Смокини

публикувано на 20-09-2009 @ 12:00 am

Смокините се берат рано сутрин в минутите, когато са току що охладнели от вчерашната жега и едва погалени от лъчите на новия ден. Току що откъсната от дървото, повърхността и се облива от бяла течност и оставя лепкаво усещане. Ето защо непосредствено след това трябва да се измият старателно с хладка вода.

Утрото прозираше през листата на дървото до прозореца, неделно и мързеливо. Хладна струя свеж въздух се проточи през открехната врата на дървената веранда и я накара да потрепери смутено. Още по-ясно усети топлите му длани, внимателно изучаващи настръхналата и кожа. Пулсът и постепенно започваше да се ускорява. Цялото и същество обожаваше начина, по който той умееше да събужда сетивата и рано сутрин. Усещаше ударите на сърцето си, кънтящи из цялото й тяло, топлата руменина, обливаща лицето и, него прииждащ неудържимо по нея. Капчица от белезникавата течност по кожата и бавно се търкулна по изящната извивка на таза и. Няколко минути по късно бързите струйки вода обливаха телата им, като за пореден и последен път се стараеха да засилят онова своеобразно чувство на споделяне помежду им.

Измитите плодове се нареждат внимателно в общ съд и се  засипват със захар. Оставят се да престоят така известно време.

Завари го да стои до прозореца с гръб към нея, зареял невиждащ поглед някъде навън. В следващият момент той усети присъствието и и се обърна. Бърза целувка — полу неловка, полу виновна… Само след няколко минути седяха на пода един до друг, знаейки какво означава всичко това. Обвзе я непонятно спокойствие.

След като са престояли няколко часа, захарта вече се е разтопила и е образувала захарен сироп със сока от смокините, се слагат да се варят на силен огън.

Харесваше го такъв, какъвто е – непринуден, грижовен, критичен,  съмняващ се, неспокоен. Беше толкова различен от нея! И в същото време толкова близък, еднакъв, разбиращ. Беше един от малкото, които като я погледнат могат да разберат колко много и се плаче, въпреки че се усмихва ласкаво… Само той схващаше онази малка извивка в ъгълчетата на усмивката и, която щеше да я издаде отново малко по-късно.
За няколко години между тях се беше създала такава особена връзка, която им позволяваше да се потапят един в друг, да споделят преживяванията и мислите си без много думи.

Когато сиропът започне да придобива тъмно розов, а плодовете кафеникав цвят, се прибавя лимонената киселина, с цел готовото сладко да не се захаросва.

През последните месеци тя спря да се чувства част от неговия живот. И той не беше част от нейния. Животите им се събираха все по- рядко, все по- за малко. Знаеха, че няма смисъл да продължават по този начин, … или поне си мислеха така. Едва сега събраха смелост да изрекат на глас решението, което всеки от тях беше взел самостоятелно преди много време… деликатно, честно и с уважение към това, което имаха.
Вече знаеше колко много ще и липсва след малко.

Сладкото продължава да се вари на тих огън. Дали е готово се разбира по това, че сиропът е станал достатъчно гъст, за да образува добре оформена тежка капка, а семките на смокините са прихванали едва доловимия вкус на карамелизирана захар…

* снимка 10х to LeGrandElf

Share

публикувано от Alexandra в (kiss) the cook, Alexandra

Коментари:

32 коментара по “Смокини”

1. legrandelf on 20 Sep 2009 at 12:41 pm #
   
   
   

   Тъй ще разкажеш ти
2. Bunny on 20 Sep 2009 at 1:23 pm #
   
   
   

   Сега сети ли се кога съм те впрягала…
3. legrandelf on 20 Sep 2009 at 1:53 pm #
   
   
   

   Yep, РД-то за смокините и т.н.
4. Alexandra on 20 Sep 2009 at 2:25 pm #
   
   
   

   нищо не разбирам.. ^^
5. Maria_ on 20 Sep 2009 at 5:06 pm #
   
   
   

   Свежо: (thumb up)
6. Albena on 20 Sep 2009 at 5:12 pm #
   
   
   

   Свежо: Харесва ми, Бъни! (thumb up)
7. Bunnny on 20 Sep 2009 at 6:35 pm #
   
   
   

   Свежо: Мерси, Албена.
8. Shljko on 20 Sep 2009 at 8:00 pm #
   
   
   

   Александра, нали знаеш, че съм ти фен ! Мога ли да попитам къде живееш ? Любопитствам, защото очевидно, знаеш много за смокинята. В двора си имам две, а детството ми премина в града на смокините Созопол и всъщност е любимият ми плод. Все още сезона ми позволява да му се наслаждавам!

