RE:RE: От един сингъл
публикувано на 22-05-2009 @ 10:24 am
25…ерген, живея сам, имам своите детски хобита и принципно предпочитам сериозните връзки, особено ако има изключения от време на време…май отговарям на профила. Обикновенно дохода ми е приличен-над средното. Симпатяга съм като цяло. По скоро съм кавалер с жените. Твърдя че съм добър в леглото. Винаги има какво да си кажеш с мен.
Последната ми приятелка се тръшкаше през пет минути “че иска в къщи”(да-живееше с мен, да-от друг град е, да-премести се заради мен). Успокоявах я 5–6 дена, после пуснах птичката да лети. След седмица беше пак пред вратата ми. Зарадвах се много(май съм бил малко влюбен…никога не съм наясно с тия си чувства). Пуснах я да влезе. След три дена започна пак да реве. Тоя път аз я помолих да си тръгне.
Приятелката ми преди това…Бившо гадже от тинейджърските ми години. Не я бях виждал от тогава. Годинките са и се отразили много добре. Връзката започва страхотно. Редовен секс, от време на време оставам да спя у тях, от време на време остава да спи у нас. Започва да ми връзва тенекия. Подозрително не иска да ми каже къде е била. Веднъж…втори път…това беше.
Приятелката ми преди това. Секс бомба. Най-красивото момиче с което съм бил. Не повярвах че успях да и взема телефона. Редовно спим в едно легло. Имаме сходни професии, но няма какво да си кажем. Секс…не повече от веднъж седмично…а спя до Памела Андерсън. Нещата не вървяха.
Мога да върна още назад лентата.
За мен лично жените никога не са знаели какво искат. Дори когато наистина харесат някой, в момента в който го спечелят, той им става безинтересен. Възприемат връзката като борба а не като екипна игра. Ако борбата липсва-няма връзка. Някаде бях чел нещо по тоя повод…Цитирам по памет: Жените винаги си мислят, че могат да си хванат някой по-млад, по-богат, по-красив мъж, от колкото този с който са в момента. Никога доволни, винаги нацупени и мрънкащи същества.
Мисля че току що дадох обяснение защо съществъват такива мъже като в статията.
Да замирише малко на мускус в тоя блог! :Р
Истината е, че всички сме станали егоисти. Станали сме си самодостатъчни. Всеки дърпа към себе си и дозира по колко дава на другия. А така връзка не става. Или си all in или си all out.
Затова, че жените не знаели какво искат не съм съвсем съгласна. Знаят, ама пак се опитват да правят от нищо нещо. Не мога да отговарям за всички жени де, ама в много познати случаи така се получава.
В крайна сметка да — важно е да срещнеш правилния човек. Който ще иска същото като теб и ще е готов да работи по въпроса. Имаше един много готин цитат, дето не се сещам на кого е : You chose one person, and you make it work.
Странно, аз съм на противоположното мнение — ние, мъжете, сме hunters и плячките са само трофеи на стената, като винаги търсим нещо по-квалитетно за запълване на следващия празен пирон до другите.
Блъди,
чела ли си това?
Да не те разочаровам Марио ама като цяло ние сме жертвите. Не ние избираме тях, а те нас, нищо че малко ще си признаят:)
Тук си абсолютно прав, но в случая отново идва хищническата природа на мъжа, която датира от древни времена и присъства дори в множество диви животински видове — жената избира, но ти трябва да си достатъчно квалитетен, за да бъдеш сред избраниците
То си е като интервю за работа — трябва да си по-добър от конкуренцията и да се представиш по правилния начин…
Моят опит е лимитиран, но колко и да е такъв, все пак е истински. Животът ни май е поредица от разминавания и несъответствия. Партньорът ти до теб, за да го задържиш, трябва да му се посветиш. А това означава страшно много енергия, усилия и време. Посветиш ли му се, започваш да изоставаш в останалите сфери, няма сили за преследване на твоите интереси, за работа, която да монетизира твоите умения и талант и да те превърне/затвърди като “добра партия”. Опитът да се балансира межди тези две любови — към мен и към партньора, също, на мен лично, ми отнема доста енергия. Бих престанал в момента, в който грохна — нямам сили повече. и така ще се редуват периоди на самота и обвързване… това май е естеството на нещата…
Коста,
чест е!
Много си прав… и аз май съм така. Връзките вредят на мен самата по някакъв начин…
Едно ми направи впечатление в цитата от коментара на Блъди: “You chose one person, and you make it work.”
Моето скромно мнение: абсолютно вярно. Тази фраза имплицитно означава съзнателен избор, плюс целенасочени усилия за поддържането на отношенията. Нещо, което някои хора упорито отказват да правят. Те чакат Съвършения да дойде сам — и от самото начало се отказват да работят за поддръжката на взаимоотношенията.
Дълготрайните връзки винаги са форма на компромис. За да дадеш нещо на другия, трябва да можеш в някакъв смисъл да го вземеш от себе си. Няма как нещата да се получат, ако едната страна тръгва със съзнанието на потребител/консуматор, на който някой му е длъжен.
съгласен с Аспарух
@Аспарух, в едни специфични книжки, каквито и ти си чел, имаше една много интересна мисъл.
Ако искаш някой да те хареса, трябва да ти направи услуга. Тогава, за да обоснове постъпката си, то той/тя трябва да има положителна нагласа към теб. Един вид: “Абе, аз защо му помогнах на Х? Хм, явно изглежда добро момче…”.
Това по повод компромисите. Когато инвестираш от себе си, ти си далеч по-involved в ситуацията.
Винаги ще намираш недостатъци на човека до теб- неизбежно е. Bloody е много права в цитата — избираш си някого, за когото преценяваш че има максимално добри качества, отдаваш се изцяло и караш нещата да се случат. Ако е човек на място- все някога ще го оцени. Ама ние жените сме нетърпеливи и все искаме да знаем, че някой ще бъде с нас, това трябва да ни се каже, да ни се покаже, да сме сигурни. Обаче в момента, в който сме сигурни с човека до себе си започваме да търсим друг…моментално. А нещата не стават така. Просто трябва търпение, но умерено.
Тъкмо щях да се възмущавам, че никой не е цакал на сърчицето … то па се е бъгнало. Добрe ги описа накрая
Аз по принцип съм против генерализирането, особено едностранчивото — много по-характерно за мъжете е да проявяват инстинкта си на ловци и да губят интерес в момента в който постигнат победа. Все пак, и ние жените сме човешки същества, и подобни реакции не са ни чужди (ще цитирам себе си от оня ден, макар оплакването ми да не беше свързано с мъже: “life sucks — you can’t have what you want and you don’t want what you can have”
)
Именно тази особеност на човешкия характер прави наложително съзнателното налагане на въпросната максима — You have to pick one person and make it work. Цитатът е от Четири сватби и едно погребение между другото.
Едно време си мислех че ако човекът е правилният, ти изобщо няма да виждаш някакви недостатъци у него. Всъщност до известна степен и сега го вярвам, но още не съм проверила дали това ще е вярно и след 10–20 години съжителство
Да, нали… “life sucks – you can’t have what you want and you don’t want what you can have”…
Сега, ако ги питаш, ще кажат, че и те са в същото положение и ще са прави…