Българите сме сплотена нация. Нещо повече — ние сме нация с приоритети. Ние знаем кои са нашите проблеми и бързо се обединяваме около тях! А нашите два най-важни проблема до сега за 2009 са: Може ли да пее победителя в Евровизия и Достойна ли е избраната за Мис България.

Около тези два проблема нацията за дни се надигна бързо и мощно! Форумите бълват, организират се протести, правят се групи във Facebook — положението е бойно. Понеже всичката ни Мара е втасала, стигнахме и до решаването на тия два проблема с национално значение. Явно имаме огромно количество излишна енергия, която да използваме за тези каузи.

Мине се не мине седмица и нацията скача от някой такъв медиен фишек. Не просто скача, ами започва да бълва някакви феноменални количества злоба. Мда, да мразим е националния ни спорт. Явно нацията е насъбрала адски много негативна енергия и търси къде да я насочи и излее. Въпросът е защо тази енергия не се насочва към по-важните неща. Дори отвратителните език и маниер с който се произвеждат тези скандали, са по-обезпокоителни от тях самите. Но не…

А като дойде ред на истинските проблеми ние не участваме, защото: Ами в България е така! Нищо не можеш да промениш. За нерешаването на важните проблеми все ни е виновен някой друг. Ние сме вечните, негативно настроени, мразещи другите жертви.

Избираме си лесни и безопасни каузи, за които да се борим виртуално. Страх ни е да имаме истински каузи, за които да се борим реално. Просто не ни стиска да сме това, което искаме и можем да сме. По-лесно е да се „борим” за нещо тъпо и да се залъгваме, че имаме гражданска позиция, вместо наистина да имаме такава. По-лесно е да мрънкаме и да виним други, вместо да живеем живота, който искаме да живеем.