   Предполагам, че живееш в югоизточна България !
9. Shljko on 20 Sep 2009 at 8:20 pm #
   
   
   

   Свежо: Александра, нали знаеш, че съм ти фен ! Мога ли да попитам къде живееш ? Любопитствам, защото очевидно, знаеш много за смокинята. В двора си имам две, а детството ми премина в града на смокините Созопол и всъщност е любимият ми плод. Все още сезона ми позволява да му се наслаждавам!

   Предполагам, че живееш в югоизточна България !
10. Maria_ on 20 Sep 2009 at 8:21 pm #
    
    
    

    Свежо: Мдаммм…,интересно (thumb up)
11. vali on 20 Sep 2009 at 8:42 pm #
    
    
    

    Свежо: На смокините им е нужно да постоят около час във вар-на вода/разтвор на вода с гасена вар/,за да останат твърдички и след варенето ‚иначе се разкашкват и не са толкова естетични.…А ония двамата ‚ако са си омръзнали и Господ не може да им помогне..По едно сладко от смокини ‚по една студена вода и …кой накъдето види!Пък ако се окаже след раздялата ‚че отново се нуждаят един от друг-ягоди с шампанско,течен шоколад и цветленца по спалнята…
12. Bunny on 20 Sep 2009 at 10:12 pm #
    
    
    

    Не знам, ще питам Алекс дали може да готви ягоди с шампанско…
13. Jazzmen on 21 Sep 2009 at 1:51 am #
    
    
    

    Прасето сънено посрещаше изгрева в калта.Днес беше “Джолан морнинг” Погали го игривото слънчево зайче от заточения нож. Прасето замислено си каза “Я, какво ли е тов.…?!”. Минути по късно жената на касапина тъкмо излизаше от тоалетната когато гърленото квичене заглъхна. Стамат захвърли червата и я прегърна сластно, донякъде за да я хване за задника, донякъде просто да се избърше. Погледна я право в очите така както я погледна в първата им брачна нощ когато тя изпи 2 дамаджани с ракия. След това прошепна точно както тогава…”Искаш ли бахур?”. И двамата знаеха отговора.
    Тя го прошепна, по скоро да убеди себе си “ММдааа“
    Стамат само това чакаше. Обърна се и посочи димящата купчина “Е там са червата, рецептата я има в интернет…опраай се!“
    1.Месото, белия и черния дроб, сланината и сърцето се накълцват на ситно и се размесват със солта, ориза, чубрицата, бахара и черния пипер, като се прибавя и малко вода
    2. Със сместа се напълват почистени и добре измити дебели свински черва
    3. Готовите бахури се варят на тих огън в леко подсолена вода
    4. Отцеждат се и се прибират на студено място.
14. Bunny on 21 Sep 2009 at 2:04 am #
    
    
    

    Jazzmen,

    готов се за оцеляване в Българската провинция! Докато има бахур у любов сме непобедими!
15. Alexandra on 21 Sep 2009 at 7:36 am #
    
    
    

    Shljko, от Бургас съм.

    vali, според мен, това важи за сладкото от зелени смокини.
16. Autohop on 21 Sep 2009 at 9:22 am #
    
    
    

    Свежо: Евала!
17. Autohop on 21 Sep 2009 at 9:24 am #
    
    
    

    Свежо: много готин линк…
18. Shljko on 21 Sep 2009 at 10:28 am #
    
    
    

    Обичам да се оказвам прав, поздрав !

    Между другото през първите си 20 години от живота си и аз живях в Бургас .
19. Bunnny on 21 Sep 2009 at 9:36 am #
    
    
    

    Свежо: Мерси
20. gergana on 21 Sep 2009 at 7:03 pm #
    
    
    

    Jazzmen, ПРЕГРЪДКА С ОТСКОК… ОТ МЕН!
    Извинете, но не можах да се въздържа, геният си е гений!

