Покрай многото новини миналата седмица, почти незабелязана се промъкна и тази за вноса на Датска сперма за ин витро процедури у нас.  Естествено започна да се жужи из форумите по темата.  Както винаги много хора казаха много глупости, а до яснота така и не се стигна.

Основната дискусия във форумите се завъртя около две неща: заплаща ли се донорството и какво се случва с родния генофонд. Още тук искам да уточня, че по темата много трудно се събира информация и тя никога не е ясна и точна.

Та заплаща ли се донорството на сперма или не? Според  доц. А. Щерев се налага да се внася сперма защото по-закон не се заплаща. Според неофициални източници обаче, поне в частните клиники се плаща — малко но се плаща. Този проблем  е важен, защото от него тръгват още няколко други въпросителни.  Първо, ако се заплаща добре, вероятно ще има повече  донори. Обаче, веднага възникна безумното предположение, че ако се плаща  всякакви хора ще стават даряват.

Не е така. Донорите биват проверявани и минават медицински тестове. Според запознати, никоя уважаваща себе си клиника няма да приеме сперма от случайни хора.  Всъщност процедурата е регламентирана с  Наредба  за дейности по асистирана репродукция на Министерство на здравето.  Предстоят законови промени в областта, но още няма нищо конкретно.  Та според наредбата на МЗ:

„… Донорът на сперматозоиди при непартньорско даряване се подбира на базата на неговата възраст, здравословно състояние и медицинска история чрез попълване на въпросник и чрез интервю (снемане на анамнеза) от лекуващия лекар. Оценката включва и описание на фактори, които могат да доведат до повишен здравен риск за реципиента или за самия него…

…Сперматозоиди от донор за непартньорско даряване могат да се използват за асистирана репродукция след отрицателно микробиологично изследване на семенната течност, извършено до 30 дни преди вземането, и спермограма с нормоспермия.. , която потвърждава годността на материала за дарителски цели…”

Още:

„…До 3 месеца преди процедурата по даряване донорът трябва да има негативни резултати при изследвания от серумна или плазмена проба за: HIV (Anti-HIV-1,2); HBV (HBsAg и Anti-HBc); HCV (Anti-NCV-Ab); сифилис; при позитивен неспецифичен тест за сифилис се изисква специфичен тест; ако неспецифичният е позитивен, но специфичният е негативен, пациентът се третира като негативен; за хламидии при изследване на уринна проба чрез т.нар. NAT (Nucleic acid Ampli­fi­ca­tion Technique — техника за ДНК амплификация).”

Това гарантира здравето на донора. Същите мерки важат и за донорите на яйцеклетки. Само че взимането на яйцеклетките е малко по-сложно като процедура.

Колкото до външните белези на бъдещето бебето. Отново според запознати, клиниките избират донор, така че бъдещото бебе да прилича на родители си. Тоест, ако сте руси Мама и Татко, ще се опитат да ви намерят сперма от рус донор — най-елементарно казано.  Самите двойки имат право на избор.

Къде обаче е проблемът за мен. Проблемът е отношението на българските мъже, което чета по форумите. Даже няма да коментирам дебелашките шеги по въпроса. Не само тези на депутатите, а и на голяма част от мъжете пишещи по Интернет. Ще коментирам нежеланието за даряване на сперма. Не съм правила социологическо проучване. Пускала съм тема по въпроса Бихте ли станали донор на сперма?, а и съм задавала въпроса на  мъже в реала. Следва замисляне и почти винаги отговор НЕ. Най-честата причина, която посочват като оправдание е, че не искат някъде по света да има тяхно дете, което те да не познават. Не звучи лошо, но на мен лично не ми е достатъчна причина, за да не помогнеш на някой да има бебе. Всеки мъж няма нищо против (почти) ежедневно да изхвърли в мивката или канала доза сперма, но има против да я даде на друг и да осмисли живота му. Егоистично ? Разбира се спермата си е нещо лично и всеки има право да си я хаби както намери за добре.  

Но освен, че не искат да даряват, изненадващо голяма част от мъжете имат проблем и с това сперма да се внася — какво правим с гордия  български ген! Може да е ин витро, но все пак чужденци оплождат нашите жени! Тоест — не не искаме да дадем сперма на българските жени, които нямат друг вариант, но и не искаме да взимат и от чужденци.

Интересно какви ли шансове остават? Над София и без това няма звезди. Още по-малко Витлеемски такива…