Любовта няма етнос
публикувано на 16-11-2009 @ 8:58 am
Вече сме в Европа! Жалки и изкуствени усмивки греят по лицата на хората в малкото градче от селски тип Върбица, където иначе в мир живеят и българи, и турци, и роми, и помаци. До толкова са европейци хората там, доколкото са отвикнали от своето балканско-селско мислене и от своето задръстено подсъзнание. За съжаление тежкото стереотипно интерпретиране на реалността успява да рефлектира и върху съзнанието на хората в най-невинната и невежа възраст – юношеската. Безспорно доказателство за това е сърцераздирателната любовна участ на Акиф – етнически турчин, и Дуду – етническа циганка.
Любовната драма на двамата влюбени се разигра след официалното ни встъпване в Евросъюза. 19-годишният турчин (мюсюлманин) преди шест-седем месеца го е запленила изящната ромка (мюсюлманка). Двамата за първи път ги събира танцовия състав на Ромска фондация “Искра”. Няколко месеца след постоянни ежедневни срещи с нея (двамата репетираха ромски танци) несъзнателно 19-годишният върбишки младеж започна да усеща любовната тръпка, когато е с танцьорката на “Искра”. Но освен него и Дуду започва да чувства ефекта от стреличката на Купидон. Минаваха дни и нощи, а любовта между тях ставаше все по-силна с всеки изминал ден. Така след няколко месеца гаджелък, Акиф не издържа и предложи на изгората си да е с нея завинаги – да се оженят. Но малко или много те знаеха, че родителите им и на двамата няма да се съгласят с тях. Въпреки това те не се уплашиха от съдбата и се решиха.
Преди да премине към решителните крачки в живота си турският младеж изрони безброи сълзи, сякаш знаеше, че ще има проблеми след тази си постъпка, сякаш мислеше какво да прави. Но без колебания един ранен следобед Акиф и Дуду се качиха в една кола и отпрашиха на някъде. Такъв е обичаят във Върбица – когато искаш да се жениш с възлюбената си трябва да я отведеш някъде за да “бъдете” заедно. Странно, но какво да се прави, обичай. Те двамата са изживели прехода. Мислеха еднакво и се обичаха силно – безусловно. Какво по-хубаво от това човек да види детето си щастливо? “Не, тази работа не може да стане! Така се излага в махалата!”, отсече остро бащата на 19-годишния турски жених. Със същото мислене и на подобно мнение беше и майката на младата ромка. Акиф имаше приятели роми. “Моля ви се кажете ми момчета! Ние сме роми, а вие защитавате турците”, с тази молба се обърна към тях майката на Дуду. Майка й нямаше как да разбере, че те не са заели страната нито на турците, нито на ромите. Те само са искали техния приятел да бъде щастлив. На приятелите на Акиф все още им е чуждо понятието дискриминация.
Не може един човек да се роди със съзнанието, че е циганин или, че е джебчия. Те му се втълпяват от хора като майката на Дуду и бащата на Акиф. Ако те са възпитани по този начин по времем на комунизма и са изпитали ужасите на човешкото страдание, не трябва да възпитават децата си с готови теории за доброто и злото, а да ги оставят те сами да решат кое е добро и кое лошо за тях. Всички хора в квартала, където живеят ромката и турчинът, бяха безпределно учудени. Защото такива бракове като на Акиф и Дуду не са често срещани явления. Всички очакваха с нетърпение какво ще се случи. Този случай е живо доказателство, че любовта побеждава всичко и е над всичко. Те, двамата влюбени, наистина са рожба на демокрацията, защото мислят свободно и без предразсъдъци. Те нямат високо образование, но са истински хора, пример за безусловно съжителство. Много е жалко обаче, че има дефицит на подобни млади личности. За разлика от доста български граждани те са успели да приемат различното, нестандартното и най-важното – умело и безследно са избягали от влиянието на тоталитарните остатъци по време на прехода. Остатъци, които повлияха и все още рефлектират върху много млади хора. Родителите на Акиф и Дуду са хора представители на традиционалистическия стереотипен начин на интерпретиране и разбиране на заобикалящия ги свят. Това е мислене, което се основава на племенни закони и етническо, религиозно, расово и финансово разделяне на хората. Този тип разсъждаване не иска да отстъпи пред свободното и волно разбиране на Акиф и Дуду. Никой човек не е склонен да възприема спокойно информация, която е в разрез с убежденията му.
