…Win­ter

Летвата. Чертата, с която всички се мерим.

Нивото, което трябва да прекрачим, за да направим следващата стъпка. Разтегливо и променливо понятие — ако днес си тичал 200м, преди да издъхнеш, утре ще са 250, другиден — 300, следващата седмица — 500. Прекарвайки идния месец на fast food, цигари и наркотици, дори 100-те метра ще изглеждат като кауза пердута.

Летвата е психологическата черта, която някой по-горе е поставил. А ако този някой го няма, ние заемаме мястото му и съпоставяме с предишни действия, събития и преживявания.

Was mich nicht umbringt, macht mich stärker.

Познато още като “Това, което не ме убива, ме прави по-силен”. Идеите на Ницше, покълнали успешно в 20-ти и 21-ви век дават формулата за границите на човешката същност. Всеки един шамар от живота има две функции — да ни смаже до дъното или да ни зачерви бузите, след което ставаме по-силни за следващия такъв. Добре, питам аз, дер Ницше — значи ли това, че ако шамарите валят непрестанно наляво и надясно, а ние сме поели успешно първите няколко, то следващите няма да ни смажат? Няма ли натрупаният гняв да ескалира и да избухне без ясна представа какво ще се случи след това?

Интересен е погледът на самохвалкото, на стажантът, на младокът от народното творчество с поука. Хора с тесен мироглед, които имат поглед над едно кратко петно, дефиниращо живота им. И нито инч повече. Crea­tures, знаещи колко могат да понесат от един или два удара, но неспособни да си представят цялата серия ментално и парапсихично натоварване — ден след ден, час по час. Статистиката сочи, че над 3/4 от хората се боят от еднократна и фатална атака. Какви ли ще бъдат процентите, ако хората се замислят за алтернативата да тънат в неведение за резултата и във всеки един момент да чакат своя малък, личен, но краен Апокалипсис?

Една персийска притча поставя двама персийци един до друг: физически силен такъв и мъдрец. Пред едно състезание за изпитание на силата и волята, физически силният бил уверен в победата си. Мъдрецът казал следното: “Удари ме три пъти, а аз ще запазя своите три пъти за по-натам, когато реша”. Първият персиец нанесъл самодоволно ударите, но не успял да прекърши мъдреца. Проблемите започнали по-натам, когато мъдрецът се бавел с наказанието, а мъжагата тръпнел в очакване. Всяко едно рязко движение му се струвало като замах; нощите прожектирали серия от удари върху него и дните били един постоянен кошмар. Сещате се кой победил в крайна сметка.

Летвата може преспокойно да носи хулиганския прякор “the bloody line”. Линията, или чертата, обикновено е нещо малко, тънко и безобидно. Но тихите води са най-дълбоки и емоционалната летва реже малко по малко парченца от сърцето, като оставя дребни и незаличими белези. Кратките и периодични разрези не се усещат, докато не спрем и не обхванем с две ръце лявата част на гърдите си, забелязвайки какво се е случило с нас. И тогава Бог да ни е на помощ… А ако споделяме възгледите на немския философ, то тогава Ницше да ни пази…