Всички ще умрем
публикувано на 22-10-2009 @ 5:55 am
Колкото и пъти да се опиташ да направиш нещо, този диаболичен постулат виси над главата ти като тухла, за да ти напомня да даваш винаги максимума от себе си. Преходност.
Пишеш и трябва да си най-добрият. Чукаш и трябва да си първи. Точно така, оказва се, че искаш да чукаш девственици само по две причини (а си мислеше, че са повече). Първо: кръвта винаги е символ на живот. Ти убиваш нейната непорочност, екзекутираш с кура си детето в нея. И второ: тясната малка путка, в която се чувстваш всемогъщ като след половин бутилка Jack. Скоро осъзнаваш, че първата точка не е задължителна и започваш просто да чукаш кльощави миньончета. Или просто седиш вкъщи и лъскаш, докато си ги представяш. А не е толкова трудно да ги намериш.
Красавица, невъзможна кукла. Защо се оказва, че днес куклите на конци не са марионетки, а просто съвършени женски тела със затъкнат тампон в путката? Синьото конче е манифест на свободата, алюзия за синьото небе и нищо повече. Останалото си го фантазираме. Щастието в малките неща: първата за деня цигара, третото кафе, също първото хранене от три дни насам, разпадаме се, сладостта на тази автодеструкция, усмивката, която непосредствено следва тази мисъл… Куклата всъщност рядко е в твоя власт и то само по нейно собствено желание. Изтърканата игра на господар и робиня. Подготвил си белезници до леглото си и копринен шал, с който да й завържеш очите. Всичко е преценено и затова ти е спокойно. Изтънченост като на прецизен убиец, който има опит, знания и самочувствието да обезкостява емоционално. Прозрението се появява в неподходящ момент. Когато ученикът бил готов, идвал учителят – да. Но някакси никога не сме напълно готови. Самопредизвикваме се с алкохол, дрога и безразборен секс. Губим и печелим вяра. Вкореняваме се и търсим някакви псевдометафорични корени. Тези корени са свързани с клоните. В сложната екзистенциална плетеница, където се опитваме да скрием лицата си.
Само истинските мъже ще достигнат до емоционално-фотографски негатив: плач-усмивка. Започваме живота си с плач, който алюзира щастие. Усмивката за финал ще е като подпис в края на интересна книга. Искам да съм готов.
пожелавам ти Хепи Енд на твоя
. и да си жив и здрав, докато умреш
Мда, добро утре, Фройд, чакаме Марина.
отново разтърсващо събуждане
I like it!!!
супер текст!
именно заради наличието на смъртта в края на играта, си струва усилията — ако всички бяхме безсмъртни, на никого нямаше да му пука..
Всички ще умрем
Tagged Under : край, секс, смърт
почудих се първом, що ще сексът в тая игра
сетих се за една умнотийка от любимо мое предаване, а именно:
”Животът е болест с летален край, която се предава по полов път”
а от мен ще добавя по темата:
мда, хората, надарени с повечко ум, отколкото красива визия, си мечтаят тайничко да са по-хубави; красивите пък страдат от това, че се приемат в обществото за повърхностни; но ако случайно си и красив и умен — половината човечество те мрази заради едното, другата половина заради другото, е, какво му е хубавото да си идеален тогава, питам аз
Без да искам да обиждам, но нали изказваме мнения — струва ми се, че от тази статия само първите два абзаца изобщо имат някакъв смисъл, като при това тезата е доста спорна
Според мен наличието на смърт в края на играта е онова, което обезсмисля всики усилия, а не което им придава смисъл 
Абе, явно не ги разбирам нещата
Demek..jiveem za da umrem,ili kak da raznoobrazim jivota si do “o4akvaniq mig”:)
Interesna teza…ako tova sa razsujdeniqta na avtora za smurta, kakvi li sa mu za prerajdaneto:)
zaveqna,
така де — изказваме мнения, не спорим.
Ако вярвам в прераждането, смъртта осмисля, защото те кара да се стараеш. Ако ли не — да, обезсмисля. Но това зависи най-вече от твоя поглед към живота, и чак тогава към смъртта. Да не говорим, че тези разбирания се променят с времето и според ситуациите.
Всеки сам прави избора дали ще живее всеки ден с мисъл за края или просто ще го живее.
Свежо:
именно — преди време си мислех, че смъртта обезсмисля усилията, но постепенно си промених вижданията
въпрос на житейска философия
Малко асоциативен коментар от моя страна. Но пък… многозначителен:
Бебето крещеше пронзително — то не искаше да ходи в детска градина, в която ще осакатят психиката му. То не искаше да ходи на училище — да мъкне непосилно тежката чанта и да зубри това, което никога в живота му няма да му бъде от полза. То не искаше да постъпва в университет – и да позволява да му набиват в главата това, което няма да му потрябва в скучната му досадна работа. То не искаше банално семейство, бира по петъците и кредити за образованието на децата. То не искаше да живее да живее в примирение, за да се укроти накрая в обрасла с бурени могилка на края на гробищата.
Мощно подскачайки изведнъж от ръцете на акушерката, като хваната на въдица риба, то се гмурна обратно в окървавения детороден орган — и изчезна в недрата на природата.
Повече никой не го видя.
