The Alphabet Tale
публикувано на 14-12-2009 @ 12:12 am

A обича B. B обаче иска С, който е женен за D, а F и G завиждат на D и C, защото си мислят, че това, което имат е перфектно. Всъщност обаче D е уморен до смърт от C и иска само да е безсмислено свободен.
Азбуката тук няма значение, фактът е, че всички ние се гоним като букви по белия лист. Гоним се и се лутаме в опити да направим сричка, а сричката — фраза. После изречение — по възможност с правилно употребен пълен член. Абзац! И все с крайната мисъл да напишем приказка без край. Приказката разбира се винаги има край и ние го знаем, дори и да не си го признаваме. Джон Кюсак беше казал в “Must Love Dogs”, че когато жена срещне мъж, тя вече има сценарий за връзката им в главата си, но рядко му го казва. И когато мъжът не играе по него, жената се разочарова, чувства се предадена и в крайна сметка си тръгва. Куелю беше попитал, в края на “11 минути” какво всъщност става след Happy End-да. Happy End-ът всъщност не е край, само една точка от историята, която даже може и да не е превратна. В крайна сметка някои успяват да сформират срички, а други си остават просто междуметия, които звучат като празни въздишки.
Ти мислиш, че не съм с теб, защото съм несигурна и смятам, че не заслужавам да бъда щастлива. Аз мисля, че той не е с мен, защото иска нещо по-добро, което да показа на приятелите си. Той гледа гаджето на познатия на познат и се чуди, защо него не го обича такава жена и защо тя е с онзи нещастник. Тя влиза в заведение и всеки втори мъж иска да си тръгне с нея, а тя иска онова другото. Най-вероятно, онава което вече се е превърнало в градска легенда.
Накрая всички се прибираме сами. Или с евентуално красив непознат, но не като в “Closer”. Просто непознат, от който си тръгваме преди да се е събудил. Тръгваме си, за да отидем на работа, да прекараме там десет, дванайсет или петнайсет часа и да се почувстваме пълноценни, осъществени и полезни. За да се уморим до смърт и да имаме нужда да разпуснем и да изпием няколко питиета. И пиейки пак да се замислим защо A обича B, а B иска С, който е женен за D. И мислейки да стигнем до заключението, че тия неща са извън наш контрол. Защото можем да сме най-доброто, на което сме способни, но не можем да се сърдим, ако никой не обича нашето най-добро. Защото никоя буква от никоя азбука не е длъжна да ни обича. А след заключението можем да си довършим n-тото питието и пак да се приберем сами. Или с непознат.





Красиво Събина, красиво!
Свежо: (thumb up) (coffee)
Свежо: (thumb up) (thumb up) (thumb up) (thumb up)
Свежо: (coffee) (coffee)
Свежо: (thumb up)
Свежо: (coffee)
(thumb up)
Свежо: (thumb up)
“Защото можем да сме най-доброто, на което сме способни, но не можем да се сърдим, ако никой не обича нашето най-добро. Защото никоя буква от никоя азбука не е длъжна да ни обича.” Даам. Ще ми се да не го забравям.
Свежо: (thumb up) (thumb up)
Интересна тема Зайче,всъщност всеки от нас се е питал тоя въпрос поне един път в живота си, премислял е пак и пак формулата с буквите, местел ги е според нагласата и разбиранията си, но така и не е успял да нареди точната формула, но на мен пък ми се струва , че всъщност формулата не се подава на промени, и както и да редим и пререждаме буквите,А обич Б , а Б иска Ц който е женен за Д…
Няма точки, има само запетаи.. понякога са ‘;’..
Добър ден, на всички. Радвам се, че приказките, дето ми хрумват в главата ви харесват.
))
Тъжничко… Светът е пълен със самотни букви. Гласни, които търсят с кого звучат добре. И съгласни, които очакват да се появи звук в безкрайната сивота на монотонните страници.
А и тая приказка, може да е голям купон… После малко те боли гърло, ама се преживява.
[…] the other hand…Събина скоро каза нещо много дълбоко и полезно: “можем да сме най-доброто, […]
Свежо: Усмихнат и успешен ден!
(thumb up) (coffee)
Свежо:
(coffee)
Свежо: (thumb up)
Ами и без Свежо казвам (thumb up) (:
Наитина много красиво…повечето няма да загреят за какво се говори, ако не са имали допирни точки до това, което и го прави ценно.
Благодаря, радвам се, че се е разбрало.