Днес ми се въртят няколко текста в главата. Има и няколко на back­burner-а в една папка на десктопа, обаче… Всяко нещо си има точното време и явно днес не им е деня на тия текстове. Тази вечер явно е време за малко музика и филми.

Нямам спомен как, но преди около час — два взех да си ровя в YouTube някакви музички, защото ме мързи да ставам да ровя шпинделите. Ta през “Inshal­lah” (бг. Ако е рекъл, Господ!) на Out­landish, някак стигнах до разни индийски денс сцени. Така ми се зароди идеята да взема да ви представят трите индийски филма, които най-много са ме впечатлили.

Тук вероятно трябва да кажа, че все още не съм гледала „Slum­dog Mil­lion­air” и няма да говоря за него. Не съм гледала кой знае колко индийско кино като цяло, просто защото малко трудно стига до България. По едно време много се бях зарибила и изгледах всичко в близкия Видеорент и няколко заглавия от нета. Имаше един период, в който излязоха доста от старите, сега ги има по супермаркетите, та и от тях минах няколко. Три са заглавията, които супер много харесвам, имам свалени на дискове и даже си ги преговарям.

„Bride & Prej­u­dice” (2004) е Боливудската версия на „Pride and Prej­u­dice” естествено. В главната роля е кралицата на индийското кино Ашвария Рай, която е и най-голямата им международна звезда. Даже имаше слухове, че може да е момиче на Бонд, но май се размина. Затова пък със сигурност беше лице на Лореал, рекламата се въртеше и у нас. Ашвария е и бивша Мис Свят, има уникално красиви очи и омъжена за друга голяма индийска звезда. Направиха много красива традиционна, за нейния район, индийска сватба.

Поддържаща роля има Навеен Андрюс. Да, същия — онова сексапилно същество, което играе иракчанина Саид в „Lost”. Не знам на кой гений му е хрумнало индиец роден в Лондон да играе иракчанин. После пак ще си говорим за Навеен, както и за Индира Варма, с която имат доста по-близко партньорство в мой още по-любим филм.

Вярно е, че „Bride & Prej­u­dice” е по Боливудски захаросан на места, но е много забавен. Освен това представя едно социално явление, което и до днес е факт в Индия, а именно уредените бракове. Колкото и да ни е трудно да го повярваме, това все още е масовата практика там. Май само на боливудксите звезди им се разминава.

„The Ris­ing: Bal­lad of Man­gal Pandey” (2005) е следващия филм. Много красив, много трогателен и много героичен. Разказва историята на голям индийски герой — нещо като Левски, ама не точно. Отново има много танци и много цвят. Има братство, приятелство, битка за свобода и разбира се много любов. Има и едно предателство. Много силно заглавие. На мен лично ми е сред любимите филми въобще.

Филмът представя и Holi - фестивала на цветовете, от който е снимката към статията. Главната роля е на мъжка Боливуд супер звезда. Мисля, че човекът би трябвало да се казва Аамир Хан на български, на английски е Aamir Khan. Прави силна роля.

И „Kama Sutra: A Tale of Love” (1996) разбира се. Не просто заради секса, а защото филмът според мен наистина е невероятен. Безкрайно красив, безкрайно вълнуващ, безкрайно тъжен. Провокативен, изискан, нежен и жесток едновременно… Филм за любов, секс и власт, който по никакъв начин не е евтин или вулгарен, както вероятно би бил един западен филм на тази тема. Винаги плача на този филм…

Именно тук си партнират Навеен Андрюс и Индира Варма (мъжът на снимката не е Андрюс). Варма играе съблазнителната Мая, а Андрюс — развратният й господар. Тук обаче Андрюс далеч не е кой знае колко красив и прекрасен. Хубавият мъж тук е друг — огромни черни очи, дълги черни коси, тъжна история, нещастна любов и още по- нещастен край…

На кратко, или не съвсем, това е. Много си падам по тези филми. Обичам свободата на цветовете и движението на телата в тях. Обичам колорита и музиката. Обичам как играят с очи. Харесвам драматизма. Харесвам и начинът, по който говорят за любов…

PS: Докато аз пишех, Елфа сътвори това…