Потно горещо 2
публикувано на 22-09-2009 @ 10:00 am
…първа част на “Потно горещо” е тук.
Скоро беше рожденият й ден. Обадих се на сестра й, че ще идвам. Тя много се зарадва. Помолих да не казва на как си. Нека бъде изненада, си казах. Дали приятна или неприятна – ще се види. Сестра й – един страхотен човек с голямо сърце и душа. По-добра от самата себе си. Тя е човекът, който ми помогна. Тя е човекът, който не ме остави сам.
Бях там ден преди самия рожден ден. А тя разбра един ден по-рано от сестра си, че съм в града. Обади ми се. “Защо ще идваш? Какво ще правиш тук? Недей да идваш. Няма смисъл в идването ти.” Усещах я как вътрешно подозираше, че това ще е края на всякакви наши взаимоотношения. Отидох заради себе си. Не заради нея. Бях там за да я видя. Да й дам подаръка. И да разбера колко много държи на мен като приятел или нещо повече от приятел.
Настаних се удобно в хотелската стая. Сестра й дойде при мен. Прегърна ме. Цял ден беше с мен и ме разхождаше из не чак толкова приятния за нея град. Човек рядко обича родното си място, ако постоянно е там.
Тя дойде надвечер за около половин час. Шеговито ме поздрави. Един ден преди да тръгна ми каза, че няма да има време за мен. Няма проблем, отговорих. Не си длъжна да ми отделяш време и внимание. Отидохме до хотела. Дадох й подаръка. Останахме на четири очи. Дръпна се. И аз не смеех да настъпя. Не исках да изглеждам като нахалник, който иска само целувки. Замрази ми се лицето и настроението. Излязохме навън. Не исках да виждам никого. Имах желание да остана сам със себе си. Сестра й предложи да пием нещо някъде. Нямаше как да й откажа, колкото й да ми беше осрано всичко, на сестра й нямаше как да откажа. Бях в супер опикано романтично състояние. Отпратих ги след 20 минути. Затворих се в хотелската стая и ревнах, майко мила, ревнах. Ревнах от яд, немощ, душевна изхабеност. Лайната са щастливи, когато са заедно – в тоалетната. Точно в този момент аз бях изсран на зелена поляна с лайки и жълт кантарион. Исках да бъда самотен, нещастен и ненужен. Точно така беше. Всеки човек е нужно да желае и нещастието. Само щастие и приятели са скучна среда за един човешки живот. Не бях наранен чак толкова колкото обиден. Аз бях там със съзнанието, че тя не ми е давала поводи. Но останах обиден от отношението и към мен. Твърдеше, че държи на мен, че съм много важен човек в живота й. Уви поведението й го опроверга. Не получих дори една простичка покана за рождения й ден. Ако бях получил едно „заповядай” пак нямаше да присъствам, защото знаех, че искам да бъда самотен, нещастен и ненужен след срещата с нея, камо ли да отида на празника й с залепена усмивка, сред куп непознати и лицемерно щастлив. Едва ли щях да го направя, но това отношение ме прободи отровно. Всичко, което съм си мислел за нея, се прахоса за часове. За броени часове думите й, че държи на, че съм важен за нея – изгубиха всякакъв смисъл за мен. Съзнанието ми се опитваше да игнорира и забрави изреченото от нея, защото всичко беше розова лъжа. Нищо повече.
да, Оги, нещастието е необходимата операция за отстраняване на никому ненужното ти щастие
боже господи колко хубаво разказваш, великолепно споделени мисли и чувства, спомних си, че и аз неведнъж съм се подлагала на такава интервенция — обичаш, страдаш, пък накрая вземеш да се оперираш от конкретния обект и… хайде пак наново (след необходимата реанимация, разбира се)
много е пречистващо да усетиш болката, да се изплачеш и … да продължиш да живееш…
не спирай, чуваш ли, просто продължи да пишеш, защото е тъй омайно да те четем
Нали, Оги пише точно… “омайно”!
