Леле, не съм писал истински повече от две години…И не исках първата ми дума да е леле. Ама вече е късно. Не обичам да се връщам назад и рядко го правя, дори това назад да е преди пет секунди. Но сега е един от тези моменти. Ще се върна за малко, за първи и за последен път. Заради спомена, заради неизказаните неща и заради едно обещание.

Винаги ще се намери нещо, което да разруши мечтата ти…Може би съм бил на около шест-седем години. Живеехме в Етрополе и всеки ден след училище отивах до една много стара, пoчти антична къща в края на града. Това беше една много малка къщичка от другата страна на канала, който пресичаше града и беше така закътана, уединена, скрита от шума, от хората и от света, че човек трудно би я открил ако няма очи за нея. Това беше приказната къща на детството ми. Там живееха всички герой, мистични приятели и неразгадани тайни, който обитаваха безгрижното ми детско съзнание. Обичах истински това място, защото то ме караше да се чувствам свободен, да се чувствам откривател…като Колумб или Марко Поло…Това беше моята Америка, това беше моят Китай…Извън фантазиите ми в тази къща живееше баба Славка. С баба Славка бяхме приятели. Аз бях на шест, тя на седемдесет и шест. Аз живеех с родителите си, а тя живееше сама от много години. Тя обичаше тази стара къща и а аз също я обичах. Странно нещо е приятелството. Откриваш го на най-неподозирани места. Ходех там почти вески ден и си говорехме с баба Славка в продължение на часове. Тя ми разказваше за живота си, за семейството си, но истински щаслив бях ‚когато ми разказваше за къщата…Как дядо й я е построил преди повече от сто години, как са им я взимали, а после са им я връщали, какви промени е претърпяла…Мислех си колко много хора и съдби е виждал този дом. Колко мисли и преживявания помнят стените му…Цяла една епоха…И чувствах, знаех за изпълнените ми с любопитство детски очи това беше нещо много значимо…Исках тази къща един ден да бъде моя. Исках да запомни и моята история, така както е запомнила десетки други преди това. Това беше моето необременено от света желание, моя девствен копнеж, моята наивна, изпълнена с очакване първа мечта…

Винаги ще се намери нещо, което да разруши мечтата ти…Преди няколко години отидох до Етрополе да се видя с приятели…Истинското ми желание, беше да видя къщата на баба Славка…Не я видях…Там видях как един багер разрушава мечтата ми, за да сбъдне нечия друга, свързана с неонови лампи, асфалт и пиянски нощи…И тогава си мислех…Хората се променят…и мечтите се променят…Човек пораства…и мечтите му порстват…Даже вече не знам дали мечтата за тази приказна къща беше моя или на баба Славка…А и какво значение има…Мечтите продължават да живеят…Под друга форма, в други домове, в други умове, в други светове…И май мечтите се превръщат…в други мечти…

В психодрамата има една техника. Техниката на празния стол. Поставят празен стол пред теб и ти си представяш, че на него седи някой, на когото много искаш да кажеш нещо, но не си могъл да му кажеш. Дали от страх, дали от срам, дали от безсилие или защото така се е стекъл живота…Миговете са отлетели, вятърът ги е отнесъл на някъде…Просто не си могъл. И в този момент можеш да кажеш всичко което решиш, което искаш, което чувстваш, което имаш нужда. Сега ще поставя този стол, за да кажа няколко думи на един приятел…Благодаря ти приятелю, че направи твоята мечта моя мечта. Благодаря ти, че я направи наша мечта. Никога не съм си мислил, че причината поради която спрях да пиша, ще е причината заради която отново ще пиша…Живота е абсурден и може би затова винаги ни изненадва. Не можах да те видя преди да си отидеш, но всички твой желания, мисли и мечти за които сме си говорили живеят в мен. Това, което научих от теб, е че човек не бива да се отказва от живота…Никога…И до последно да бъде себе си. Това е въпрос на избор, въпрос на отдаденост.  Невероятно е че хората наричат най-истинските неща в живота фантазия…Ти ги наричаше възможности. Урок, който никога няма да забравя. И ако истинското приятелство  значи да вярваш на някого, да го подкрепяш по пътя му и да обичаш свободата му, то значи ние сме били истински приятели…И ако щастието е да сбъднеш нечия мечта, то аз съм безкрайно щаслив

Трябваше да го кажа…Преди да напиша каквото и да е друго.