Тълкувайте го както искате
Паро, ти би ли направил този избор? Аз не. Може всичко да е, но би ме било яд, да пропусна и не изживея дори само това, което ми е се е случило до сега…
Свежо: (thumb up)
Най-важното, което ти дава знанието, че всъщност никога не знаем кога и края и след кой момент повече няма да има втори шанс…
А нужно ли е да се вярва в смъртта и прераждането, за да прави човек добри и смислени неща? Нужно ли е да сме добри, да живеем смислено, да творим и да помагаме на другите защото ни е страх, че времето ни е малко и защото вярваме, че слеващият живот ще е по-гот, ако сега сме добри?! Не може ли да правим всичко това просто защото искаме?!
Според мен това е правилното и в такъв случай не би могло да се твърди, че безсмъртието е нещо лошо и добре че е смъртта, та да ни стимулира да направим нещо хубаво в тоя живот
Поне това е моят възглед и всъщност това е и основната причина да не споделям тезата в първото изречение от статията.
Няма значение дали ти вярваш в смъртта, като така или иначе ще умреш. Затова трябва (малко шибана патетика да вкараме) да си татуираме в мозъка едно Carpe Diem ей така, за да не съжаляваме прекалено много след години.
някой живее, за да умре, друг — за да яде
човек вижда смисъл в живота, когато се чувства полезен, не когато просто е полезен, а когато той сам е осъзнал и е почерпал от удоволствието да осмислиш с едно или друго съществуването си
смъртта нито осмисля нито обуславя смисъла да се живее
просто едно необходимо (за някои зло за други) добро
ех, тази zaveqna, ама никак не е завеяна
според мен доста ирония има в поста, но нека се завърне авторът и да се самокоментира след нашите отзиви, за да видим аджеба, к’во сме разбрали
“Авторът” — това звучи гордо. Завърнал се е и е коментирал по-горе.
Тъй. Значи от където и да тръгнем стигаме до чукането и то не по-късно от след третото изречение. Защо пък така???
и не само че стигаме до него, а и в него не откриваме никакъв смисъл…лошо…грам идеализъм не ни остава тогава
Всички пътища водят към Рим. Освен това тук симпатичната думичка “чукаш” е след третата точка. Пак заповядайте!
А аз пожелавам на автора End на авторската му кариера. Лично мнение: отратително вулгарна “творба” на тема достатъчно разисквана от много автори (доста по-задълбочено и стойностно). За съжаление сега е достъпна до доста хора. Не подкрепям цензурата, но мислете преди да пишите.
Добро утро, “упс”!
Благодаря за позитивизма в събота сутрин, сигурна съм, че Нинко ще го оцени!
)))
Лек ден ти пожелавам.
))
Съжалявам Bunny, проблема за мен е, че блога стои като линк във vesti.bg. Ако бяхте някакво частно клубче без външен достъп ок, но.…
А за позитивността — и на мен не ми се отрази добре тази статия.
Ами не чети статията.
В Интернет няма затворени “клюбчета”, не знаеш ли? Не можем да затворим за достъп, всичко, което на теб не ти харесва. Ти може да не харесваш “ентелегентно”, ни има много хора, на които има харесва, колкото и не скромно да ти звучи. Не държим никой на сила тук.
Също така, като публикува някой нещо, трябва да е готов и за критики. Нали така?
Абсолютно.
Ти не прочете ли горния ми коментар? Дори ти благодарих, за коментара. Ако не ги приемахме, просто щях да го изтрия и да не водим този разговор, не мислиш ли? 
Благодаря за което, все пак коментарите ми не са по темата, така че ще приема да бъдат изтрити. Приятен ден.
Лек и теб. Няма да ти изтрия коментарите, надявам се да се върнеш тук и да октриеш и нещо, което ти харесва.
И аз се надявам г-н Упс да намери нещо полезно за себе си ако не тук, то някъде другаде. Синхронната и асинхронна онлайн комуникация в киберпространството презентират алтернативи на стандартното диалогизиране face-to-face. Което просто е шанс всеки да чете/гледа каквото си пожелае и, следователно, да не се оплаква от нищо, защото екзистенциалният избор е бил взет от самия него.
А относно коментара по текста ще си позволя да цитирам Марто Карбовски: вулгарен е на баба ти гъзът!
За съжаление не мога да знам какво е съдържанието на нещо преди да го прочета. А за това кой гъз е вулгарен, погледни се в огледалото.
Майката си е ебало — тук стана като в турски сериал, хахах
пиша 6 за писането-мен ми харесва да не си меря приказката, няма що да искам това от другите.
само за едно не съм съгласен — мен не ме кефи идеята за неопитни жени — да не ми плащат аз да ги обучавам я?
на някакъв трагичен философ ли се прави автора… не, не ми харесва. и не мисля, че с грубост и вулгарност се достига до истината.
@Лилия, а как? Да не говорим, колко ефименро нещо е “истината”.
Повърхностно, претенциозно,нарцистично.
Пълна плява.
Гениалните неща са прости, щото с толкова “алюзии” доброто писане си остава само една илюзия.
Галя, бих добавила и наркотично.
Явно целия блог ти действа така, щом продължаваш да се връщаш да четеш.
не, какъв ти наркотик.
забавлявам се.
умерено.
————————–
приблизително ще цитирам Оскар Уайлд, който казва, че младите хора се мислят за оригинални, а всъщност просто са груби.
Ами ден след ден ти продължаваш да се връщаш тук… явно има нещо, което ти харесва.