Секс, наркотици и рокендрол
публикувано на 19-06-2009 @ 3:22 pm
Пиесата се казва „Секс, наркотици и рокендрол”, автор — Ерик Богосян. Мястото е Модерен театър. В главната роля – Асен Балтечки, режисьор – Ивайло Христов. Спектакълът ще започне всеки момент. Пълната зала е притихнала. Аз съм в очакаване, изпълнена с любопитство и все пак… съм доста скeптична…
Преди около 18 години гледах постановката за първи път. В една мъничка зала в НДК. Тогава Ивайло Христов беше в главната роля и изнесе един забавен, тъжен, искрен и много зареждащ моноспектакъл. Дони и Калки доставяха музикалното оформление. И тримата се забавляваха, съвсем забравяха за публиката и вдигаха такъв джангър, какъвто малката заличка с неудобни места за сядане едвам понасяше. Излязох от спектакъла зашеметена и влюбена за пореден път в Ивайло Христов, който можеше да ме разсмее влизайки в ролята на надрусан купонджия, който разказва порно филм и малко след това да ме разплаче говорейки спокойно и мъдро, примирено от името на бездомник, трeперещ по улиците на големия град.
Текстът е за завладяващ, с блестящо чувство за хумор и увличащ. Пиесата е монолози на 10 различни образа. Много различни – бизнесмен затрупан от работа, съвсем обезумяла от дрога рок звезда, жена която доставя сексуални услуги по телефона и т.н. Действието се развива в Америка през деветдесетте. Но това няма значение, защото такива хора има и сега и тук и навсякъде…
Скоро след тази шеметна премиера, спектакълът се премести на сцената на Театъра на Армията. И там остана 18 години. През годините ходех да го гледам от време на време. Всъщност почти всяка година ходех да си го гледам по веднъж.
Как ли е режисирал Ивайло Христов пиеса, в която е играл толкова години… как ли ще се справи Блатечки с роля станала толкова емблематична за такъв невероятно талантлив актьор… с такива мисли отидох да гледам новата постановка…
Преживяването беше прекрасно. Беше и много познато и същевременно съвсем ново. Блатечки играе с толкова много хъс, красота и лекота… Някак си имах усещането, че гледам толкова обичания от мене спектакъл, но обновен, освежен, с нови отблясъци от заобикалящия ни свят.
Един от георите в спектакъла крещи „Спрете земята, искам да сляза” и точно в този момент на мене ми минава през ума, че преживяването от такава постановка е от нещата които ме карат да поостана още малко, преди да ми се прииска да сляза…
Well done!
Блатечки е толкова неустоимо страхотен!
Не познавам човек, който да не го харесва! “:))))
Ааа, аз познавам няколко мъже които не го харесват:-)
Но отвъд това е много страхотен актьор, който непрекъснато се променя и учи. Аз го гледам във всичко до което мога да се добера:-) от няколко години и имам добра представа. На театралната сцена много бързо се променя по един много симпатичен начин:-)
А и е един от малкото актьори, които стоят добре и на театрална сцена и на кино. Ох, май се отплеснах да разказвам:-)
Сигурно аз съм дефектен нещо, защото “Секс, наркотици и рокендрол” си го спомням в изпълнение на Баташов. Явно етапът с Ивайло Христов съм го проспал.
За Блатечки… аз май съм сред малцинството нехаресващи. Макар че признавам, че има добри роли понякога. Твърде често обаче го кастват за стереотипни мачо-герои и тогава определено ме дразни. Не че вината е негова де, доста по-виновни са режисьорите…
За самото представление не мога да коментирам, в тази версия още не съм го гледал, така че тепърва ще си изграждам мнение.
По родните театри има няколко версии на пиесата. Тази и аз не съм я гледала, гледала съм на Баташов. Има и една с Дони.
Блатечки в много дОбър, макар наистина да му дават стереотипни роли. В момента тотално пълни зали и кино салони, като магнит е.
Не, си дефектен поне в тази част за Баташов, за това, че не харесваш Блатечки ще си премълча учтиво:-)
Пиесата се игра дълги години от Баташов също. В 199. По времето по което се играеше от Ивайло Христов. И все още се играе от Баташов. Пиесата е една и съща, постановките са различни:-)
Бъни, но говори така — има една с Дони:-) Има една т.е. имаше, вече слезе от афиш, с Ивайло Христов. Това е моноспектакъл, има един единствен актьор който изиграва всичко. В същата тази постановка Дони и Калки изпълняват някое и друго парче на сцената, докато Ивайло Христов си сменя костюма за следващата роля. Това прави Дони за спектакъла.
Не съм много съгласна, че Баташов играе стереотипни роли що се касае до театрална сцена. Много интересни и разнообразни неща прави там. Но това е дълга тема:-)
Аз не харесвам Блатечки — макар че далеч не толкова, колкото Баташов.
Моноспектакълът на Баташов се играе в Театър 199 (предполагам, все още). Това в Модерен театър всъщност се явява “предаване на щафетата” от Ивайло Христов, който игра невероятният спектакъл дълги години на сцената на Армията (+ Дони и Коцето) на Блатечки, който му е ученик.
Гледала съм много пъти постановката на Ивайло (в Армията) и ако гледам тази в Модерния, ще е само защото си е все пак негова постановка. Но пък Блатечки не е плюс за мен
Marina,
сори, права си — изказах се неподготвена.
Нуша, мерси. Полезно инфо.
Спомням си, че голямо впечатление ми направи как Ивайло Христов успяваше да премине толкова бързо от един образ в друг. Не ми се мисли как след това е излизал от цикъла:)
Като се замисля и аз не съм от лудите фенове на Блатечки, но ще прескоча да го гледам. Ако човек е предубеден, често пропуска интересните моменти в живота;)
Алекс, здрасти,
Малко малко тая снимка, за стар човек като мен, ама с теб май пихме бира в сряда, нали?
True:)
Намерих червено-черният блог;)
Със снимките късмет нямам — точно сложа някоя нова и тя вземе, че стане неактуална. Например, миналата седмица си отрязах косата:)
Хаха, това е добра новина за зрението ми!