А какво би станало с нас без онова, което го няма?
Пол Валери

Има празноти, които и всичките думи на света на могат да запълнят. Ти не си празнота, въпреки, че вече те няма. И въпреки това, думите никога няма да стигнат.

Какво би станало, ако теб не те беше имало? Не знам. Знам какво нямаше да е станало. Какво щях да съм, ако не беше ти? Тези думи, няма да ги има. Както и почти всичко, което съм написала през последните повече от седем години. Мен нямаше да ме има такава каквато съм днес.

Нямаше да има сълзи и болка, но тях ги има, защото те няма. Нямаше да ги има хилядите въпроси, съмнения и несигурност, при почти всяко решение. Но и тях ги има за решенията, които взимам аз защото те няма. И всяко решение само напомня, че те няма. Не ме е страх от собствените ми решения. Не ме е страх, защото знам че и сега, както винаги, ги подкрепяш, правилни или не.

Всъщност те има. Има те когато се усмихвам, въпреки че вече не се така както ти ме караше да се усмихвам. Има те в нещата, които правя всеки ден. Ако не беше ти може би нямаше да ги правя. Има те в думите ни. Надявам се да те има и в действията ни. Има те когато сме добри и когато прощаваме. Имате когато се  проявим грижим за някой — накараме някой да се усмихне, да забрави, да си повярва. Има те когато даваме шанс на някой. Имате те, защото ти ни научи да бъдем такива.

Теб винаги ще те има.