Orange mess
публикувано на 07-11-2009 @ 11:56 am
Срещна го случайно — в един бар. Погледът му я прониза от съседната маса. Блестеше сякаш острие се движеше зад гърбовете на останалите хора на дансинга. След две три песни време се натискаха в тоалетната, а след пет бяха в таксито.
Извади големия нож. Сложи тиквата на дъската и я наряза на парчета бавно и методично. Подреди я в тава и я сложи в предварително загрятата фурна.
В нагорещеното олио на дъното на тенджерата се пържеше червен пипер. Добави и целите скилиди чесън, а след малко и големите парчета моркови. Всичко зацвърча…
От четиринайсет годишна се опитваше да откаже цигарите. Приблизително от тогава се опитваше да откаже и секса с неподходящи мъже. Вече бяха толкова много и неподходящи по толкова много и различни начини, че дори не можеше да проумее собствената си психопатия… Той беше неподходящ, защото и малкото Не, на което беше способна и убягваше като опреше до него. Гласът му я караше да се движи като вуду кукла, но винаги в една посока — леглото му. Разбира се не винаги беше точно и самолеглото му
Изсипа вече препечени парчета тиква в тенджерата и добави вода и сол. Всичко завря…
Сексът беше страхотен. Той беше отвратителен — груб, самодоволен и нахален, но сексът с него беше страхотен. Държеше се с нея като с проститутка, без да й плаща, но я чукаше както никой друг преди него. Тялото му беше едро и тежко. Когато я притиснеше по корем усещаше как цялата му тежест почти спираше дъха й, а дишането му пареше във врата й.
Не го обичаше. Мразеше ли го?!? Нямаше идея. Знаеше, че мрази как той я контролира… как мислите й се отнасят само в една посока когато видеше погледа му или чуеше гласа му. Да, гласа му. Онзи дълбок, гърлен глас. Нямаше нужда да казва много — стигаше само “Ела”. И тя отиваше. Понякога в главата й изникваше спомен за погледа му, за тежкия му парфюм или още по тежките му цигари и се отнасяше. Понякога просто се свличаше във ваната, в някой фотьойл или на пода с ръка между краката и мислейки за него и нещата, който правеха и времето спираше…
Пасира всичко в тенджерата. Оранжевата смес бълбукаше на големи мехури, издаваше дълбоки гърлени звуци, а пръските стигаха все по-високо. Добави прясно мляко. Супата беше готова. Сложи я в купа и я поръси със сух магданоз.
Трябваше да сложи край. Трябваше да спре и да се отърва от него. Трябваше да каже Не. Телефонът извибрира до нея. Неговата мелодия бавно набра скорост, после по-силно и по-силно. Телефонът се движеше нервно по барплота. Приближаваше ръба… купата със супа полетя от ръката й и се разби на парчета в стената. Оранжевата смес се разля на големи петна…
Бах мааму. Колебая се е ли приложимо в обратната посока.
Кое? Мисленето или рецептата? :Р
Obsession. Първосигнално е ясно, че има жени, които могат да накарат мъжете да правят всичко. Същевременно ефектът и целите май не са съвсем същите…
Зависи
Разубеди ме — бил съм само от едната страна, няма как да знам.
Аз казвам, че може от женската страна, ти — от мъжката и така придобиваме някаква по-голяма яснота.
М/у другото това е един от два “обещани” текста. Този е за Гери, има и един за Марти, ама ще почака още…
По-често давай обещания за текстове…I love it!
хахахаах, знаех си че е за мен още преди да започна да го чета, дори избора на музикалния фон ми го посказваше…
Благодаря и поклон!
(секна ми всякакви нервни изблици)
и сега как да извадя червения молив и да те накажа:
– ами съсипа хубавата тиква, хахахаха, така ли се приготвя, бе Bunny, аз очаквах нещо топло сладко с лек горчив загар отгоре и омайна пара да се издига и стеле на талази докато още чувстваш удоволствието от съботно-сутрешния секс… мммм
– и такова понятие като “неподходящ” мъж НЯМА
всъщност нашляпах те с целувки
*нали съм добрата ламя
… а вие, купихте ли си вече тиква (от пазара в Борово?!?
Летвата е вдигната високо. Да видим ще успеем ли да я надскочим.
Крем супа от тиква, а?
Много добре. Наистина много добре …
Айде, айде, цялата се изчервих! :Р
Благодаря на всички.
Мисля, че просто толкова отдавна не съм поствала, че ви липсвам…
Илия, това не е състезание
А той какво ли си е мислел за нея?
Уау! Мисля, че това е един от най-резонните въпроси задавани на този блог евър! Не знам, според мен, просто я е чукал…
Според теб?
Здрасти, м/у другото…
Бъни, не е.
Това е моят начин да изразя одобрението си
аз такова…да попитам…тиквата предварително обелена ли беше…
Кой ти помни!!! :Р
Да, белена е, за 1–2та сериозни читатели на този блог!
ПС: И за кулинарната критика!
Страхотен текст! Няма какво повече да кажа. Песента също е много добра.
П.С. Това рецепта за Хелуин ли трябваше да бъде?
Ама на вас сериозно ви хареса *blush*, чак аз не мога да повярвам… :Р
Ох, Бъни. Къде ме запрати посреднощ в мисли от които се опитвам да бягам… и при които все се връщам.
Сори… ама ти си виновна! Да го беше прочела през деня! :Р
Vinagi sum znaela 4e vuv vsqka jena se krie ku4ka…
, no ne sum o4akvala 4e taka dobre 6te se su4etae s..gotva4ka
Айдеее, къде ти изчезна кирилицата пак!
))
Na drug komp summm
Ama prosto ne izdurjah da ne komentiram tova prekrasno proizvedenie na izkustvoto,mnoogo priqtno sum iznenadana:)
Бъни, просто нямам думи. Поздравления! Незнам защо, но докато четох текста се сетих за това
Скъпа ми, Събинче
изпробвах рецептата и се получи един истински празник на изящното кулинарно изкуство. Моля, насладете се и вие на тази разкошотия от цветове, изтънчен вкус и букет от аромати…
Покорно благодаря и
Добър апетит
ПП: … абе, само тази подправка от “мужик корен”, дет’ си я вмъкнала измежду краката на готвачката
… не разбрах в кой момент и где да я туря, може би до мен на масата, а
Хехехе, радвам се много!