Мокър Jazz
публикувано на 28-10-2009 @ 6:57 am
Miles Davis – My Funny Valentine
Дъжд…тихо тарапанеше по покриви и прозорци.
А навън се стъмваше. Пелената на нощта падаше първо по-далече, а сетне и над близките покриви. Тук-там светваха лампи, светлината им се пречупваше от капките, зацапали неговия прозорец. За първи път от месеци нямаше нищо и никой, за което да се тревожи. Без работа, без ангажименти, без задължения, просто сам със себе си и за себе си. Беше толкова изморен от предите дни и седмици, че не му се правеше нищо. Искаше само да си седи в креслото, на изгасени лампи и да гледа дъжда навън…
Stan Getz and Astrud Gilberto – The Girl from Ipanema
Шоколад…такъв беше цветът на кожата й. Лежеше гола по корем на леглото, отпуснала глава върху ръцете си. Очите й бавно се затваряха. Той стоеше над нея и я наблюдаваше. Очите му следваха извивките на тялото й. Жадният му поглед се спускаше надолу по гърба ѝ и все надолу… докато не достигна онова специално място – извивката, която оформят кръста и последващото го възвишение. Мъжката Голгота. Той спусна ръката си по тялото ѝ. Пръстите му проследиха това специално място. Кожата отдолу беше съвсем леко грапава на пипане. Настръхваше. Наведе се и я целуна и времето спря…
Quincy Jones – Summer in the City
Ледчета… плуваха свободно и се топяха в уискито в чашата му. Беше сам тази вечер, но щеше да е сам и утре и до сетния ден. Беше останал единствен в целия необятен космос, а около него градът дишаше с нощните си звуци и усещания. А никак не искаш да е сам. Беше готов да похарчи всичко, за да има някой, с когото да сподели нощта. Тази нощ. Сродна душа, приятел, друг самотник – който и да е. Премина през няколко стаи, докато излезе на терасата. Въздухът навън все още тежеше и трудно се дишаше. Къщата беше на най-високата част. Целият град беше в краката му, а той беше тъй самотен…
Полунощ мина. Сега вече мога да ви разкажа за всичко онова, което чувствам и усещам, когато слушам джаз. Не, не мога да ви го предам. Няма как да стане, а няма и нужда. Джазът е толкова интелигентен и гениален, че всеки сам може да го изпита. Преживяването ще е уникално. У едни музиката ще създаде чувство на меланхолия, може би дори сантимент към някое отдавна отминало време. За други ще бъде фон, на който да изживеят приятни мигове от живота си. Няма нищо – в това е красотата на живота и на музиката, родена в пулсиращото му сърце – джазът.
Всичко това обаче може да бъде разказано само след полунощ. Не че не мога да ви разкажа за великите на джаза, за историята му или за музикалните „похвати” и на обяд, но… неговата душа може да бъде разкрита само по онова специално време от нощта, когато демоните ни излизат от скривалищата си зад маските, които носим. Само тогава можем да разберем как музиката ни спасява от нас самите.
Джазът е във всичко, навсякъде около нас. Когато искаш да забравиш, но не можеш… Когато искаш да си спомниш нещо, което никога не си изживявал. Когато искаш да убиеш чувствата или да ги разпалиш. Да се насладиш, да се успокоиш, да полудееш.
Странно е, но всички знаем онези примери за великолепието, родено от случайността. Това е същността на джаза. Той не предполага големи оркестри с по 20-30 изпълнители, няколко солисти, диригенти и цялата помпозност на класическата музика. Той не е роден в големите музикални академии, а точно обратното – на улицата, в малките опушени кафенета и барове – на Ню Орлеанс, Ню Йорк, Чикаго, Лондон, Париж и… разбира се София. Джазът се ражда навсякъде, където хората имат нужда от него.
Джазовите гении не правят мащабни турнета с хиляди души екип. Но същевременно джаз не можеш да си направиш на компютъра сам вкъщи. Той се ражда в съизживяването между различни музиканти и тяхната публика. Трудно е да си представим, че най-добрите пиеси са създадени от няколко опърпани черни момчета, които са свирели каквото и както им е идвало, но това е истинската история, живият дух на тази велика музика.
Ако търсите мелодии, които да ви помогнат да забравите, да се отдалечите от самите себе си, то джазът не е вашето нещо. Той може да направи всичко, освен едно – да ви накара да спрете да чувствате. С всяка брънка на тялото и душата си, всеки звук може да ви припомни дори най-дребните детайли от едно отдалечено и романтично време. Всяко изскърцване от тромпета на Майълс Дейвис може да ви накара да настръхнете. И независимо дали имате нужда от някого, споделяте себе си с някого или искате да избягате от всички, можете да намерите своя отговор… в джаза.
All that jazz…one of them favorites!!! Почти съвършено описание на една чудесна сутрин. Отново съм благодарен и ви пращам един Сачмо с Dream a Little Dream, като за закуска
Браво, мистър И, браво!
Мда: ентелегентно пикърс праудли презентс а ню Мистър И!
)
Поздравления и от мен
Ааа това с шоколада има ли продължение?
))
Чак ми се прииска да седна в тежко кожено кресло… с чаша малцово уиски с лед, да кача крака на бюрото и с дебела пура между пръстите да усетя сладкия тръпчив дим да излиза по гърлото ми. А слуха ми да гали дрезгав женски глас от стара jazz плоча
Muchísimas gracias por todos les felicidades!
Gracias, amigos!
Въх, добре, че сложих Google Translate! :Р
Ahahhahha sorry zai4e ,ama znae6 na kvo dereje sum s kirilicata
I mnoogo se izvinqvam za koeto
Поздравления, Господин И. Бъни, туй младеж звучи много социалистически. Господин И, не се заяждам:)))
Имам предвид някой млад, строен и наясно с Windows!
Айде може да не е строен, даже може и да не е млад, ама да е наясно с Windows!
Jlko 4e ne moga de se uhilq podobava6to i da go poso4a s pogled:))
http://www.artistdirect.com/nad/store/artist/album/0,,235402,00.html
Като ще говорим за джаз.
найс, вери найс
не знаех, че Господин И. пише такива неща
Май и той не знаеше
супер
да продължава смело в същия дух – много добре се е получило
И аз така мисля.
Липсва само Queen – Jazz
Но може би следващия път
Заедно с Майкъл Бубле
Bunny, Лита: да речем, че подозираше…
Първата част ми се стори най-силна! Наистина като цяло целият текст е страхотен, но просто първата част и като съдържание, и като музика за фон просто ме … :X Даже не намирам думи
Аз си лууп-кам трите песни от няколко дни.
Ако слушкате ще ви науча на още галещи мелодии…
Господин И … нямам думи! Браво! Заслужаваше си рекламанта кампания от страна на ентенлегентно …
Нали, нали, нали!
))
Препрочетох си сладките коментари преди да започна следващото… :Р
Благодаря на всички за хубавите думи!