Мечта. Сън. Спомен. Музиката, която те издига високо. Високо в купестите облаци, отнемайки цялото струпано в теб напрежение. Издига те високо и те понася накъде на запад, на запад към залеза, към Cabo da Roca. Мястото, където земята свършва и започва морето. Мястото, където слънцето се скрива сред вълните на океана, следвано от делфините, гонещи се един друг по оставената от него пътека.

Не знаех почти нищо за Sara Tavares преди да отида на концерта й в петък, част от фестивала Meet the World, който се провежда в София. Бях слушал само това много енергично парче и бях гледал този невероятно успокояващ клип. Това, което научих за нея от музиката й и от изпълнението и в зала България, беше че тя е една изключително чаровна португалка, за която музиката е начин на живот. Тя пееше с такава лекота, сякаш пее само пред себе си, а песните й докосваха публиката. Накара ни да чувстваме, да почувстваме песните й точно както ни водеше с албума си Xinti, което означава чувствам на креолски. Почувствахме ритъма, сърцето и душата на Sara. Почувствахме топлината на нейната музика и топлината на островите Cabo Verde, където е родена. С помоща на своите музиканти, тя успя да пренесе духа на тези острови в центъра на София, в една препълнена с танцуващи хора зала. Успя да пренесе и дългоочвакваното лято.