…малко мисли.

Случаят в Гърмен и Рибново, всъщност се завъртя около две обвинения -  за корупция в община Гърмен и за радикален ислям. Аз ще се хвана за второто, за да изложа малко мои мисли за религията и толерантността. И нека още тук се уточним, че говоря за религия, а не за вяра. Дебатът около опасенията за радикален ислям повдигнаха пак някои важни въпроси.

Трябва или не трябва да се изучава религия в училище? Щом учиш религия, религиозен ли си? А ако учиш религия, само тази, в която си роден, ли трябва да учиш. Вариантите са три: никой да не изучава религия в училище; да се изучава избирателно само една религия или да се изучават всички религии. Последното може пак да е избирателно, но може и да е задължително. Аз съм за това, да се изучават задължително всички религии по светски начин.

Децата да бъдат оставени да изучават само религията на семейството си и то не в училище, а към джамията, църквата или синагогата, е най-сигурният начин те да се капсулират в собствената си религия и да станат нетолерантни към останалите. Религиозното по дефиниция не е толерантно — светското е. Затова умното решение е да има предмет „Религиознание”, който да поднася религията именно като знание, а не като норми и догми. Предмет, който да образова относно всички религии: историята им, разликите и приликите, обичаите. Защото истината е, че нужда от знания за религиите има. Вярата в Бог е нещо лично, но религията е важен социален елемент, независимо то вярата. Само познавайки нещо истински можем да имаме образовано мнение за него, да го разберем и да бъдем толерантни. Знанието предпазва от залитането в крайности. Светското образование може да предпази от фанатизъм.

Как се става толерантен. Толерантен се става на първо място като познаваш различните. А когато ги познаваш разбираш, че с тях имате повече общи неща, отколкото си си представял, въпреки разликите. Аз така открих, че общото между моя дядо и дядото на един познат от Африка е че и двамата не са записани, на деня, в който са родени. Просто и тук и там, ако не отидеш да си запишеш детето в същия ден са глобявали. И моят прадядо и прадядото на моя познат не успели да отидат в деня, в който жените им родили и затова излъгали. Ние го открихме повече от седемдесет години по късно.

Аз се смятам за доста толерантен човек. Някога бях и вярваща, но с времето станах агностик. Никога не съм учила религия в училище и смятам това за пропуск. Ако и моите деца не учат, мисля да намеря друг начин да ги образовам за световните религии. Аз съм се информирала за православието от майка ми и баба ми, която е вярваща. Както и Интернет, на един по-късен етап. Така и не успях да прочета цялата Библия, защото ми е скучна. Просто когато се запозная с интересен човек от друга култура, сядам и прочитам нещо. Но се запознавам с такива хора по две причини: първо много обичам да пътувам и второ отворена съм към различните. Толерантна съм, защото съм имала късметът да срещна хора от всякакви религии.

Най-добрата ми приятелка, и един от най-прекрасните хора, които познавам въобще, е евангелистка. Цялото й семейство също, и с всичките си плюсове и минуси, са много добри хора. Познавам няколко страхотни хора, като майката на много скъп приятел, които са католици.  На времето прекарах десетина дена в Турция в къщата на семейство българки турци, които са заминали по Възродителния процес. Тяхната дъщеря, с която още се чувам на английски, преди това беше у нас. Като цяло много харесвам Турция, ходя често и никога не съм усещала негативно отношение.

В Италия, освен с приятелката ми евангелистка, живеех с албанка — странна смесица от атеизъм, агностицизъм и смесени мюсюлмано-християнски корени. Момичето може да чете корана. Тя започнала да се учи, но баща й я спрял. Действието се развива в Албания. Към днешна дата тя живее в Италия и пали свещи в Католическата катедралата на града, просто защото има нужда да го прави. Пак в Италия, с най-добрата ми приятелка прекарвахме и доста време в компанията на африканци,  мюсюлмани и евангелисти. Тя все още го прави. Яла съм от един съд с тях. И като изключим тези примери, останалите хора в живота ми, тук в България,  в огромната си част са атеисти. Познавам и доста български с арменси корени, но наистина не знам какви са религиозните им вярвания. Контактувала съм за кратко и с представители на хиндоизма и юдаизма.

Защо разказвам тези лични неща в подробности. За да кажа, че всъщност религията не определя това дали си добър или лош човек. И вярващите и невярващите могат да се добри и лоши. Както и всеки от всяка религия. Всъщност тези хора са имали някакво влияние над живота ми. Някой са оставили отпечатък. Обаче какво правим, ако хората нямат шансът да срещнат толкова различни хора, които да  им повлияят така? Ами ако срещнат, но не дадат шанс на тези хора, защото не приемат различни? Големият въпрос е как всеки да запази вярванията си, но и да е толерантен. Светското образование относно религията може да е крачка към това.