В случая влюбената двойка имаше свои изградени убеждения, които са в разрез с разбиранията и вярванията на семействата им. Двамата не намират желаното щастие не само заради върлуващите приказки сред обществото за различните и желанието на родителите им да запазят етническата си чистотата, което в днешно време е малко възможно, но те са възпрепятствани и от психологичната нагласа и гледна точка на хората в махалата. Всички хора, когато са принудени да приемат различния и уникално нестандартния, те го отхвърлят или пренебрегват. “Ако си дойде сам, да си дойде! Иначе изобщо да не идва”, категоричен бе в думите си бащата на Акиф. Баща му – турчин със прекалено силни морални и фанатични принципи. Иначе в махленската кръчма на една маса му върви мохабета в повечето случаи с роми. По-голяма част от приятелите му са пак роми. Той е строител и много, често работи с колеги роми. Но явно има нещо в тях, което го плаши. Нещо, което на него му е втълпено от някого. В случая той не приема не само Дуду, но и собствения си син, защото усеща, че и собствения му син е “различен” от него самия. По-големият му син е женен за туркиня и поради това не иска да допусне изключения. Иска да запази чиста турската жилка на рода си. Той решава как да постъпи със сина си, защото в йерархята на турското семейство мъжът е глава на домашното огнище и от него зависи всичко. Предубедеността до такава степен е вкоренена в системата на собствените му убеждения, че не дава повод за усмивки и щастие на сина си, който е осъзнал, че различните хора са също хора, като него и ги е приел безрезервно. На същия полюс е и мйката на Дуду. Но при нея има нещо нестандартно. След няколко дни отсъствие на дъщеря й от вкъщи тя сякаш прояви склоност. “Сина ти както отведе дъщеря ми, така ще се грижи за нея сега”, заяви тя пред бащата на Акиф. В квартала, който живее майката на младата ромка, няма много турци. А и самите й родители не проявяват голямо желание да общуват с хора от този етнос. В случая тя има думата, тъй като бащата на Дуду беше в Германия. Той е научил за случая по телефона. Сякаш и той проявяваше признаци на съгласие.
В България безусловната любов е рядко срещано явление. Българинът се жени за българка, турчинът търси своята ханъма, ромът прави от време на време изключение, но и той държи да открие своята бохемка. Акиф плачеше непрестанно. Дуду беше в същото състояние. Но те не мислехе за миг дори да се откажат един от друг. Бяха изправени пред задръстеното подсъзнание на семействата си. Не смееха да се връщат вкъщи, защото ще ги разделят. Родителите им са безкомпромисни в решението си. “Тя е циганка, той турчин”, цялата махала пещерно гъмжеше основно от този израз. След близо една седмица отсъствие от вкъщи Акиф и Дуду се завърнаха във Върбица. Родителите им обясниха по телефона, че няма да ги разделят, ако се завърнат. Съвсем друга беше обаче картината, когато Акиф и Дуду се прибраха. В опита си турскят младеж да вкара ромката в дома на баща си срещна съпротивата му. Тук стана ясно, че те са ги излъгали само за да ги върнат обратно. Разделиха ги пред насъбралата се тълпа в махалата. Имаше и хора, които не бяха съгласни с действията на родителите им. „Какво от това, че са различни. Важното е, че се обичат”, бяха малка част от възгласите на хората в квартала им.
След жестоката раздяла Акиф и Дуду известно време милееха един за друг. Турският младеж направи дори опит за самоубийство с огнестрелно оръжие, но от оръжейния магазин в Шумен са му дали халостни патрони, за което и той самия не знаеше. Близките му го заведоха на психолог. Една седмица след това, лека по лека „забравяше” Дуду, която също беше разочарована от постъпката на родителите си. Известно време и двамата се съпротивляваха със съдбата си, но явно не им е било писано да са заедно. С усърдната помощ на семействата и близките си, те успяха да се намразят толкова силно, колкот се обичаха преди това. Но границата между силната омразата и безусловната любов е изключително тънка. Родителите им успяха. Даже „успяха” е меко казано.
Тази история нямаше щастлив край. Все по-често в България с такъв край завършват историите, независимо дали са любовни или други. Незнайно от къде това желание за етническа чистота се е насадило във всички етноси не само във Върбица, а в цяла България. По някога се смята, че различието е хубаво нещо. Да, наистина е хубаво, но стига то да е красиво и приемливо за зрението. А какво му е хубавото на това едни да се третират по един начин, други по различен начин. “Това е интересно”, безмилостно повтарят жестокото клише хората. Такъв е живота не само в България, а в целия свят, и такъв ще бъде утре щом продължават да се примиряват разделяните, отхвърляните и пренебрегваните необикновени хора. Да се надяваме, че Акиф, Дуду и всички ние ще възпитаваме децата си в безусловна любов към всички хора по света.
