…I’m Easy

Събота, 10:30. Потърквам сънено очи след 5-часов следработен сън. Нетипична палава усмивка се подава по лицето ми. Не, не съм се събудил до перфектната половинка, която съм забил снощи в клуба. Просто наплив на свежа кръв в главата. Или в двете.

Имам SMS от бившата. Разменяме няколко съобщения, неангажиращо. “Пораснала е”, мисля си. Когато се разделихме в края на есента, още живееше с идеите за “Bren­nende Liebe” (изгарящата любов). С вечния и гол оптимизъм, неразумните си постъпки и свежото излъчване. Сегашният й приятел явно й е показал по-добре от мен истинската страна на живота, или пък е продължил моето дело. “Дали нямаше да е по-добре да я срещна сега, или след няколко месеца?”. Отърсвам се от идеята – вече мисля за жената като за клиент, когото чакам да израсне и чак след това да се свърже с мен, за да имам по-ценен контакт. Тъжно.

Поглеждам и предходната ми половинка. Бе загърбила университет, бе и свръхчувствителна. Пиперливият ми тон го пазех за себе си с нея, защото всяка дума можеше да я посече фатално. Сега нещата изглеждат далеч по-развити: работа и завършен университет, скорошна, привидно стабилна връзка, малко по-голяма стабилност като цяло. Отново покварата се поражда в още неразбудилата се глава, разчитаща главно на подсъзнателни импулси и животински инстинкти.

Ами аз? Що за стока бях тогава и как ли ще изглеждам след две години? Виждам се по средата на пътя, съзерцавайки трупането на опит и грешките ми преди, сегашното ми състояние и разклоненията, които мога да поема. Животът ми болезнено напомня хипарския символ: един кръг, в който постоянно се въртя, а в него чертичката, от която идвам, и 3 възможни избора, които мога да подбера. Повечето ми сериозни контакти са започвали след известно опознаване, а не като продължение на секс за една нощ. Ето защо около мен гравитират хормончета от срещуположния пол, които познавам от много време, виждаме се изключително рядко, но понякога именно едно от тези “хормончета” заема някой и друг месец от живота ми след това.

С повечето от тях се чуваме 3–4 пъти годишно. Случайно се засичаме във Face­book, на някой концерт, на морето. Имаме си контактите, при добро желание настъпват 2–3 срещи и затягаме примката. Но дали и те са добра партия?

Отново трите пътя: минало, настояще и бъдеще. Нямам практика да повтарям с бивша половинка – ако вазата е счупена, не бих се опитвал да лепя останките, тъй като малките и съществени парченца са на милиони частици и не могат да паснат идеално в подменената форма. Затова разчитам на шанса. Ако нещата се получават, дано това да е за дълго и да няма силно разочаровани накрая. И аз сравнявам с миналото и гледам в потенциалното бъдеще. Дали това е подходящият момент или нещата ще се наредят, без да се налага да загубя потенциалната жена на живота си поради стечение на обстоятелствата?

Мда, звучи бизнес. И звучи параноично, дори изглежда страхливо. Но за мен е факт. Сещам се за познати и различните им етапи от живота. Дори приятели около мен. Ако сме се срещнали в неподходящата фаза – там, където нямаме допирни точки – вероятно нямаше да поддържаме връзка сега. Така е и с жените. Всеки има периоди, плюсове и минуси, аноди и катоди, възходи и падения. А представата за срещуположния човек се изгражда за броени минути при запознанството.

Шанс. Късмет, съдба, орис, стечение на обстоятелствата и какво ли още не. Мога само да се надявам, че следващата ми връзка ще е с човек, който е преминал през повечето си трудни моменти, получил е важните шамари от живота, гледа в моята посока и сме устремени към еднакво бъдеще. “А дали е така, кой ще ми каже…”

* снимка Kalle Gustafs­son