Между няколко лентички морков
публикувано на 23-11-2009 @ 7:00 am
- Помниш ли как се запознахме?
- Не обичам да стържа моркови. Винаги се порязвам на рендето.
Предпочитам ти да ги настържеш и когато се порежеш, да те видя как инстинктивно засмукваш раничката, за да спре да кърви. Обичам извивките на впитите ти устни и сбърчените вежди, критичния ти поглед върху порязаното няколко секунди по-късно… Наблюдавам как топлата влага успокоява наранения ти пръст, а сърцето ти, което до преди малко се опитваше да надбяга болката, забавя крачка.
Продължаваш да рендосваш следващото парче морков на безупречни дълги лентички, които събираш в бялата купичка до себе си. Изсипваш ги от високо, а пръстите ти сякаш гальовно ги разрошват, играят си с тях като с коса на момиче. Доставя ти удоволствие. Не искаш никой да те разсейва или прекъсва. И аз не искам. Обичам да те гледам съсредоточен и внимателен. Дори понякога, когато ме питаш защо мълча, а аз ти отговарям, че „просто мълча”, то най-често е в някой от тези моменти като този – в който те обичам докато те гледам. Последната оранжева лентичка пада при останалите.
Казваш нещо във връзка със значението на дресинга за една хубава салата, но не те чувам. Усмихвам се, но ти не виждаш, защото вече си с гръб към мен и ровиш в шкафа с подправките. Това си е твоята рецепта за салата от моркови, а несъзнателно и твоят начин да ме впечатлиш. Не се старая да запомня какво точно смесваш, за да се получи подходящата заливка за салатата, но изглежда обещаващо. Когато я прибавяш към морковите, разбъркваш бавно и внимателно с ръка, сякаш съвършено обгрижваш всяка лентичка. Така погалена, салатата изглежда готова.
Подканяш ме да я опитам, а аз вече знам, че я обожавам… Докато погледът ми ненамиращо търси вилица, поднасяш с пръсти малко салата към устата ми. Мммм. Да, обожавам я.
- Обожавам те. Как да заобичам да стържа моркови, когато те има теб?…
Алекс, много се гордея с теб за тоя текст.
Александра, сигурно си влюбена… Иначе не знам как пишеш така..
Много влюбено
Алекс …
Аз май само точки мога да сложа … в Onda ти казах нещо за твоя начин на писане … и тези моркови ми въздействат по същия начин …
През цялото време докато четях статията, всичко сякаш се случваше пред очите ми. Настръхнах. Малко хора съм срещал които да могат да пишат по този начин. Страхотно! Браво, много е истинско и дълбоко.
Една уникално вкусна салата от оранжеви лентички, страст, емоции и любовен дресинг, чийто аромат бавно докосва въображението, карайки го да усети вкуса й…
Айде стига беее, докога ще чета завоалирани статии за секс?
Meжду другото мнооого ми допадат. И мисля че не за пръв път чета с удоволствие писанията на Alexandra спрямо двете най/важни човешки деийности…любовта и храната.:)
Тя го гледаше замечтана как се опитва да я впечатли с уменията си надвесен над дъската стиснал здраво ножа. Въпреки че искаше да я изненада, единственото което можеше да готви бяха пържени картофи. Ок, но …тези щяха бъдат специални. Олиото, тройно рафинирана Калиакра с бандерол, картофите –рядък Самоковски сорт от дебрите на балкана. Разбира се солта беше калиева а не натриева и обогатена с димонодезоксирибонуклеинтрифосфат което според сайта на Соди Девня беше перфектен избелващ препарат както и идеалния афродизиак. Той тъкмо вадеше последната цвърчаща партида за да я поръси с огромна пряспа бяло саламурено Руенско сирене. В този момент тя почти се просълзи. Плътно прилепналата и червена латексова рокля взе да скърца при всяко нейно движение. Тя погледна в чинията и отрони „Бах, са ни мога, щот съм са наяла, шо ни ма зафаташ чи майка ша ма дири!”
Много ми хареса:-)
Благодаря
“Едно време жените готвеха като нашите майки — а сега пият като наш’те бащи!”
Е, някои и пишат хубаво…
Поздравления!