Непоносима
публикувано на 14-10-2009 @ 6:30 am
Знаеш ли, тя е просто непоносима.
Понякога ми се иска да я удуша. По-упорита е и от магаре. Даже не упорита — инатлива. Ако нещо си е решила, танкова колона няма да я мръдне. Какво толкова значат някакви си танкове срещу нейното “не” — ей така сбръчква чело, устните ги прави на тънка лентичка и тихо-тихо — “Не”. И нищо не можеш да направиш след това. Но само това да беше — с мед да я намажеш. А тя освен това обича да сервира направо истината — без да мисли за каквото и да е, без да обръща внимание на последствията. И въпросът не е в липсата на такт — точно такт тя си има достатъчно, но ако е необходимо — “Вие сте идиот!” — ей така ти го изръсва в лицето. И нито един мускул на лицето й не потрепва. Спокойна като боа. Най-ужасното е, че е права — действително е права, но кой, аджеба, постъпва по този начин?! Тя си остава все така спокойна, а човека може до истерия да го докара — точно с това си спокойствие. Или например бързаме за някъде. Аз нервнича, не си намирам място, а тя спокойно отива в банята, после половин час пред огледалото — “не се нерви, ще сме там навреме — аз ей сега съм готова”. И въобще не бърза — и изобщо не й дреме, че аз просто се побърквам. После също толкова спокойно започва да си избира рокля… И отново — “стига си нервничил, ще успеем”. И знаеш ли, най-странното е, че действително успяваме — и аз не го проумявам. Уж толкава времеотива, за да се докара в подходящ вид, да се гримира, да пробва рокли… И все пак успяваме да не закъснеем. Никога не съм го проумявал — как го постига. А още, като стана дума да ината, понякога такива въртели прави… Поканили са ни коктейл, разбираме се да се срещнем направо там. И тя, представи си, идва със старите си дънки и кецове. Всичките са в бални рокли, едва ли не затрупани с бижута и с диамантени диадеми, а тя — в кецове. И се усмихва — “абе какво толкова се притесняваш — така или иначе изглеждам по-добре от всички тях, взети заедно”. И погледът й — в очите й взвод… не, май не взвод, а цял батальон дяволчета. Даже не дяволчета, а дяволи. И е права, мамка му. Знаеш ли кое е най-чудното? Нея, с кецовете й, я канят непрекъснато, на всеки танц — даже не знам как да разкарам всичките, които се изсипват да я канят. А тя се усмихва и отива да танцува — просто съм готов да я утрепя. Със своето “ама защо бе, скъпи, аз съм си само твоя” просто ме довършва — направо контролен изстрел в главата. И освен това е абсолютно невъзможно да прецениш тя това сериозно ли го казва или се гъбарка. Или например като започне — “трябва да разместим мебелите”. Ако ще да се гръмнеш, не се отказва. И всичко при нея е “завинаги” — ако се обиди, гледа през теб като през празно пространство. Все едно не съществуваш. Може да не проговори със седмици. Понякога направо ми се приисква да я утрепя. Но пък всъщност и в някои случаи ми се ще наистина да не говори. Разбираш ли, тя всичко обръща наопъки. Аз казвам едно, а тя само хитро присвива очи и задава контравъпрос. Уж е същото, което съм казал, но смисълът вече е съвсем друг. И аз въобще не съм и имал предвид нещо такова, а се получава просто ужасно. Та направо ми се приисква да замлъкна завинаги и да не казвам повече нищо друго освен “да” и “не”. Всичко — ама абсолютно всичко — го обръща наопъки. Как го постига?! И знае всъщност, че не това съм имал предвид, а все пак хитро присвива очи и гледа очаквателно — ха да те видя как ще се измъкнеш. Или лежи и гледа някъде в пространството — и мълчи. Усмихва се. И въобще не е ясно за какво мисли — дали какво трябва да се купи в магазина, или… Даже не искам и да се замислям какво може да мисли в този момент. А като я попиташ, си изпросваш както винаги “ей така, за нищо — просто така…”. И отново мълчи и се усмихва. Непоносима е, разбираш ли, непоносима.… Защо?! Знаеш ли… Без нея… Тъмно е… Тя прави живота по-светъл… А извън това, май, няма и защо…
Пази я
. Само докато четох и се влюбих, а съм жена 
))
Всичките са такива, тяхната сметка! Готов си да ги хванеш за нежното вратле и да гледаш животеца и как изгасва в тея дяволски очета … и все пак не го правиш, просто защото, гадината си е такава и ти за това си я харесал!