*текстът е публикуван в блога на Огнян Исаев, както и във вестник “Дром Дромендар”. С него ентелегентно се включва в инициативата на Bloggers Unite за Световния ден на толерантността.
Свежо: (coffee) (coffee)
Свежо:
(thumb up) (thumb up) (coffee) (coffee)
Свежо: за съжаление понякога и тези неща се случват
Свежо: Дано децата ни надживеят едническите различия,толкова е безмислено
Свежо: понякога не е много безсмислено, защото се намесва вяра, ценностти, култура, за които мислят когато стане късно и почват разногласия и кавги
Свежо:
(thumb up) (thumb up) (thumb up) (coffee) (coffee) (coffee)добро разказче
Свежо: А така! Кажи им! {}
Свежо: (thumb up) (thumb up) (thumb up) (thumb up) (thumb up) (thumb up) (thumb up)
За съжаление това е горчивата истина
Във Франция например сред черното население сме известни като расисти и то знаете ли защо? Дори по новините вечер ще чуете думата негър!!! По-голяма обидно не може да бъде… Ако произнесете тази дума в парижкото метро например, буквално рискувате да ви изхвърлят. Допълнително у нас брутално се насажда етническа омраза, но това вече е една партийна тема, за която не ми се пиша. Стана ми много тъжно изчитайки тази публикация…
Свежо: (thumb up) (thumb up) (thumb up)
Зайче,извинявай,че не те питах.Прости ми!
Няма проблем, Нели, моля те. Свършила си моята работа.
Събина, изглеждаш много добре на тази снимка.
Аплодисменти!
Свежо: (thumb up)
Браво за публикацията…историята е Истинска…
Може да видите една друга история-между българка и сириец – http://ruslantrad.wordpress.com/2009/03/30/biurokracia-v-posolstvo-prechi/
Напротив, любовта има етнос, лице,държава,обществено положение, дори цвят на лицето….тя е жалка просякиня
Свежо: Слънцето грее,Водата тече,Вятърът духа,Камъкът е твърд !
Всеки знае за тези различия и ги приема понеже няма избор!
Така е и с хората ,когато нямат избор приемат без да мислят,но когато имат избор зависи от тях ,какво ще приемат и до кога!
“Ум царува ,ум умува ,ум патки пасе!” -> старите хора са го казали ,но кой ли им вярва,нали е по-логично да им покажем новото в живота и докажем ,че са грешали!?
Свежо: (thumb up)
Свежо: Религиите са Зло, което не само отнема свободата, но и разделя хората. Всеки човек в 21 век трябва да е проумял това. Не може да си пълниш тиквата с неща написани от необразовани хора, отпреди 2000 и повече години…Българинът не се е отърсил от националшовиизма си, нито от страховете си, нито от навика си да наднича в чуждата паница и още една дузина недостатъци…Бактън от предразсъдъци, предубеждения и ограниченост на полета на ума и духа.
(beer)
Свежо: (thumb up)
Свежо: тъжно и това, че под натиск любовта може да премине в омраза
Свежо: (beer)
Е не знаем да ли са се напразили. Надали.
Вижте, за турци и цигани е нормална подобна история, те са доста големи расисти. Българското общество е много по-освободено и гъвкаво и примерите са навсякъде – масово чужди имена, масово връзки и бракове с чужденци, празнуване на чужди празници, възприемане на чужди обичаи, нрави и начин на живот…отричане от своето, презиране… Расизма е присъщ на всяка една раса, той я пази, пази нейния културен облик и характерни черти. И тъй, като нивото на нашия расизъм е под необходимото – скоро българска култура реално няма да има, тя ще е единствено в миналото. Нашата култура ще е европейска, американска, модерна или както и да се нарича, но българското ще е добре прикрито.
Докато турци и цигани винаги ще се припознават бързо и лесно, …особено в нашата модерна страна от Европейския съюз. Аз съм етнолог и ги наблюдавам тези процеси и мисля така. Не му трябва повече толерантност на българина, напротив – време е с малцинствата да се запитаме какво става и докога ще им е виновно ужасното българско общество…
Станимир, наистина ли смяташ, че сме толератни? Ние сме толератни най-вече към богатите западни народи.В България е пристижно да си женена за американец и позорно, ако е африканец. Това не е точно толерантност.
Иначе да, ние сме малко култура. Няма начин да не изчезнем един ден.
Извинявам се, че някои коментари стояха неодобрени доста време, имам проблем с известията от блога.
Оги, мерси за комплимента за снимката.
