да ги обожествяваме и да се страхуваме от тях.
Преди месец четох едно изследване за красивите жени. Беше в малко по-различна насока, но основната концепция бе, че красивите жени се идентифицират с красотата си. Това е първото нещо, което се забелязва у другите. Всички останали имат едно осбено отношение към тях заради външния вид. В такава среда външният вид е MUST и става не само дар, а по-скоро бреме. Но, както и да е, това е съвсем друга гледна точка на нещата
Добро утро!
Аз се замислих за това покрай последния Вип Брадър ‘щото и аз в личен план такъв проблем не съм имала никога :Р. От една страна всички те възприемат само задави това. От друга страна, красотата е преходна, и ако красивата жена е свикнала да лежи на това, в един момент увисва. Като загубиш красотата си, губиш всичко, ако само на това си разчитала…
Човешката природа е такава, че ако може да се задоволи с живота си по лесен, мързелив и безболезнен начин, то шансовете намаляват драстично въпросният субект да се занимава с нещо смислено и целенасочено. Затова и се пада от високо — примерно бивши мутреси, които са били изритани като мръсни котенца и няма какво да правят, защото нямат идея как се живее в реалния свят…
Материалчето не е писано с много натрупан житейски опит. Един ден хубавата жена ще разбере, че средата, в която се страхуват всички от нея не е нейната, ще отиде на място където я приемат като равна и ще бъде щастлива. А страхливците ще лъскат .… обувките си при мисълта за нея още дълги години докато спят при дебелите си пъпчиви невротични жени.
Това момиче е добър човек, и не го заслужават околните му.
Запознай ме…аз не съм от страхливите:)
Да, и мен. Тук няма страхливи
На богатото дете не му липсват пари, в повечето случаи не му липсва и щастие, това което му липсва е чувството да е обикновен, да е като останалите.
Тя да се самонаказва ли, затова че не стига, че се е родила красива, ами че и поддържа красотата на ниво, в което вниманието приковано към нея, да я изкарва извън рамките на “нормално възприемано момиче”?
Ех, че тема… интересна и чешешта езика