Е, добре де…в Рим като римляните. В блог като блогърите. За тези, с които не се познаваме, малко интро — просто от учтивост и защото мама така каза. Повечето хора ме помнят (надявам се) като jazzmen. Зад тоя ник в повечето случаи се спотайва човек със сериозно отношение към музиката, лютеницата и живота като цяло. Тъй като джаза (добрия такъв, виж Sachmo, Ernie Watts, Herb­bie Han­cock и.тн.) е старомоден, то моля да извините неблогърския и на места направо прабългарският ми изказ. Абсолютно нарочно е и поисках извинението Ви, само за да мога да Ви тегля една майна ако много много ми се отваряте. С други думи, предупредих Ви.
Нека да осветля споменатия израз „сериозно отношение”. Това включва задълбочен анализ и опознаване на нещата които ни заобикалят дотолкова, доколкото 5-те ми амортизирани сетива позволяват това… и обикновено завършва със задълбочено псуване, докъдето лингвистичните ми умения успеят да достигнат.
Ще опитам да синтезирам тия софистикейтетпсевдодзенбулшитмадафакадонкеле изрази в една що годе ясна метафора, за какво става дума.
Помните ли лютеницата? Не, аз питам, помните ли ЛЮТЕНИЦАТА!? Онази нереално вкусна соц емблема с наивно задружно хорце, лепнато на буркана и логото на корпоративния звяр Булгарплод, който беше не само бранда на един режим, а бранда на цялата държава и начина й на живот. Култовата лютеница от чушки, домати, олио и сол, която днес е само име, има дори сайт… но няма нищо общо с първообраза си. Не е въпроса в лютеницата… не е и в Булгарплод. Просто днес нищо не е това, което беше, да го еба, и тук говоря за нещата, които бяха важни.
Тук говоря за сегашната лютеница, в която се съдържат повече нишесте от торбичка с надпис „Нишесте”, около 6 консерванта, за да изкара поне 3 президентски мандата, оцветители тип акварелни (за по добра консистенция) и всичката наглост, която бг бизнеса може да събере в буркан и да ви го пробута срещу 2 лева. В тази сделка за вас има измама, подигравка, вредност и алчност вместо чушки, домати, олио и сол. Това е реалноста на менте сделката и всъщност основната идея на нашите взаимоотношения в последните години наоколо. Истинските БГ Избори. Това е лъжата, в която всеки пасивно участва и активно инвестира. Всеки ден. Добре дошли в страната на Дерби и Планета пайнер. Тази мизерия достига до вас благодарение на новата Дерби „Антифриз”, ДПС (БСП, ГЕРБ и т.н.) и собствената ви простотия.
Няма лайфстайл, когато консумираш храна и напитки, съдържащи съставки, използвани за производство на свещи, експлозиви или обикновен рудодобив. Даже и лайфа не е особено дълъг. В тоя блог, макар и на различна възраст, всички сме в графата на консуматорското поколение. А като гледам новините, може да сме последното, достигнало трийсетака. Имам син и това ме тревожи. Просто трябва да се четат етикетите. Там можете да видите бъдещето си. И ако искате то да е с високо съдържание на нишесте, стабилизатори, консерванти и оцветители… блуждайте от 9 до 6 из офисите и после пръскайте парите си безразборно из храмовете на консумацията. Возете се на метро и гледайте с насмешка на всичко, различно от ърбън културата и Макдоналдс. Консумирайте без да избирате, консумирайте много, консумирайте като в рекламите… с онова м-м-м-м-м накрая. Това е страната на Дерби и Планета пайнер, блести ярко… изхабява бързо и на сутринта ти става ясно, че пак си прахосал парите за (и по) боклуци.
Само че нека ви светна за 2 неща:
1.Гласуваме на парламентарни избори веднъж на 4 години. Ползваме една бюлетина.
2.Пазаруваме (харчим) всеки ден. Понякога и всяка нощ. Ползваме много банкноти.
Кое от двете е истински избор за това как да живеем?

Който намира смисъл, моля, нека ми пише на адреса, който съм оставил в редакцията. Като засадя останалия лук, ще му отговоря.

П.С. Странен постинг се получи, след като първоначално мислех да е за междуетажната собственост.

Sound­track per­formed by Red Hot Chilli  Pep­pers and Emil Dimitrov