Януари
публикувано на 01-01-2010 @ 5:05 pm
…
Двайсет и четири слънца и два хоризонта,
дирижабъл яде албатроси,
а във водата,
спасител се дави, но ти не се трогваш от въпроси,
…
здравей изтрезняла муцуно. знам че си дъга, а точно сега носиш цветовете си под мишница. навън въздухът е отрицателен, но не ми говори за температури. сега си изкашляй двете кутии цигари, погледни замечтано с постпиянска въздишка шампанското по шортите и намести гумата в задния джоб. хайде, сега ти давам кредит да се ухилиш мазно.
пясък, рапани, подводни скали. топка на дъга, гумено кресло и малки морски звезди. делфин на припек, а три монокини играят блато на пясъка. зад спасителната жилетка има дюни, а зад дюните — блато. водата е зелена, но като отпуснеш очи става синя — магия. как става ли? питай децата на оня от съседната кърпа, които културно се изпишкаха в морето и с вой дадоха на целия плаж да го разбере. на капана до пощата цацата е най-яка, препоръчвам ти я…
… но ти не искаш да завъртиш щорите. не и сега. интересно ти е дали божидаров ще успее с помоща на божията милост да измъкне колата от снежния еверест, в който пияната му координация сутринта я е наместил. не ти ли е по-интересен въпроса “а-се-га-ка-кво?”
календара хем е нов, хем е стар. не остаряваш с годините приятелю, остаряваш с всяка секунда. въпреки това, освен на джин, шампанско, червено вино, луканка и женски сокове, в устата ти се намира място и за нещо ново. не цигарата, колега, която ще ти отмъква по още една синя банкнота на месец, а за чувството, че отброяването почва от начало. пясъчния часовник се обърна отново. проумява ли брадата ти физиономия дали всъщност има значение от това, че е януари?
не е толкова значимо, защото е просто светло, после тъмно, после пак светло, след което, разбира се, отново става тъмно. но докато дните си минават, делата се трупат, а календарът има навика да ти помага да си спомниш бъдещето минало, така както и миналото бъдеще. времето е коварна спътница. истинска, съизмерима с дъха ти, с туптенето на сърцето, с крачките. не пропуска и клепача, който неусетно взима тежестта на миглите, събори се и отскочи като на трамплин. а зад него окото не спира да прави снимки, рисува. после изпраща факс на бекофиса, в който малката набръчката маймунка пише рапорти.
някои ще скачат да търсят кръстта. голи, смели и надъхани от ракия. пълни с ентусиазъм и остатъци от коледен бахур. понякога джибрито помага, понякога самия кръст. но така е и със самата година.
а сега тя започва. не я пропилявай.
… или поне я пропилей скачайки, усмихвайки се.
Тъкмо да не ми достигне…ей толкинко въздух, че мамка муЧ! разстоянията под вода отброяват вдишванията и издишванията с минусов знак… и Крис се притичва… верно приятелче е — подава… преди изплуването, макар и краткото, но жизнено важното — да зареди гърдите, устроени да дишат…, защото и спасителите се давят, но… не сега… може би?
:*
п.с.
Обожавам ‚когато Крис “не се излага пред чужденците”
Радвам се да те видя.
И на мен ми е приятно да намина в твоята обител, зайче!
Честита и на тебе, мисловна (имагинерна) граница между началата и краищата, от която най-вероятно имаме жизнеутрвърждаваща необходимост, щом упорито я поддържаме хилядолетия под ред.
Абе… ако върши работа — ще я крепим! И не само! Ще я подчертаваме дебело ако трябва , къде ще ходим?
)))) При таз съвременна криза на вярата, малко неща хващат декиш 
))))
Изпъдили Бог…
подритнати от науката, която, независимо от всичко, все пак ни научи как да пастьоризираме сиренето… и не само!(тафтология)
Научи ни дори, как да ползваме дамски превръзки и памперси (много са подходящи след безпаметно препиване) … науката ни каза и как, поне един път от 13, да улучим Луната при кацане, с цел астронафти да подскочат няколко пъти развявайки знаме и да си се прибират, там, където гравитацията държи, нищо, че те върти, че да не “отхвърчат” вовеки… ако имат късмет. Даже и атомни бомби ни подшушна как да направим… нищо, че… уж нехайно, забрави да включи в упътването, указанията за безопасна употреба.
Ритна ни… мамка й!