Не го познавам това момче, но който пише така… има просто една красива душа… а който не може да я оцени… буди само съжалението ми!
харесва ми (въпреки правописните грешки
)
Ще има ли 3 ?
Моля ти се, нека има поне и 3:-)
Съжалявам, на мене не ми хареса, доста под нивото на останалите автори в блога.
Не мога да разбера, защо когато искаш да кажеш, че не се чувстваш добре, трябва да твърдиш, че си “опикан” или “осран”! Толкова ли е беден българският език или да се циничен е модерно!
Е той, Оги е голямо момче, Shljko, сигурна съм, че не се сърди.
Не знам, аз имам слабост към писането на Оги. Едно хем спокойно, хем много страстно и нежежено. Затова и съм го поканила.
Shljko, мисля, че думата не е “модерно”, а истинско.
Александра, по- неистински ли звучи?!?
Нали се сещаш, че е не бих сравнявала авторите в “ентелегентно”.
@Shljko, не е ли само и единствено в преценката на автора дали да напише един или друг епитет
най-вероятно героят му точно така се е чувствал
Е, аз мога да си го позволя, Александра звучи доста по- добре и е съвсем истинска
!!!
Лита, преценката си е негова, коментара си е мой! Майсторство е да накараш, този който те чете, да стане съпричастен на преживяното от него! Не бих съчувствал на един опикан и осран литературен герой, а и не бих се опитал да го разбера, освен ако не е инвалид първа група : ) !
Да се чете “преживяното от теб”, не “преживяното от него”.
Shljko, като те чета и си мисля, че със сигурност не четеш Cynical Speech.
Не наистина, не го чета, но в момента възбуди интереса ми, благодаря
!
Моля!
Ехеее, каква дискусия се е разпалила за стила ми на писане. Все пак благодаря на всички ви, че коментирате писането ми
Събина, благодаря и на теб, че застъпваш така огнено за мен
Всъщност Събина отправи няколко покани към мен. Но аз чак сега си седнах на задника и написах нещо (може би) за най-якият и разнообразен блог у нас.
Shljko, прочети някои от дефинициите за енетелегентно на Събина
Ау, Оги, това “може би”… как ше ти го простя и аз не знам! :Р
О, стари ми Shljko, сигурна съм, че и ти яко се “опикаваш” и “осираш”, но си много вехт и комплексиран, за да си го признаеш.
Хайде де, човешко е…
Моля покорно да бъда извинена за циничния език!
ПП: а относно Алекс, все повече се убеждавам, че не си чел “рецептата” й за черешите
Гергана, а ти се опитваш да изглеждаш и да мислиш като тинейджърка, но уви годините са си сложели вече отпечатъка си, непрощават на никого. По скоро твоето поведение е комплексарско, а за това дали се “опикавам” или “осирам” /очевидно познато чувство за теб / и какъв съм всъщност ще кажат хората, които ме познават
!
Момичета и момчета, моля дръжте се прилично! Shljko, Гери не се опитва да те обиди, затова не й “връщай”, моля те…
Хора, това е разказ за любов от едно момче с бийна кръв, моля не създавайте излишна драма около някоя дума. ;Р
ОК? мир!
Извинявай, Събина!
Оги, надявам се, че не съм те обидил. Не това е била целта ми. Това, че не ми харесва, не означава, че не пишеш добре, виж имаш си горещи почитатели. Означава само, че мислим различно и имаме различен вкус към писането
!
Предполагам, че мой публикации например ще ти се видят скучни, това е напълно нормално! Аз горещо подкрепям всеки, който се осмели да публикува, но все пак си имам мнение.
Поздрав, пожелавам ти успех с писането
!
Оги днес има рожден ден! Така че от името на целия блог му честитим!
Mersimmmmnogoooo
P.S. I az se chuvstvam chast ot bloga:)))
Ч.Р.Д. Оги, пожелавам ти успех в личен и професионален план
!