Ако си жена и си под да речем 40 и не ти се случвала поне една от всичките ситуации от дванайсетте години на “Секса и града” или лъжеш или нещо с теб, хич, ама хич не е наред.

“Сексът и града” е култов, точно защото всяка една от нас го живее или е преживяла поне една малка част от него и то без София не е Ню Йорк.Няма значение, защото всъщност мъжете и жените и отношения между тях, малко или много си приличат навсякъде. Както казва една любима италианска песен: Просто е. Като да се срещнете, да се загубите, да се влюбите, пак да се намерите, да се разделите… Read the rest of this entry »

Понякога се чувствам като Пламен Петров. Стоя, пия вино и ми идват идеи.

Миналата седмица открих супер як блог, както тези от вас, които ме следват нагоре-надолу зная. Блогът на Радослав отива директно в блогрола, където отново ще започна да слагам НОВО пред новите сайтове, заслужаващи внимание.

Та покрай случайно получилата се промоция, която подозирам е генерирала трафик, нови читатели и може би линкове, казах нещо на майтап. На майтап, на майтап, колко да е на майтап. Read the rest of this entry »

Някои си имат деца, съпрузи, съпруги и отговорности. Аз си имам котарак и добри съседи. А ние си имаме евтини билети от скъпа авиолиния и ще ги използваме. Имаме си малки бягства. Read the rest of this entry »

Напоследък всеки иска да е силен — правим мускули във фитнеса, искаме да се справяме сами с всичко и после да се бием в гърдите или просто да се бие с  някого. Едни пребиват непознати хора пред заведенията, други пребиват жените си, а трети просто псуват телевизора. Всеки според физическия и умствения си потенциал, само че в обратна пропорционалност. Read the rest of this entry »

“Израснал на улицата” започва да придобива съвсем нови и реални измерения!
Това е една история за Създателя и Създанието!

Всичко започна когато улиците  отесняха и единият от тях трябваше да се махне. Войната помежду им продължаваше вече години и на всички им беше ясно, че краят е близо!

Форд-Ю – млад и нахален, агресивен и неудържим, импулсивен и краен. Беше роден в далечната 1889г. Бащите му Карл Бенц и Готлиб Даймлер, никога не бяха предполагали, че ще поведе война за територия. Направен от метал, пластмаса, кожа, с бензин в(место) кръвта. Read the rest of this entry »

Това някой да казва кой може и кой не може да има деца е фашизъм.

Онзи ден подпалих метлата по темата трябва или не трябва 62-годишна майка да има деца. Случайно попаднах и се загледах за десетина минути от съботната чалга на Иван и Андрей, където на Нана й излизаха искри от очите по тая тема. Сега, това е удар под кръста, ама ще го кажа. Нана има дете от човек, който е горе-долу набор на майката от Русе. Това някак автоматично превръща цялата й позиция в лицемерна според мен. Но не там е най-големият проблем. Read the rest of this entry »

Предконцертно:

Не съм върл фен на AC/ DC и никога не съм била. Но в  тях има нещо, което има в малка част от изпълнителите. Те имат онова въздействие върху публиката, оная връзка, която кара сърцата да туптят, краката да подскачат високо, гърлата да крещят до продиране.  Виждали ли сте как подкача по сцената чичо ви Ангъс? Не искате ли да скачате с него, не ви ли влече, не искате ли да му вземете китарата и да изкрещите „Thunder”? Аз искам! Искам и онова послание  и жизненост, които той изпраща към публиката – искам и тях, искам ритъма им в моите вени. Затова слушам „Лала лала лалаааа” и се въртя на стола, нямам търпение да се слея с тълпата. Отивам на ДИ СИ – отивам да изкъртя душата, ставите и гласа си от чист, неподправен, велик рок!

След концертно: Read the rest of this entry »

… да разберете защо останах да живея в България, дали съм вещица и други разни неща за мен, може да прочете интервюто на Пламен с мен за неговия блог “Блогатсво”. Знаете кой е Пламен, нали? Човекът зад BlogChal­lenge и наш редовен гост: “Безбожно”; “Сатанински строфи (с картофи) и “Пастет от свещена крава”.

CGArt.bg е уеб проект, посветен на хората, въвлечени и работещи в сферата на компютърната графика и визуални изкуства. Проектът цели да подпомогне социалните и професионалните връзки между начинаещи, студенти, професионалисти и работодатели.

Read the rest of this entry »

Евфемистичната натуралност ще смачка тъпите ни тикви, докато се плашим от центробежната сила на тези и онези думи. Завъртаме се около себе си заради минималистичната си, но нарцистична природа и така живеем. Думите са най-доброто. Висша ценност. Пишем всеки ден какво ли не, говорим, мислим в думи. Именно тази вербална обособеност на ежедневните социални ситуации ни поддържа живи. Жива и здрава да е Поли, която ми даде заглавието, тъй като мрази онази сладичка дума с „п“. Вагина. Влагалище. Вулва. (И с „в“ имало!) Пичка. Пещеричка. Да заровим кокалчето си в нечия градинка. Read the rest of this entry »