The Reader
публикувано на 30-05-2009 @ 4:00 am
Те: „Не е остарял въобще за последните 5 години” — с възклицание, гледайки старите снимки.
Аз: „Да, сигурно крие някой портрет в гардероба” – мълчание съчетано с недоумение в очите им. ОК, знам, понякога асоциациите ми са малко сложни за разбиране.
Аз: „Портрет в гардероба, като Дориан Грей”.
Те: „Коя е Дориан Грей?” — недоумението е в моите очи.
Аз: „Дориан Грей, от Портрет на Дориан Грей на Оскар Уайлд.” — поех си въздух, молейки се да имам търпение и този път. „ Дориан Грей държи един свой портрет в гардероба, който остарява вместо НЕГО”.
Те: „Аааа…” — засмяха се те по-скоро от учтивост. Реших да не продължавам с образователната програма.
Тази случка ме накара да се замисля — не толкова за качествата на събеседниците ми по-горе, макар че ми отне малко време да се съвзема от шока. Накара ме да се замисля върху това дали четенето на определени книги те развива интелектуално или по-голямо значение има четенето във всичките му форми. Изключвам четенето на месечния хороскоп, диетата, чрез която ще постигнете желаната фигура, без да се лишавате от дневната си доза junk food и без ужасяващия йо-йо ефект или полезната информация за цвета на лака на краката, който сутрин използва Джесика Симпсън, преди да обуе обувките си Маноло Бланик.
Тези които ме познават, знаят че си падам малко воайор – повече чета от колкото пиша, даже въобще не пиша. Такъв съм си от малък — четях всичко — комикси, енциклопедии, табелите по улиците, надписите по витрините. Ако не можех да прочета някоя дума просто си я измислях. Дълго време наричах Yossarian – Yosorion или просто пропусках да чета името му в книгата, да не говорим за другите знайни и незнайни герои. Важното беше да не изпускам инерцията! Тъжното, което се оказа в случая е, че не малко хора са я изпуснали. По-тъжното е, че са я изпуснали без да им направи впечатление. А някои не просто са я изпуснали, те въобще не са я и хващали.
Не искам да се впускам в банално-изтърканата тема за това колко се чете в наши дни, ще оставя удоволствие от този спор на миришещите на нафталин литературоведи — и без това малко радости са им останали. Въпросът е до колко досегът до качествени текстове помага да развиеш способността си да възприемаш и анализираш информация и да развиваш, изказваш и защитаваш аргументирано собственото си мнение. Защото не винаги е нужно да си чел всичко на сестрите Бронте, за да знаеш, че Джейн Еър и Джейн Остин нямат нищо общо. Нито е необходимо да притежаваш научни титли, за да обясниш колко Бах (Ричард, не Йохан Себастиян – бел.ред.) е живото-разтърсващ, или Куельо е масово-комерсиален, или Милър е скандално-събуждащ, или Мураками е фантастично-директен или Уайлд е цинично-завладяващ. Достатъчно е да потърсиш, да поискаш, да споделиш мнение. А мнения има, но има ли мислещи хора, които да ги чуят…
Е какво против Куельо?
Защо пък комерсиален? 
)) А сравнението не е било особено подходящо за маса, където явно се е провел разговора. Понякога трябва да се докарваш с способността си да поемаш безумно количество алкохол.
Комунистическите лозунги са култови на табели!
Габ, като дойдеш до София, май ше те водиме в едно заведения в квартала, където стените са осеяни с такива табели, че и бюст на Ленин има!
))
Комунистическите лозунги нямат равни!
Тъжното е, че разговора не беше на маса, а в офиса на една уважаща себе си организация. Затова и така реагирам.
Иначе това е моето мнение за Куельо. Аз предпочитам един автор да ме накара да се замисля и сам да си направя изводите, а не да ми казва какво трябва да мисля и какви са заключенията. Да, книгите му са приятно философски и сюжетите са добри, но факта че казва всичко еднозначно, буквално и по-този начин ме кара мисля, че се цели в масовте читатели и големите продажби. Не казвам, че този подход е лош — хубаво е, че толкова хора четат неговите книги, защото го харесват и защото намират нещо в тях. Разграничавам разбира се “моделките”, които го четат, защото е модерен.
