- Ти се самопрограмираш, нали го съзнаваш?

Той пушеше лула — като по филмите. Седеше и пушеше лулата си. И това беше странно — в есенната вечер, човекът в боксерки с лула в зъбите. Картина като от филм. Той говореше, тя не разбираше — или отказваше да разбира. И той изглежда вече започваше да нервничи.

- Непрекъснато повтаряш “аз това, аз онова” — непрекъснато само аз, винаги сама. Ти се самопрограмираш за самота — не го ли виждаш?

Ароматът на тютюна много се отличава от аромата на обикновената цигара. Макар че всъщност въпросът не е в самия тютюн, въпреки че и той има значение. Просто дървото изглежда диктува свои закони — да се примесва към типичния мирис на тютюна, създавайки особен ефект. И се получава не мирис, а аромат. Даже започваш да мислиш другояче. Защото всъщност не можеш да продължаваш да мислиш все така, както си мислил, когато пред теб пушат лула, като по филмите.

- Ти разсъждаваш за личния живот… като за покупка на кола. Казваш — “ако поискам, ще имам дете”, а аз чувам в думите ти — “ако поискам, ще отида и ще си купя кола”. Нима не го чувстваш? Защо в твоите разсъждения никога няма никой друг, освен теб самата?

Тя мълчеше и мислеше. Гледаше лулата и разбираше, че това няма как да бъде обяснено. Не, винаги тя може да намери правилните думи, да ги съчетае в правилното изречение — да ги наниже на кукичката като червейче. И може би ако червеят се окаже правилният вид, то на тази въдица някой ще клъвне. И тогава може би повече няма да се налага да обяснява никому. Проблемът обаче беше, че правилният вид червей за самата нея така и не се намери. Оказва се, че да глътнеш собствената си въдица е много по-сложно, отколкото да хванеш на нея някой друг. Впрочем, да лъжеш себе си винаги е далеч по-трудно постижимо.

- Знаеш, че съм прав. Не, моля ти се, само не ми се сърди — не ти го казвам заради това. Не, наистина не разбирам. Защо?

В очилата му се отразяваше тя, лулата и искреното му желание да разбере. Да излъжеш човек с лула е почти толкова трудно, колкото и самата себе си — защото в зъбите му има лула. Нищо, че седи по боксерки. Лулата въпреки всичко диктува своите закони. Тя не позволява пошлост, забранява дребнавостта. Тя не позволява да прибегнеш към вечното “аз съм сама” — това, зад което е толкова удобно да се криеш. Това, към което отдавна си привикнала. Боксерките са нещо съвсем друго — пред тях няма проблем да си човъркаш из зъбите с нокът, да си сложиш лактите на масата, да ядеш с ръце и да облизваш пръстите си, да казваш “аз съм сама” — да го казваш толкова уверено, че всичките боксерки на този свят да повярват — веднага и без каквото и да е съмнение. Лулата не вярва. Тя разбира малко повече, вижда малко по-дълбоко, усеща малко по-силно. И всичкото оръжие, внезапно, се оказва напълно безполезно. Всички така старателно градени аргументи се сриват и не издържат на натиска.

- Да, ти си силна — истина е. Но дори и най-силните имат право да имат нужда от някого. Имат право абстрактно да разсъждават за наличието на други в своя, макар и силен, живот. Имат право да се уморяват и дори да си го признават — о, ужас! Това не е нещо лошо, не може да не го разбираш!

Шерлок Холмс е пушил лула. И е свирил на цигулка. Впрочем не, той не е носил боксерки — никога. По-трудно е. За такъв, вероятно, дори и слон няма как да намериш — камо ли червейче. И как въобще е възможно да обясниш такова нещо с думи? Как да обясниш с думи това, че най-добре от всичко в живота се получава само това, което зависи от самата теб? Че покупката на кола е лесна работа — само трябва да вземеш решение, а по-нататък всичко зависи само от теб. Че всичко, което зависи от другите, не може да се контролира. Че можеш да вярваш, да се надяваш — това вече е по-трудно. Просто да решиш и да продължиш — така е по-лесно. По-лесно е — ето това именно, може би, трябва да му обясниш. Че е по-лесно — това безусловно ще разбере и лулата. Тя знае как може да искаш да бъде по-лесно. Но не, не е така — това го знаят боксерките. На лулата това не можеш да го обясниш. Лулата е изискана, елегантна и абсолютно не иска да е “по-лесно”, или по-просто. Или въобще не го може?

- Кажи нещо. Не си ли съгласна?
– Не зная. Просто съм уморена…