С това искам да кажа само, че трябва да се спре с упреците към българина, че е нетолерантен и тем подобни. Това ни се втълпява и се прави бизнес след това… След задръжките и ограниченията при социализма сегашния българин е доста отворен (това важи особено и за българите през Възраждането и след Освобождението) и даже в стремежа си да “прегърне” света е обърнал гръб на своето (това обаче не важи за гореспоменатите епохи, когато българското се е изтъквало и подчертавало), което е …каквото и да е си е наше и не трябва да се отказваме от него!
Със сигурност съм гледал толкова предавания за българи и българки женени за хора от какви ли не страни, така че… това с африканеца не е уместно… Иначе българската култура не е малка, тя освен, че вирее навсякъде по Балканите, е близка до тази на всички славяни, има сходства с изтока… Въобще е доста пъстра и това доказва, че толерантността я е имало и през годините.
– и ние сме ходили насам-натам. И от всички тези взаимовлияния се е образувала тази пъстрота. НИе взимаме каквото ни хареса и ни е удобно – същото правят и другите народи.
Знаеш, че сме на кръстопът, нали. Тук са минавали всички народи
Българската култура е пъстра, защото за около пет века Балканите са били една държава и реално е нямало граници, които да спрат културата. Това важи и за другите балкански народи. Тогава културата е била разнасяна най-вече от циганите, защото знаем, че те са пътуващия народ – не ние.
Това за африканеца е абсолютно уместно, повярвай ми, аз съм го виждала с очите си.
И да, прави се бизнес, но и не, българите далеч не са толерантни. Това да празнуваме Хелуин не е точно като да сме толерантни.
Желанието да “прегърнем света” идва от това, че сме любознателни, а не от това, че сме толерантни. Ние сме съгласни да прегръщаме света като мием чинии в Испания, но не и като позволим хора от Изток да мият чинии у нас.
Българската култура е пъстра още преди да се основе тази България. Знаеш, че българите са имали още около 10 държави преди тази, и то на различни места в Азия. Знаеш, че тази България се формира от българи, славяни и местно население (траки и други), което я изпъстря неимоверно. Следва християнизиране. Следва Византийско робство. Следва възстанивяване на държавата, не без помощта на куманите. През всички тези години различни народи минават от тук и оставят по нещо, независимо че е имало граници. Знаеш и за кръстоносните походи. Едва тогава следват въпросните пет века. А в тях ролята на циганите е незначителна, тъй като както казах те са невероятни расисти и трудно усвоятват чуждото (затова и трудно се “интегрират”). Основна роля за изпъстрянето има политиката на Султана, който помюсюлманчва доста хора, разселва, преселва племена, взима еничари, води войни с Русия… Следва Ренесанса и съответно Възраждането, както и Танзимата, чрез които процесите се засилват, в крайна сметка. Така, че да припишеш пъстрата ни кулура на циганите е невярно. Циганите всъщност представляват най-долната каста от индийското общество и се делят също на касти, като член на определена каста може да се жени само с член ит същата и това е така и до днес. Интегрирай ги после. Толерирай ги.
Що се отнася до пътуването – знаеш за венецианските търговци, към които бих добавил и дубровнишките, генуезките и т.н. Занеш за арабските и други източни пътешественици, както и за европейските такива. Пътуващи търговци впрочем е имало от всеки етнос, а и пътешественици. Знаеш за емиграцията ни, кочто се връща, после пак си заминава. Така, че нещата са много по сложни от просто – Колко са прекрасни и интересни пътуващите цигани, добре че са били те та да знае света за балканите, колко са цигаснки различни горещи… дай да ги толерираме… Че ние (балканите и източна европа) сме приемали евреите всеки път когато ‘толерантния запад’ им сформира чистка и гонка ( а това се е правило много пъти и преди Хитлер)
За африканеца незнам, но факта е, че са женени, нали, не са им устроили двойна засада и разделили!
Да празнуваш Хелоин е глупост не е толерантност, права си. Но това е пример, че прекаляваме с толерантността.
Толерантност е ,че в центъра на София почти една до друга са джамия,православна църква, синагога, католическа и протестантска църква…
новини на турски има нали – това също е прекалено, но, явно трябва и още..
Човек е любознателен по природа, а за чиниите – доста народ сме приели от Изток дори при това ни икономическо положене. Знаеш за виетнамците, виждаш негрите…
Уважавам мнението ти и хубавата история, но смятам че българина няма общо с дадения пример за неприемане на различния. Наистина по цял свят го има това нещо, има си причини за да е така и според мен те са по-скоро в малцинствата от колкото в хората обитаващи собствената си страна.