Силната страна на Куельо е, че изказва в прав текст неща, които съвременните ърбън хора не обичаме да казваме публично, защото означава да си признаем, че сме слаби. А да си признаеш, че си слаб, може да е опасно в съвременното общество.
Има няколко не-лошо книги. Моя фаворит е “Вероника решава да умре”, от там и ми се загнезди идеята за Хърватска.
Мразя Коелю (абе има ли еднозначно правилно изписване на името му?) за едно: да, наистина казва нещата, но не те оставя да стигнеш сам до тях. Поне аз се чувствам все едно имам проповедник на амвон, който първоинстанционно ми казва единствената Истина. Сори, предпочитам да я откривам сам.
П.С. Милър не събужда, а ВЪЗбужда
Паро, чаках те да се появиш по тая тема!
Неочаквано лаконичен си…
Сега си спомням един подобен диалог в предаване на БНР (!), в който бе упоменат Гьоте и Фауст, на който водещата каза “Не говорете цинизми, в ефир сме”
Трябваха ми няколко минути да осмисля, че тя е разбрала “Фалос”
Хахахаха.… няма да питам защо слушаш БНР!
Не искам да знам…
Bunny, заведението в квартала е култово, посещавали сме го откакто го откриха — 96–97г. (защото ние тогава бяхме студентите на квартира в Борово) и сме възхитени както от табелие, които внасят особено циничен привкус на пиците, така и от страхотната кухня и обслужването. Все се каня да го посетим отново, дано се е запазило както го помня…
Паро, гениален си пич, вкара слънцето в стаята ми с този “Фалос”…хахахаха
ще кажа, че дебютът ти е секси! Повече като се прибера вкъщи.
: ))
Иииии забързан като финикиец, че ще се окъснея за работа, тиии отговарям на тазсутришния въпрос за 100 000 лева!!!
Готов ли си?
Бързо!
“Дали четенето на определени книги те развива интелектуално или по-голямо значение има четенето във всичките му форми?”
Отговор:”Четенето на книги тренира мисълта ти, под формата на зрително запйечатване на вербални шаблони. Ти си прицени дали е по-полезно да четеш Набоков или джипси литри’чър.”
Абе и аз ще кимна с елфа в съгласие — якооо : ))
йооо, крис нямах нужда от чак такъв анализ, но благодаря за коментара.
Ще използвам жокер — Помощ от публиката, че май само той ми е останал.
И както се казва в една песен: “Thank you, thank you, thank you, you’re far too kind”
„Въпросът е до колко досегът до качествени текстове помага…”
Преди досега трябва да е развита способността да възприемаш и анализираш информация.
Тогава няма да има нужда от „качествени” пред текстове, нито от авторът да казва или да не казва. Всички автори казват и всички не знаят какво точно са ми казали на мен лично…
Четенето развива мисленето. Глупаво и клиширано, но си е точно така. Четенето ми помогна да не стана прост. Тъпо и ограничено като изказ, но си е така. Не понасям сериозната литература. Дори не припарвам до Куелю или както там се пише, но чистосърдечно мога да кажа, че четенето ми помогна да се науча да мисля. Не съм философ, но и не съм глупак … (или поне си мисля че не съм глупак).
Според мен е по-важно самото четене отколкото какво четеш — надали можеш да сравниш Зелазни (първия автор, който прочетох) с някой класик или Пратчет с някой философ, но честно казано предпочитам хумористично философските възгледи на пратчет пред разните там сухари.
Добре дошъл.
Мислиш ли, че четенето е по-важно от съдържанието? Дали някой, който е чел само поредица Арлекин се развива интелектуално по същия начин, като някой, който чете руска класика преди лягане.
Никога не съм чел руска класика, но не мисля, че това се е отразило зле на общата ми култура, дори напротив — с голямо съжаление мога да кажа, че имам лошия навик да мисля и разсъждавам, поради което и трудно намирамам “тема за разговор”.
Единствените “сериозни” неща прочетени през живао ми са “Древногръцки митова и легенди”, “Граф Монте Кристо”, “Автобиографията на Бранислав Нушич” и Комедиите на Шекспир, което в никакъв случай не ми пречи както вече казах да имам много богата обща култура.