Сексуални грехове?
публикувано на 17-04-2009 @ 9:03 pm
Страстната седмица почти завърши, с нея ще приключат и постите, а с тях и постът за секс… Много страсти и много хормон във въздуха с тая страстна седмица. Има нещо преди празници, защото и по Коледа имаше такъв момент. Ясно е, че гладът настървява, а и явно положителните емоции по празниците вдигат духа, а и други работа. Другата седмица като са намуа народа с козунак, ще утихнат нещата.
Замислих се обаче… ако хранителният пост пречиства греховете на нашето тяло, то сексуалният пост, сексуалните ни грехове ли трябва да пречиства? И що е то сексуален грях въобще. Да бъда честна, аз не постя в никое отношение. Имам някой и друг хранителен грях за изкупване, но не и сексуални. Слагам ръка на сърцето си и мога да кажа, че не съжалявам за нищо, което съм или не съм направила…
И все пак, какво е сексуален грях. Лесният отговор е изневярата, но на мен ми е много елементарен, ако говорим просто за секс с обвързани хора. Една от десетте сексуални заповеди е — не прави на друг, неща, които не би искал да ти сторят. Което прави простата секс изневяра грях, но не е там въпроса.
Не говоря и за разните странни практики, защото това което е грях за едни, може да е ежедневие за други. Говоря за истински сексуални грехове. За това да правиш нещо, заради което душата ти гори в ад тук и сега, но да не можеш да спреш да го правиш. Да не можеш да спреш да желаеш някой, па било то и да желаеш само да го изчукаш, въпреки че е забранен плод. Говоря за онзи делириум, който те понася към някой без да знаеш как и въпреки волята ти. Грях ли е да не можеш да се спреш? Да нямаш контрол? Не да не искаш, а да се опитваш да се контролираш, но да не можеш… Според религията май всяка слабост е грях, въпросът е сексуален грях ли е. Аз нямам отговор.
Според мен е много по-голям грях в такава ситуация да се правиш на силен. Истинският грях е да си наложиш да се възпреш. Грешно е цялото ти същество да иска да е с някой, от другата страна да е същото и да се спреш. Грешно е да не последваш желанието си и да не се отдадеш… А как се изкупува такъв грях към самият теб идея нямам. Може би просто наистина всеки сам си носи кръста…






сега парадокса е между тия два топоса — ‘желание за секс с еди-кого си” (което по естественото си същество не може да се нарече грешно) и “негативна оценка на секса с еди-кого си поради някакви факти и обстоятелства, които карат съзнанието да се противи на този секс”(“Грешно е да не последваш желанието си и да не се отдадеш… А как се изкупува такъв грях…т.е. причината да е грях”. Та всъщност “битката” не кой е верен, а защо два си противоречат и защо се стига до там, че да си противоречат…може би единия съставя другия и обратното, та като не са “както трябва” когото и да избереш, лъсва липсата на другия и става онеправдан…
и аз съм имал изкушения сексуални, грандиозни, и ми е терсене като го откажа…щото си мисля “еми докарах се до “такъв секс” (така да се каже, ако не беше така, друго щях да сърбам) нещо като диагноза(за себе си) за това което срещу мен(извън мен)
Еми де да знам
и все пак…имам претенции, че има нещо драматично в самото поставяне на такава дилема, нямам претенции кое е правилно и да го проповядвам…та драмата къде се корени, можем ли някак си да се видим “преди” нея и да намерим изход, трета възможност от 2те на разположение… (и това го пиша със същото терзаещо чувства като авторката)
Живеем във времена, в които секса не е грях, дори изневярата (сексуалната).
Мисля, че в 21-ви век любовта, секса, вярата и морала вървят в диаметрално противоположни посоки, а траекториите им образуват една голяма сияеща звезда
Поздравления за поста!
Мерси