не ми звучи много като хармония. както се казва been there, done that — nothing
На мене пък ми звучи като перфектната хармония.
Ама си влюбен, мноооого си влюбен:-)
Обаче Си признай, че на този автори винаги му слагам най-яките мацки! :Р
Lubov li e? Ne …ne e tova e strast,4ista proba strast, s malka doza revnost,propita s leka omraza,no ne kum neq a kum sebe si za deto q iska6 pove4e ot jivota si.
Чудесен текст, поздрави! Такива жени съществуват и аз неведнъж съм ги удостоявал с главни или второстепенни роли в историите, които разказвам. Погледната обективно, цялата ситуация е доста елементарна. Дори животинска. Женска с висок “рейтинг” злоупотребява по всички възможни начини с инстинкта за размножаване на мъжките примати. Контактът с такава жена е истински ад, дори ако сте бегли познати, камо ли да ти влезе в къщата…Това, което тези жени, обаче, не знаят е, че след навършване на 30 годишна възраст, им предстои едно дълго, но сигурно спускане от най-високата позиция в йерархията на самките до нива по-ниски дори от щастливо омъжените, леко пухкави домакини. Вина, гняв, самота, носталгия и отчаяние: това е цената, която подобни жени плащат за злоупотребата с излишъка, даден им от природата. Разбира се, има и прекрасни на външен вид жени, които не злоупотребяват, демек — държат се като аристократи по дух, а не като всички останали. Тях съдбата възнаграждава с добър и силен мъж, когото цял живот да вдъхновяват за успех и, който цял живот да ги обича като живота си. Точка
)
както Yossarian вече спомена…been there, done that, но хармония има. Стои си тихо и кротко между изреченията, в ония точно паузи на гробна тишина. Мерси на автора и на Тишо за точните думи
Събинче, по-често да каниш младежа на гости. текста се е получил страхотен.
@asktisho, ако една жена има реална преценка за себе си и се държи така, че тя самата да се чувства добре, вместо да се съборазява с наложени условности веднага става “злоупотребяваща женска с висок рейтинг”. къде в целия пост е злоупотребата? и с какво?
а пък прекрасния външен вид е нещо в изключителна степен относително.
… явно само аз ще съм в опозиция днес, така че приемете моето мълчание като безмълвна, но много остра критика, не към жената, аз така и не видях и не почувствах нейния образ, просто текстът е неадресиран, увисва без смисъл и през цялото време се питах, този пък сега, с какво точно ни занимава, но
тъй като казах, че ще мълча… млъквам!
моля да ме извините
чао
Отново пускам линка за гласуване
Дайте си вота за Ентелегантно — тук
http://bgsite.org/vote.php
Чета го за 4-ти път, толкова ми харесва!
Val,now that is some welcome spam!
))
Просто казваш — черпи ме бира!
Ralitsa, като станат 5 ще ти там майла на автора!
)))
Отдавана не бях се забавлявал толкова много докато четях
!
Владиславе, ей това брат ми те чака, МОЖЕ БИ, след като ти мини периода в който, само ще ИСКАШ
! Търпение му е майката !
Поздравявам автора за материала и Събина за избора на автор !
Събина, автора има ли собствен блог?
@Shljko, има, но желае да остане анонимен…
Жалко
.
Току що, прочетох публикацията на глас на жена ми и дъщеря ми…
Все още се дерат от смях 
!
Изпълнявам тяхна молба, поздравявам от тяхно име, автора на публикацията
!
Female за ден
”
Bunny on 29 Sep 2009 at 12:21 pm #
”Познавайки авторът, мисля, че е дълбоко не смята да си сменя пола…
Сега чак схванах, какво искаш да ми кажеш
.
Мда, и той днес наблегна на този момент.
Щастливец! Ще го разберете след години…
Shljko не ми желаеш доброто пепел ти на устата:)
За мен това не е спам а акцийка сайта да се качи в по — горна позиция.Другите изобщо не спят.Eто — Пламен Петров окупира социалните мрежи да подкрепят неговия блог.
Владиславе, само добри чувства
! И добри пожелания 
!
С риск да прозвучи нескромно, но намерих себе си в този текст… в постъпките на момичето, реакциите и.
Хубав пост!
Здрасти, Биляна, и добро утро!
Радвам се да те видя при нас, както и че поста ти е харесал.