снимка: И като каза, рече…

RE:TV фалира и спря излъчване на Петък 27 ноември 2009 в 22:00.

Снощи, стоейки в столичен бар, решавам да видя какво ново във Face­book.  Влизам и първото, което ми се набива на очи е, че всички статуси са на една тема — спирането на RE:TV. Същото е  и в Twit­ter. Днес в цялата блогосфера има една тема — как и защо единствената качествена телевизия у нас спира. И четирите най-свежи поста в Svejo.net тази сутрин са на тази тема. Нямам познат, който да е онлайн и да не е изразил съжаление, че телевизията спира. Така както не познавам човек, който да не се зарадва, че Бареков пада от екран. Показателно.

Защо гледахме RE:TV? Защото новините и темите бяха качествено отразени — точно, ясно и безпристрастно, без елементи на турски сериал и с усещане, че някой си е платил за тая работа. Защото беше поле на гражданското общество и на блогърите, за второто трябва специално да благодарим на Иван Бедров и на момчетата от “Пристрастно”. Телевизията отразяваше всички граждански протести, дори мисля, че последното, което гледах в сутрешния блог беше протест за Рила. Безспорно блогърите и въобще малкото гражданско общество у нас, гледахме на RE:TV като на нашето място и единствената телевизия, на която имаме доверие. Гледахме я защото в тази телевизия се правеше качествена журналистика, за каквато явно няма място в България.

Няма да коментирам как RE:TV е била финансирана, как е била управлявана,  собствениците и всички  тези страни на нещата, които всички у нас се считат квалифицирани да обсъждат. Аз не разбирам от това как се прави, финансира, маркетира телевизия. Разбирам малко от журналистика и мога да коментирам само това. В RE:TV имаше качествена журналистика.

Истината е, че в България оцеляват само телевизии пълни със сериали, ясновидци, жълти скандали, луди хора (да не изреждам поименно) и този хубав нов термин чалга-журналистика. Това е истината, а цената й е, че всички, които искаме да гледаме нещо качествено, явно ще гледамe BBC и Euronews, а за новините у нас ще се информираме онлайн. Явно в България няма достатъчно качествени зрители, за да има достатъчно качествени продукти.

Не знам за вас, но на мен ми е тъжно. Тъжно ми е за гражданското ни общество – аха се съвземе  умре. Тъжно ми е за журналистиката ни – няма надежда за нея, вече съм на 99.9 сигурна. Тъжно ми е, защото вместо медиите у нас да се развиват и да предлагат качествени продукти, те вървят назад, но облечени в лъскава, кичозна чалга опаковка. Това не е добре. Всъщност не просто ми е тъжно. Ядосана съм.