Мълчи като пукъл по въпросите за вярата!
За надеждата се прави, че не й стигат числата… стиска се на вероятностните скали… за любовта отказва да я занимават — счита го за шарлатанска работа: ” Врачките, Баячките, Набобогледачките, психиатрите и наркодилърите — те знаят, мен не ме занимавайте! Не разбирам от лични и масови халюцинации! ” — така каза.… по въпросите за самотата, рязкото избухване на безпричнна агресия и задух от чувство за безсмислено съществуване не ще и да знае, че може научно да мисли…:
“Ха! Че тия неща, не могат да се пипнат и видят! Те съществуват ли изобщо тогава? А? Ахахахаха! Видяхте ли? Мгого е просто! Няма проблеми — няма и научно обяснение за тях… значи… няма защо да търсим начини да се справяме… щом няма с к’во… Спокойно, бе! Придържайте се към мене и нема се плашите много! (под сурдинка) Не прекалявайте с наркотиците и секса… и ту-ту — чиста работа!” — ей така отговаря науката, като я базикнеш на тия теми
)))) / да се сещате кога преди… порнографията и наркотиците са били толкова разпространени и властни? /
Как да не си измисли човека времето? Е… ми… притиснат е отвсякъде! Надлъжно и напречно показах защо. Надявам се, че съм кристално ясна.
))))
От друга страна при таз ширнала се скромност, не е добре повече от 1, 2, 3 … да мислим нататък… пък за над 365 – кой ти мисли? Не познавате такъв, нали? И да има… пак…. за да не прекалява с халюцинациите, се връща до простичките сметки и стига до около 70 средно. Да! Има и случаи на преброили 108… и по-нагоре, ама те са, за да стресират математиката. Не е добре да е спокойна по всички въпроси, треба си е на щрек, поне по някои, за да не губи кондиция!
Оставяйки без Бог, обожествихме науката и най вече медицината…, а тя не е мръднала и на йота от зората си (не визирам, така наречената — “нетрадиционна” ), но това го разбираме само, когато стигнем до там, че „мастити” лекари, със сериозна физиономия, казват на роднините ни, докато лежим в кома (и не само) : „ Не можем да кажем… молете се… само Бог знае …”.
И тъй като, каквото и Бог да знае, го говори само на тези, на които се гледа с насмешка… или с чукче в ръка, пак ползваме науката за съветник… а тя к’во да предложи? (да не е проста!… ) Вместо оригиналното „Плацебо”, си ни пробутва ментето на фармацефтичната индустрия, ама добре опаковано… лъснато… натокано с очаквания и ни го продава скъпо и сигурно.
Днес повече от всякога, човекът е поставен пред лицето на сложна дилема:
– Едното решение е пълна безнадеждност и отчаяние.
– Другото е – тоталното ни унищожение като вид (самоунищожението ще свърши същата работа, но все още има пазарлъци около печалбите на време — подобни спорове на тия за евтаназията… Не могат да определят съдържанието на понятието „хуманизъм”, щото „изъм” бъгва, и етимологията на думата, и смисловите нива на съдържание… абе усложнява, почти толкова, колкото „хомо”… та си има мегдан за спорене.)
При такава дилема, к’во да направим, освен да се молим, да намерим достатъчно мъдрост в себе си, да направим правилния избор
))))
Тъй, тъй, Светле.
))
хахаххаааааааа
а бе, Светле, какво направи, може ли така, аз тъкмо мислех, че съм стигнала дъното, а тя, грабнала галактическата лопата и… прокопа почвата под краката ми — глей, цяла пропаст, спри се!
(аз само исках да се възхитя на Крис с красивото му включване и да му поблагодаря сърдечно)
ЧНГ
Еее събрахте се! Айде, колко време ви намяше.
))
Свежо: Просто си мисля , че си от Бургас. Ако не още по добре! Извинявай, но излъчваш непреодолима сексуалност. Това е дар от Бог. Извинявай ако съм те обидил. Не си затривай красотата! Използвай я. Само спомена остава!Просто това се излъчва от Теб! Завиждам ти!
Свежо: Пак благодаря, за хубавите думи.
И да, от Бургас съм.
Хубаво започване на годината… Чете се някак леко, подразбиращо се, както се диша…
Хм, никът ми… Аз му придавам много смисли, но буквално идея нямам какво значи
Поздрав за всички публикации!
Моя греша, прочетох го като италианското за облак…
Пак мерси.