    (след този коментар на J. забравих, какво щях да кажа)

    ааа, да, историйката е вкусничка, макар и малко скучничка — банално, всички се разделяме някой ден, не сме се родили сеамски близнаци я, а пък и тях вече все по-успешно ги оперират.…, та

    

    хайде сега и за … тиквите

    Благодаря!
21. Bunny on 21 Sep 2009 at 7:09 pm #
    
    
    

    Жерминал,

    ти ми четеш мислите! Днес гледах тикви на пазара и си мислех дали да не се включа в рубриката с някой разказ за еротично стичаща се оранжева маса… имам много добра рецепта за тиква, която взех от блога “Нож и виличка”.
22. Shljko on 21 Sep 2009 at 7:37 pm #
    
    
    

    Хайде сега де банално, в този блог постоянно се пише за отношенията мъж- жена и горе-долу коментарите все опират до секса . Александра, го е описала по- интелигентно и понеже не е цинично било скучно ! Историята за прасето отговаря на твоята представа за добре написан материал ! Да подкараме и говедата тогава, дано изясним всички аспекти на отношенията мъж-жена .

    И Гергана, не всички хора се разделят !
23. Bunny on 21 Sep 2009 at 7:43 pm #
    
    
    

    И все пак, Shljko,

    100% от разводите са започнали с брак! :Р
24. Shljko on 21 Sep 2009 at 7:54 pm #
    
    
    

    Разводите са си разводи, не всяко съвместно съжителство е успешно! А тези, които се подкрепят до последно, като моите родители например !

    Не всички хора се разделят, повечето се научават да правят компромиси. Освен това хора са различни има и такива, които са твърди склонни към моногамия. Светът е красив, защото е шарен и всеки е уникален и неповторим, затова не могат да се правят кардинални обобщения, когато става дума за човешки взаимоотношения, просто всеки може да сподели опита си !
25. Bunny on 21 Sep 2009 at 7:57 pm #
    
    
    

    Да, а още по-голям брой хора се научават да се търпят и си дават ясна сметка, че разводът има редица негативни, най-вече финансови, последици и просто… си се търпят… :/
26. Shljko on 21 Sep 2009 at 8:05 pm #
    
    
    

    Да, но и много хора живеят заедно, защото си помагат и се уважават и защото с течение на времето са си станали най- близките същества !

    Аз, ти казах, примери могат да се дадат всякакви и всички ще са верни.
27. Shljko on 21 Sep 2009 at 8:08 pm #
    
    
    

    Аспектите на човешките взаимоотношения са много различни, тълкуването им също . Абсолютна истина няма, тъй като няма абсолютно познание и това е добре, защото в противен случай света наистина щеше да бъде много скучен !
28. gergana on 21 Sep 2009 at 9:01 pm #
    
    
    

    … мда, хората се срещат и разделят докато някой ден не кацнат и свият гнездо, а след това … само господ знае

    и въпреки, че аз съм живо доказателство и подкрепа за тезата на Shljko, човек никога не знае, кой, кога и накъде отново ще отлети
    май няма застраховка “изневяра”, или поне аз не съм чувала

    но ако погледнем нещата в по-широк аспект, т.е. извън семейната среда на мъжа и жената, то ще се убедим, че ние постоянно се разделяме — деца с родители, приятели, съученици, състуденти, съквартиранти, съседи… виждате ли колко много думички със “съ”, а когато това “съ” изпадне… дошло е време за промяна

    някой ден ще се срещнем и ще бъдем “екс”, дали…

    да!

    Поздрави за моите приятели и “съ”преживявали и “съ”преживяващи

    )))))))))))))))))
29. Shljko on 21 Sep 2009 at 9:11 pm #
    
    
    

    Приятели е без “съ”. Аз имам такива с които не съм се разделил от детството си и нямам такива намерения !
30. gergana on 22 Sep 2009 at 10:09 am #
    
    
    

    … да, и затова при тях няма “екс”
31. Autohop on 22 Sep 2009 at 9:42 am #
    
    
    

    Свежо: Добър материал! Браво (thumb up)!
32. gergana on 23 Sep 2009 at 2:12 pm #
    
    
    

    Трябваше да се завърна тук, за да обясня това:

    Пролет-Череши–Любов

    Есен-Смокини-Раздяла

    Зима-Прасето-Семеен уют

    (а на теб кое ти хареса?)

    и ако мога да си позволя да се смея на “зимата” от сърце, то, колкото и да ми харесват “черешите”, знам, че след тях идват и “смокините”…

    това е …
    толкова просто