…за фон

Най-малкото заради тая реплика си струва да гледате „Прогноза”, макар че мен лично ме вдигна от седалката. Филмът не просто е хубав, ами и е български. Има култови лафове, но няма фалшиви диалози – запазена марка за родното ни кино след ’89-та.

„Прогноза” е любовен, без да е сладникав. Има политика, без да е политически. И най-важното — балкански е без да трябва задължително да си роден тук, за да ти хареса и без да е за война. Войната е само щрих. Последното веднага прави „Прогноза” годен за износ и то не само по разни арт фестивали и културни евенти, където ще го видят десет човека на кръст,  но и по кината.

Отделно, филмът е изключително красиво заснет и озвучен. И като казвам красив, нямам в предвид клиширано тип картичка.  Коментарите за саундтрака бяха разнородни вътре в малката ни група, но според мен всичко си беше на мястото. Колкото до актьорската игра, надали който ги е виждал и преди, очаква Асен Блатечки или Юлиян Вергов да играят зле. Там просто няма празно. За първи път гледам Теодора Духовникова, Стефан А. Щерев и Део. Харесаха ми, макар да не разбрах точно какво игра Део, щото той просто си беше Део. Чуждото участие е на изключително интересния и характерен хърватин Крешимир Микич. Всички бяха някак органични и нямаше престореност. Само дето, както казах, май всички играят себе си. Включва и Микич, съдейки по making филмчето с него на сайта на продукцията. Обаче това, въобще не прави филма слаб.

Ако много държите, всъщност мога да изброя кусури – на ум ги преброих поне пет. Но не виждам за нужно. Мога обаче да ви кажа, защо се изкефих на „Прогноза” повече, от колкото на „Ангели и демони” например. Ами просто, защото е по-истински. Разказва ти за истински хора и истински проблеми. Ако искам да видя wall­pa­per няма да дам 7 лева за кино и да чакам камерленго (или както там се транслитерира) супер стар да взриви антиматерия над Ватикана. Просо ще бръкна в Google и ще си намеря рисунка на  Големия взрив. Има обаче твърде малко филми за истински хора и техните истински отношения. Да не говорим, колко малко такива български филми има.

А, и моля ви, отиде да го гледате на кино! Грозно е да си го теглите, при все че билета е колкото кутия сладолед! Поне за български филм можете да ги отделите, за да бъде следващият още по-готин.