За съжаление ,както мое така и твое Зайче,истината е такава.Толерантноста в БГ е само дума..понякога без всякакво значение.Но пък се радвам ,че макар и българка по националност, душата и кръвта ми са цигански. А за да имаш такава душа, трябва да си толерантен и добър, към всичко и всеки.
Не може да си лош и да проповядваш любов, както не може и да си расист и да проповядваш толерантност.
Толерантноста не е в думите а в делата, и сърцата, и смея да твърдя , 4е толерантен е само Бог.
Към такива като Станимир.. без лично отношение разбира се.:)
Станимир, ти къде ги виждаш арабите, китайците и африканците? Да си видял някой да работи в магазин на Витошка? Аз познавам само един, който има нормална работа. Всички останали работят собствен бизнес на Пиротска или на Илиенци. Сети се защо.
Тъжна история…
Особено на фона на новините, които гледах днес – за едно българско момиче и едно ромско момче, влюбени, но разделени от родителите си… И за съжаление, завършило повече от трагично, със смъртта на девойката и с опасност зза живота на младежа. А са едва 16 годишни деца…
“Влюбени, но отчаяни тийнейджъри легнаха на релсите и бяха прегазени от влак. Децата се обичали, но родителите на Албена били категорично против любимия й заради ромския му произход. Това е и причинатаза трагедията. Албена учила ресторантьорство във врачанска гимназия, а Цветан учи в Брусарци.
След извършения оглед от дежурната оперативна група е образувано досъдебно производство срещу машиниста. Тялото на Албена е транспортирано в Монтана за аутопсия. Цветан е в болница “Св. Николай Чудотворец” в Лом в безсъзнание и с опасност за живота.” Тъжно, тъжно, тъжно, тъжно…
Събина, ще бъда остър в езика, ако искаш ме изтъркай!
Господин Станимире. Какъв етнолог си ти по дяволите? Що за етнолог би дрънкал такива глупсоти? Я ми кажи къде си завършил етнология, защото всичките преподаватели-етнолози в България (разбиращи от тази материя) са ми лични приятели. Много се съмнявам някой от тях да ти е напълнил главата с такива идиотщини.
Няма да тръгвам да споря с тебе, защото това е равносилно да застана пред огедалото и да си говоря. Разбира се всеки има право на мнение. Но по-важно е онова мнение, което е подсигурено от реалността.
Ти твърдиш, че ромите са расисти. Изключително глупаво е да правиш обобщения на цялата картина.
Аз съм циганин и не съм расист. Имал съм връзка с еврейка, арменка, българка, туркиня, помакиня, американка.
Мислиш ли, че аз не мога да кажа българите са расисти? Мога, разбира се. Но обобщенията не са присъщи за разбиращия човек.
Разбира се, че българите (не знам как се определя дали един човек е българин, циганин и някакъв друг) са толерантни, друг е въпросът, че процентът на толерантни българи е нисък.
Събина много правилно постави въпроса за китайците и арабите.
Преди няколко седмици пуснах в блога си една статия. За жалост не знам кой е автора. Но много точно акцентира върху реалната картина. Българите искат шанс от Запада да се докажат. Но когато малцинствата искат шанс от българската държава да се докажата, тя не им го дава.
Колко роми работят в националните медии? Почти николко! Колко роми работят в министерствата? Почти николко! Колко роми има в Парламента? Пак почти николко. А ромите са близо 1/4 от населението на България, вече!
Оги, няма да те трия разбира се.
Изглежда четете само част от писаното от мен.
Лолипоп, няма какво да ти отговарям. Здравей.
Бъни, арабите работят каквото могат, в каквото са добри – дюнери, Пиротска и т.н. И не им е много зле. Тези които са дошли тук не мисля, че имат образование или ЖЕЛАНИЕ да разботят нещо друго. Защото те си печелят на женския пазар и то добре. Разбираш ли, българската държава има много собствени проблеми за да се справя и с чужди, и това е нормално.
Огин, кое от това което съм написал е невярно? Може би и ти си прочел само един мой пост или част от него? РАСИЗМА Е ПРИСЪЩ НА ВСЯКА РАСА, КАКТО ЕГОИЗМА ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК… ако искаш спори че не е така и че само циганите не са расисти, а всички останали сме!? Не знам кое ви обижда и накърнява, моите мнения не нападат никой етнос(за религия дори не споменавам), а защитават съзнанието на българското общество, което се натоварва малко излишно понякога. В случая имах предвид, че българското общество отдавна не е традиционно, за разлика от циганското или турското, може би. От тази гледна точка не смятам че пред българите стои пречка да се женят за цигани, турци, и т.н.
