Излизам от морето. Плувах до пълно изтощение. Мускулите ми потръпват от умора. Дробовете ми сякаш останаха без въздух. Отпускам се направо върху топлия пясък. Усещам как песачинките се наместват под тежестта на тялото ми за да ми направят удобно легло. Насладата се разлива по цялото ми тяло. Вятърът облизва капките вода от кожата ми и я кара да настръне. Слънцето притватря очите ми. Приятелите ми са някъде наблизо. Чувам глъчката им. Повдигам се мързеливо на лакът и ги потърсвам с очи.

Жените са се събрали под един чадър. Излъчват омиротвореност и обич. Говорят си очевидно на някаква важна тема. Изреченията им, като малки парченца на пъзел, се напасват и подреждат една цялостна картинка, тяхната си картинка, която в този момент им изглежда пълна, вярна и значима. След като го наредят, ще го погледат със задоволство и ще го разпръснат небрежно до следващия пъзел, който може и да е съвсем съвсем различен от настоящия.

Мъжете са на брега и строят пясъчен замък. Те са на по 40 години. През по-голямата част от годината стават сутрин, обличат костюми, слагат вратовръзки и отиват на работа за да вземат Важни Решения и да правят още по-Важни Неща. А сега правят замък, целите са в пясък и изобщо не забелязват това. Заети са да спорят разпалено дали той трябва да има два тунела или един. Защото два тунела ще направят устоите на замъка нестабилни, но пък от стратегическа гледна, точка замък с два тунела си е много по-сигурна работа. Да. Никога няма да порастнат. И слава Богу, че е така.

Децата са формирали развълнувана групичка. Изтърсака на компанията – красивата три годишна Гери се плете в краката им. Памперсът й е провиснал до пясъка, но тя не разрешава да й го свалят с категоричния възглас „не икаааам”. Всички без нея заглеждат гаджета. Кога порастнаха толкова, че да свалят гаджета по плажа??? А това веднага означава, че ние много сме остарели… неее, това са твърде тъжни мисли.

Отпускам ръката си и се излягам пак. В далечината виждам хоризонта, където се сливат синьо и синьо. Много е горещо. Ставам мързеливо и влизам в морето да се разхладя. Студената вода се плъзва по сгорещеното ми тяло, обгръща ме, потапя ме, загубва ме. А в мене нахлува силна, завладяваща радост като вик: аз съм на морееееееееееееее.