Nick Panov е първият, който сериозно се реши да участва в проекта. Ето и критиката от него:

Хентелегенция. Или как да се отчаем от живота онлайн. И боб чорба. Офлайн.

Хентелегенция. Или как да се отчаем от живота онлайн. И боб чорба. Офлайн.

Fri­day, 30. Octo­ber 2009, 16:27:52

Поканиха ме да дръпна една дълга на х-ентелегентно. Защо пък да не се възползвам, както се казва докато е гарантирано че ще се разминем без бой.

Един ден някой ме пита. ‘Четеш ли ентелегентно’ — ‘разбира се че чета интелигентно, що си кривиш езика’ — ми иде да запитам, решавам си че по-добре да мина с едно ‘Ъъ, кво?’ . Блог било. entelegentno, списвала го някаква девочка с прякор Зайче.. или зайче с прякор Девочка.. What­ever. Та питам аз Чичо Гу за ‘ентелегентно’ и противно на моите очаквания да ми извади стенографски запис от заседание на НС ми изписва ‘ентелегентно
Блогът след списание ”ентелегентно. …не дефинирай, а чети.’

Въх. Си викам. И списание имало. Предполагам че тиража му не е стигнал до нашата спирка, та съм хванал да съм го пропуснал. Пък и може да е било онлайн ама да се е въртяло из някой друг интернет.. но както казахме по-горе.. what­ever. Отварям аз entelegentno-blog (е не, сайт с готварски рецепти, кво друго освен блог да е).

“Септември” — първото заглавие което ми се набива в оченцата. Благодаря че ме уведомихте за промените в календара, много мило. 3 сладникави абзаца, щипка романтика и откачено хлапе с балони на плажа. Да се разплачеш..

Като ще четем да четем.. със зор мъка и малко биричка за смазване на възприятията откривам Дъ Началото. Кратък урок на тема ‘как да кажем ‘Майната му!”. Започва да ми става интересничко..
Като ще пишем да пишем. Към днешна дата..

Основна цветова схема като от клип на ‘White Stripes’.. стилничко и особено подхождащо с пердетата на прабаба ми плеснати в header-a..

Сърфя си аз напред назад по статиите с насоченост от аматьорски опити за литература през рецепти за Динен пудинг до крайни изстъпления с психиката ми каращи ме да търся къде е оставен линка на компанията спонсор HandKerchiefForEmmos.com..

Решавам че по-добре да разгледам версията на favorits — някой се сетил да сложи ‘карта на сайта’ което ми дава възможност аналогична на Тезеевета, само че на мен плъховете ми изяли преждата. Откривам ги “Статии с пчелички” — кошер.

Супер оптимистичната статия “Всички ще умрем” приковава вниманието.

‘Колкото и пъти да се опиташ да направиш нещо, този диаболичен постулат виси над главата ти като тухла, за да ти напомня да даваш винаги максимума от себе си. Преходност.’

Цитата би прехвърлил повечето читатели към два речника и ръководство за поведението на глинени изделия при условията на земна гравитация.. Но нали сме ентелегенти читателите, така се предполага, ще вденем какво се опитват да ни кажат. Неволно се сещам за интрото на 99 francs и за култовото “Valar Morgulis”, но това е друга тема.

Първите редове ме прехвърлят към последните, за да видя кой е писал това. Оказва се че зайчето Девочка в някакъв прекрасен момент се е предало и е потърсило ‘Помощ от Приятел’ за да запълни дупките в нашето ‘списание’. Евала, няма да се мъчи самичко, я.

Автора се опитва да ме убеди че искам да чукам девственици (не е верно, това е гадно, но пак друга тема) и че си падам по кльощави миньончета. И това не е вярно предпочитам си миньончетата с месце около кокалчетата.
Статията продължава в тона, с идеята че автора е достигнал своето ментално пробуждане. Браво на него. Отпивам от бирата и прехвърлям страницата след бърз преглед на 20тината ‘Евала бате’ под статията.

Ran­dom click-a ме отвежда на ..

(това беше момента снощи в който установих че 19:30 е минало, че трябва да се махам оттук и да се прибера вкъщи. После взех че излязох, запознах се с авторката по прякор “Зайче” и пихме бира. Понастоящем идеята да продължа с псевдо анти-критиките е леко поизпарено..)

Тъй че малко реална критика:
(както знаете, критиката задължително се пише по точки, за да могат критикуваните да отговорят по същите точки или (почти никога) точка по точка да поправят ‘грешките’

* 1. Наистина не схващам защо е това –blog в адреса. На няколко пъти набирам ‘entelegentno.com’ , виждам това и се пуля тъпо.
* 2. Вкарайте малко организация d hell! Архивче ала бала Навигацията наистина е вбесяваща.
* 3. Продължавам да твърдя че RSS-а се бъгва жестоко..
* 4.’гласувайте за нас’ в три реда червен текст под всяка страница дразни. Честно, харесваме ви, гласувахме.. Продължава да си дразни.
* 5. Този аватар на Guest ме закова.
* 6. Прекалената ‘искреност’ понякога е също толкова пластмасова като неумелия фалш.

За заключение бих добавил всичките положителни емоции които изпитвам и бих ви пратил вдигнато палче с Keep movin’ , но темата е да ви понаплюем, така че ще се въздържа.

Моят отговор:

Здрасти и мерси! Радвам се, че си го приел сериозно.

1. Идеята на blog в URL-то беше да се подчертае, че това е блог, а не списание и правилата ще са други.

2. Да, навигацията е малко объркана, защото исках да е в наш стил. Явно ще трябва да търсим баланс.

3. Ти си единствения, който се е оплакал от RSS, ще трябва да го погледнем. През какво четеш btw?

4. Червения текст ще го има още само седмица. Аз май даже на последния текст забравих да го сложа.

5. Идеята на аватарчето беше, че се опитваме (малко или много) да провокираме и ще има опулени във възмущение очи. Затова избрах тази снимка. Не съм фен на готовите аватари от WP.