Виждам, че е изваден пример за обратното, за което поздрави – така се спори, а не да ми се гневите на това, че споменавам някои истини.
Може да са 1/4 от населението, циганите, но колко от тях са образовани? Освен това смятам, че малцинствата отдавна са доказали, че могат да злодействат, не по-малко от българите. Нали така, да не казваме на черното – бяло.
Етнология не съм завършил още, но съм сигурен, че който и да е от преподавателите, които ми преподават, биха ме подкрепили. Това как вие интерпретирате това което пиша не е мой проблем, нито на Кр.Стоилов, нито на М.Маркова, нито на Д.Маджаров и т.н.
Здравейте всички и успех!
Е много ясно , че няма какво да ми отговориш.Личи ти от километър колко си
“толерантен”.Meжду другото си много прав за расизма,обаче на някои етноси им е по-присъщ отколкото на други, а в отделни случаи направо им е вроден.
Да, всеки и всички имат своите положителни и отрицателни качества,но това не бива да води до принизяване на други.А до колко разбираш ти от цигани, етнография и цигански бит…си е цяло преживяване
“…колко от тях са образовани?”. Станимире, това е типично клиширано изказване на човек, който се информира само от българските медии. Тъжно, много тъжно.
Здравейте,
Ogin, аз не съм етнолог, но мнението ми е че хем си прав хем не, защото аз също не знам как можеш да кажеш дали си българин, ром или представител на друг етнос в Българската република. Но мисля че колкото е голям процента на нетолериращите българи към етносите, също толкова е голям и процента на крадливите, лъжливи и престъпни хора от етносите. Нямам против ромите, нека живеят, да се интегрират, образоват, дори ръководят, но нека го правят по честния начин. Аз се опитах няколко пъти да помогна на хора от етносите, но получих само негативни отзиви. Единя подпомогнах да започне работа в офис, а той открадна пари. Друга понаучих да пише и чете а тя ме нагруби когато се опитах да й обясня че не мога да й намеря работа, не искам да продължавам да споделям опита си от това да бъда толерантна. Да не говорим че в началото на тази година точно роми ме обраха, е как да съм толерантна?! Нека видя малко повече позитивност от тяхна страна и няма проблем, ще помогна с каквото мога за по-лесно инегриране.
Опаковка,
къде са те учили като етнолог да използваш квалификации като “крадливите, лъжливи и престъпни хора”? Много не професионално ми се вижда.
Брейй що етнолози се навъдиха…
Bunny,
написала съм че НЕ съм етнолог.
Нямам нищо против хората от етносите, но както споменах и на едно друго място, докато не вида поне малко старание от тяхна страна, повече не мисля да помагам. То народа си го е казал “помогни си сам за да ти помогне и Господ”. Не казвам че цялото етническо общество е такова, казвам че по-големия процент от тях са такива и за жалост все на такива попадаме когато се опитаме да помогнем
Аз лично бих помогнала на тези хора да се интегрират, но не и преди да ми докажат защо да го направя.
Просто това ми е мнението, не искам го натрапвам, нито да казвам че е правилно. Всеки има мнение базирано на лични причини.
С най-добри намерения!
@Опаковка,
съжалявам моя грешка. Наистина извинявай. Недочеля съм.
Няма проблем Bunny, случва се
Ogin, разгледах ти блога наистина има доста интересни статии, ако позволиш непрофесионалните ми коментари с радост ще дам мнението си
Разбира се. Всеки може да си изразява мнението в блога ми. Дори хората, които са в разрез с моите разбирания за нещата от живота.
Поздрави!
P.S. Не мисля да взимам отношение вече по “етническите” въпроси, защото няма смисъл. Очевидно е, че доста от хората, които оставят коментари по темата, не са наясно с реалността. Образованата част от малцинствата не се нуждае от рамо, а от разбиране. От превъзпитание и работа с тях се нуждаят точно “крадливите, лъжливите и престъпните хора”, а не аз. Но все пак благодаря, че някой изявява желание да ми помогне!
Ogin, аз също не мисля повече да коментирам по тази тема. Само ще кажа че съм готова да помогна, но искам да видя и отсрещната страна до го иска.
Добре очаквай скоро да пусна някое мнение в блога ти
[...] Любовта няма етнос в ентелегентно [...]
В момента в България тече изключително всеобхватен и дълбинен процес на циганизиране на нацията. Въпреки че този процес е най-очебийното демографско, социално, икономическо и духовно-културно нещо, което става на нашата територия, той е най-укриваният и най-премълчаваният поради включеността му в общата тенденция на дебългаризиране и съсипване на държавата ни, от които имат интерес както не малък брой солидни балкански и небалкански субекти (включително и международни институции и обединения), така и определени вътрешни сили и общности.
