Шибуратино — приказка без край
публикувано на 13-10-2009 @ 6:41 am
На 15 момчетата вече не мислим за натискане по училищните ъгли, а за здраво ебане. Виждали сме го тоя образ: пъпчив и дългучест ученик, който често пафка в кенефите. Мацките му се кефят, той се гаври със зубрачите — въобще, пълна идилия.
На 35 същият този пич ще джитка игри след работа и всяка вечер ще се накопава като свиня, защото е ебал свине и живее със свине в малката си кочина. Олимпийската дисциплина прескачане на детство е толкова популярна, че за да се спре гнусния процес ще са необходими литри вино от глухарчета. Вместо това хлапетата предпочитат твърд алкохол – водка или текила? И джин.
Старият малоумен лаф – Снежанка запретва поличка и сяда на нослето на спящия Буратино, омазвайки го със сокове и виейки „Лъжи, копеле, лъжи!“. Шибуратино лъже, не чете, крие си бележника. Преподават му по равно отчаяни ерудити и битови пропадляци. Понякога двете категории съвпадат. Затова надървеното хлапе не му дреме и продължава да се изпразва. Където и каквото може – пишката, главата, сърцето. И, за да не стане преемоционално – помисли следващия път, когато се тъпчеш на крак, забързан за някъде. Дали се наслаждаваш истински на храната? А на целта си? На дървената си дръжка, Шибуратино? Умен е бил татко ти, Чекиджепето. Сега си с дървена глава, но и винаги си надървен. Емоционален си, палиш се лесно. Твърд, мъжки характер. А си все още едно видиотено малко момче, което е патологичен лъжец и именно затова има бъдеще в този приказен свят – на феи и разбойници, дракони и принцеси.
Шибуратино е по-малък от мен с десетина години. Това не му пречи да знае повече за путките. След време ще се превърне в едно 30-годишно момче и ще се пита дали следващата жена е отговор на проблемите му – така, както Тайлър би се запитал. Както се е питали всички велики мъже. Питър Панкреас. Супермензис. Хълкурвар. Всички тези свръхгерои в едно неостаряващо, съвършено лице. Уродливо, но вечно. И, понеже съставено от лицата на всички ни, безкрайно.
Хората свършват с приказка, ние започваме с такава…
Или просто свършването е приказка
Е това зависи май, а?
))
“Или просто свършването е приказка” <— Именно
… щях да започна с прекрасната фотография, но колорита на текста ме омая повече …
ех N., някак не е честно, този текст трябваше да го напиша аз (според създалите се обстоятелства), но аз не мога, аз само коментирам и затова чакам някой друг да сподели собствените ми мисли, за да ги изкоментирам
и така…
(няма да си изхвърля компа, той си е добре и ме слуша
, изхвърлих теб, като изритах себе си от твоето страхливо и безчувствено, леко фалшиво пространство)
а за другите ще кажа: бъдете малко по-смели и атакувайте живота с всички сили, не се бойте, че ще ви заболи, и болката както любовта идва и си отива, но вие ще останете — малко по-силни и по-мъдри от преди, е (и по-резистентни и безчувствени към маловажните неща), но този урок от живота трябва да се мине, никой няма да го прескочи…
ще ви оставя да си помислите
(и дано не съм била досадна)
абе от къде ме познаваш бе
Лъжи копеле, лъжи!
(и честито 69 място за ентелегентно, едно хубаво перверзно място)
Да, от два дена се изкушавам да се извикам, че сме на 69 място, ама викам, айде да не съм все аз…
Нинко, така се задавих и закашлях от тази приказка, че чак сега успях да проговоря. Много гняв, много нещо. Ама приказка. Приказка, ама гневна. Е, гневна, ама приказка…
Чакаме Мартин да дойде да каже някой мръсен виц за Червената шапчица.
)
И не забравяйте да гласувате за Ентелегантно — все пак сме публика
Дай си вота — ТУК
http://bgsite.org/vote.php