…не те убиват, а те правят по-силен.

И аз най-накрая да стигна до щафетата за „Нещата, които не ни убиват…“ Държа да благодаря на Митко за поканата. Темата много ми хареса, защото е добър повод да си поровим в дъното на душите. Нали там именно пазим спомена за нещата, които не са ни убили, но са ни направили по-силни. Аз обаче, за разлика на разписалите се преди мен Марти и Шлико, няма да пиша общо, ще съм конкретна…

1. Като туарегите:

Много харесвам туарегите. Харесва романтика в начина им на живот, обичам загорелите им полепнали с оранжев пясък кожи, черните им коси, сините им дрехи и белите им камили… Туарегите са номади, ако не знаете. Те носят всичката си покъщнина на със себе си из Сахара. Имаше един период в живота ми, в който се чувствах по подобен начин, но неприятен. За четири години бях сменила шест квартири и над петнайс съквартиранта и от двата пола от 22 до 82 години, някои от които със съмнително ментално здраве. И това без дори да стъпвам в Студентски град или друг дорм. Гадно е да живееш на куфари с една вилици, една чиния и една чаша, да търсиш квартира и да се местиш за десет дена и никога да не знаеш в кой момент ще те изхвърлят. Понякога е и трудно да се съобразяваш с много и различни хора. Обаче всичко това те учи на ужасно много. Учи те, че когато в мивката има чинии, а Мама е в друг град, трябва ти да ги измиеш. Учи как се перат чаршафи без пералня и други такива забавни неща. По-важно, учи да си толерантен, учи че хората имат различни представи за лични граници и че който си е крив или луд, просто си е такъв… Животът без сигурен покрив над главата, не те убива, но да — прави те по-силен.

2. Италия:

Ще кажете, че няма начин това да убива. Италия е маре, соле, пица, паста, музика, някой Салваторе или Доменико и всичко е наред. Не е точно така. Всичките Салваторета, вино, музика, пътувания и купони не могат да притъпят носталгията и чувството, че нищо от това не е твое и че всички и всичко, което обичаш са някъде далеч. Отиваш на клуб, за да се забавляваш и да не се отдаваш  на носталгията, за да откриеш в един момент, че си в триетажен хамбар с десетки хора и никога не си се чувствал по-самотен. Обаче пък животът в чужбина те вади от контекст, изостря всичките ти сетива, прави те да работиш на повече от пълни обороти. Справяш се с неща, които няма как да ти се случат удома.

3. Предателство/Загуба:

“I have lost friends, some by death… oth­ers through sheer inabil­ity to cross the street.”

Бе казала Вирджиния Улф. Най-лошото, когато те предаде близък човек, не е самото предателство. Лошото и страшното е, че те кара да се съмняваш в самия теб и твоите способности са преценяваш хората. Въпросът, как си бил толкова глупав и сляп да не видиш, че човека отсреща не струва, да го допуснеш до себе си, да му се довериш. — това е лошото. Защото човекът ще го отпишеш, но някак трябва да продължиш да живееш със себе си. Научаваш да отсяваш хората по-добре. Има шанс да станеш по-недоверчив, което е негатив, но все пак.

Друг въпрос е дали прощаваш, но е по-добре да простиш. Правиш го за да не товариш себе си с негативни емоции. Обаче… не винаги и не всеки може да прости. Тези, които могат всичко да простят, да пресекат всяка улица и винаги да дадат следващ шанс ами те са твърде добри за този свят. А когато си отидат, отнасят със себе си част от теб, отнасят онзи ти смях и те оставят да си говориш с небето и със снимките. Това не те прави по-силен. Дали те убива зависи само и единствено от теб.

Винаги зависи от теб, дали трудностите ще те пречупят, убият или направят по-силен. И въпреки, че зависи от теб, ако се случи, това не винаги те прави слаб. Животът по принцип ти подхвърля, толкова колкото можеш да понесеш… или малко повече..

Поканата прехвърлям на СтанД, Марио, на Васи, Чоколато и Луцифер, за да разширим кръга на обичайните заподозрени.

* снимка National Geographic