“Циган”, по-точно “ци хан” е понятие на повече от 2 200 г. Най-древният известен извор, където то е използвано като етнически синоним на скитничество, чергарство, номадство, е старинна китайска хроника “Бей Ши”. Още от тогава циган, циганин освен като етнос се схваща и като специфичен начин на живот, който очевидно много харесва на някои протоиндуски демоси, настанили се в Европа и на Балканите. И сега циганството е по-скоро мироглед, начин на живот и устройство на битието, отколкото етническа идентификация. Този начин на живот включва:
1. Леност, мързел, нагласа за неработене. През комунизма, когато имаше хиляди свободни работни места, циганите не ги заемаха. Протестиращите цигани никога не скандират “Искаме работа!”. Няма цигани, които да искат земя за обработване, тъй като този начин на живот отрича труда.
2. Егоизъм
3. Безотговорност към семейство, деца, родители, държава
4. Незачитане на институцията “собственост”
5. Живот по схемата “Ден за ден”, без оглед и грижи за бъдещето
6. Крадливост (най-характерна черта)
7. Лъжливост, измами, коварство
8. Свадливост, конфликтност, отмъстителност
9. Простотия и цинизъм
10. Специфична примитивна романтика
11. Традиционна престъпност (около 80% от осъдените по българските затвори са от циганския етнос; и това е така не само в България)
12. Страст към пари и особено към злато (прочутите златни накити и златни зъби на някои цигани и циганки)
13. Липса на хигиенни привички и навици
14. Силни афекти, емоционална инконтинентност
15. Нахалство, бруталност и др.
Има и няколко мита, които битуват твърде отдавна и обикновено се поставят извън всякакво съмнение. Но те съвсем не са безспорни и според мен въобще не са верни.
Ø Първият мит е, че циганите са бедни. Не е вярно. Всеки циганин има злато. Циганските булки се купуват за десетки хиляди левове. Почти всяка циганска къща има телевизор, видео, сателитна антена. Не са малко и циганските леки автомобили. Богатите цигани като процент не са по-малко от богатите българи. Само този, който не е виждал циганска сватба, цигански празници (Васильовден, Гергьовден и др.) и цигански погребения, може да счита циганите за бедни.
Ø Вторият мит е, че циганите се нуждаят от помощ и грижи. Не е вярно. Поради манталитета си те не ги искат. За тях помощта няма нравствени стойности. Те се интересуват само от безвъзмездното получаване на пари или други материални неща (продукти, дрехи и др.) Схващат помощта, която получават, като успешно състояла се кражба от самото общество и се гордеят с нея. За сравнение при един българин получаването на социална помощ е и нравствен въпрос и обикновено повечето бедни българи се срамуват.
Ø Третият мит гласи, че циганите имат същите личностни качества като българите. Не е вярно. Генетично и психологически циганският етнос е твърде различен от българите.
Ø Според четвъртия мит циганите крадат, защото са принудени да крадат. “Крадем и ще крадем, защото сме гладни” казват самите цигани. Този мит също не е верен. Кражбата при циганите произхожда от самата им природа и е заложена в тях като традиционна форма на битие. Поради циганството си и най-ситият и най-богатият циганин не би се посвенил да открадне.
Ø Петият мит твърди, че циганите са непоправими. Не е вярно. Съвременното общество по принцип притежава средства да промени начина на живот на даден етнос и да го социализира, а от там да измени в положителна посока и неговите нравственост, психични особености и поведение. За това има достатъчно красноречиви примери, например в САЩ по отношение на негрите и индианците.
В България циганите са над 60 автохтонни групи с характерни особености на битието си, със своя култура, обичаи и нрави. Не е прието да се женят извън своята група. Изповядват различни религии от исляма до различните протестански секти. Говорят на различни езици: български, турски, влашки и, разбира се, цигански в няколко диалекта. Най-известните цигански групи са: йерлии )отседнали), кърдараши (чергари), лингурари (копанари), бургуджии (правят бургии), урсари (мечкари), келдерари (калайджии), грастари (ловари) и др. Тази еклектична система от най-разнообразни капсуловани групи фактически започва да доминира, като успешно завзема и духовно-културното пространство на България.
(край на откъса)
—————————–
Сега, накрая, и малко сметки. Ако приеме, че за фактическото оцеляване на едно лице днес в България са нужни два лева (за всичко: храна, дом, отопление, осветление, дрехи, обувки, обучение, лечение и др.), което е на границата с немислимия минимум, следва, че за 2000 г. за издръжката на българските цигани е била нужна сумата от 800 000 000 лв. Фактът, че циганите в края на годината са реалност, говори за усвояването от циганския етнос на най-малко тази сума. Тоест, разходната част на този специфичен бюджет е налице. Каква е приходната част? По експертни данни тя не би могла да изглежда много по-различно от:
1. Социални помощи и др. ( от общо 319000000 лв.) 210 000 000 лв.
2. Кражби 340 000 000лв.
3. Неплатени задължения (ток, вода, данъци, такси и др.) 50 000 000лв.
4. Черна икономика и контрабанда 160 000 000лв.
5. Трудови доходи 30 000 000лв.
6. Други източници (помощи, дарения и др.) 10 000 000лв.
Всичко: 800 000 000лв.
Коментариите не са нужни. Всичко се вижда много ясно. Цифрите говорят за себе си и всеки може да направи заключенията си. (край на откъса)
———————————-
Непосредствено впечатление: когато веднъж метях спалното помещение в казармата, ми попадна изхвърлено смачкано писмо до циганче от булката му, в което тя му описваше колко много го обича, как няма той никакво основание да я подозира в изневери, за което свидетели са и неговите родители и деца, с които тя живее и накрая тя му пишеше колко много съжалява задето той толкова много я бие като е с нея и че и е мъчно задето при последната им среща той я е карал да ходи върху стъкла от натрошени бутилки (приготвени нарочно за случая).
- – - – - – - –
И накрая, обичам ви всички-и българи, турци, и цигани, и всички други етноси в БГ и нека Господ да ви пази. (И аз имам приятели цигани, които са почтени, трудолюбиви и свестни). И може би е добре и за самите цигани да възприемат поне малко от общочовешките ценности, би било добре това за самите цигани, не само за всички. А на Ogin бих препоръчал ако прецени, че циганите се нуждаят от помощ – нека да помисли какво трябва да се промени в мисленето на онези цигани, които се вписват в негативния образ от двата откъса горе… Аз за себе си имам отговори и те не са расистки!
1. Леност, мързел, нагласа за неработене.
2. Егоизъм
3. Безотговорност към семейство, деца, родители, държава
4. Незачитане на институцията “собственост”
5. Живот по схемата “Ден за ден”, без оглед и грижи за бъдещето
6. Крадливост.
7. Лъжливост, измами, коварство
8. Свадливост, конфликтност, отмъстителност
9. Простотия и цинизъм.
10. Специфична примитивна романтика
12. Страст към пари и особено към злато.
13. Липса на хигиенни привички и навици
14. Силни афекти, емоционална инконтинентност – в смисъл?
15. Нахалство, бруталност и др.
Това са все личностни качества. Ако ми кажеш, че не познаваш българи с такива – лъжеш. Ще напиша клише, но е така. Не можеш да определяш етнос така. Това са личностни качества.
Antirasist, хммм, смешна работа!
На мен наистина не ми е смешна тази работа. За жалост човека не е написал нито едно грешно нещо.
Наистина е интересен въпроса защо циганите тероризират собсвените си семейства? За пари? Защото така знаят от бащите си? Защото няма как иначе? За удоволствие? Къде отиде любовта? Как да обичаш някой, който сам не се обича?
Толерантността трябва да е от двете страни. И е време НИЕ ЗАЕДНО да помислим много задълбочено над НАС, кое как е и как трябва да бъде. Да решим ЗАЕДНО какво може да направим, за да не сме разделени. Да си изясним кое е добро и кое зло, какъв е смисълът от законите, образованието и тн. И след това ЗАЕДНО ДА ДЕЙСТВАМЕ…
Като начало мисля, че трябва да се започне от образованиевто. Трябва да се образоват първо възрастни членове, които да са пример за младите. Да се създадат личности, посланници на толерантността и образованието. Разбира се всичко е навързано и ще трябва да се създадат работни места, дори да се дават помощи на въпросните хора. Следва те да бъдат контролирани, трябва да има начин. Ако зависеше от мен бих направил във всяко гето една голяма красива къща с красив обширен двор и това да бъде училище. Ще се намерят учители, повярвайте ми. Ако се обявят двойни заплати ще има кой да преподава. Да не говорим, че ще се намерят и хора заради самата кауза…….
Има ли желание има и начини! Само че антирасиста много точно написа в началото – В интерес на определени хора, структури по света и у нас е да има обществени конфликти, необразованост, разделение, и тн и тн и тн разделяй и владей те тава е
Така е, когато има желание от всички страни, винаги има начин.