снимка: Светла Енчева

Снимката, която виждате не е от Ирак или Афганистан. Лагерът на нея се намира в София и до там се стига с маршрутка. По документи това е Дом за временно настаняване на чужденци. Вие ми кажете може ли около нещо, което се нарича “дом” да има бодлива тел.

Големият проблем е, че чужденците биват вкарвани там без ясни причини и за неясен период. Основната причина, която българските власти вписват е неуредени документи за престой у нас. Българският законът обаче е така написан, че тези хора всъщност няма как да получат документи. Идея за условията вътре можете да получите от филма на Иван Кулеков.

Да обобщим: затворниците биват вкарвани в Бусманци по причини, които не зависят от тях; прекарват там неясен период от време в условия отвъд всяка конвенция за човешките права, за която се сетите; в крайна сметка, най-често биват депортирани обратно в страните си, от които на първо време те бягат. Или биват пуснати на улицата отново без документи.

В момента в Бусманци има едно бременно арменско момиче, дошло в България, за да е с момчето, което обича. Сигурно вече сте чели за нея, защото много блогове писаха за това тази седмица.  Има и Face­book група, която се оказа малко по-полезна от останалите.

Няма да ви затрупвам с повече информация, най-подробно можете да прочетете за случая в блога на Светла Енчева. Оказва се, че единственото реално, което можем да направим за Аревик е да изпращаме писма, но не електронни, за да могат да им слагат входящи номера.

Пак при Светла има и примерен текст на писмото:

До
Комисар Валери Димитров
Директор на ОД на РДВР — Монтана

Уважаеми комисар Димитров,

В резултат на разпореждане на РДВР — Монтана, вече повече от месец арменската гражданка Аревик Шмавонян пребивава в СДВНЧ — Бусманци. Известно Ви е, че понастоящем Аревик е в третия месец на бременността си и в много тежко здравословно състояние, не е в състояние нито да се храни, нито да спи, непрекъснато има гадене и повръщане, откарвана е два пъти в болница в безсъзнание. Въпреки състоянието си, тя продължава да бъде затворена в “дома” в Бусманци в стая с още десетина жени, без адекватна медицинска, а и всякаква, грижа.

Комисар Димитров, не бих искала да се съмнявам във Вашата добросъвестност. Вероятно сте решили, че по този начин се придържате към закона. Но придържането само към едни точки от закона и пренебрегването на други не означава спазване на закона. Знаете освен това, комисар Димитров, че международното законодателство е с приоритет пред българското.

Според Директива 2008/115/ЕО, принудителното задържане е крайна мярка, която се прилага, когато са изчерпани по-леките мерки, например подписка. Аревик не е извършила престъпление, не е заплаха за националната сигурност, не се е опитала да се укрие. Нещо повече — семейството на нейния приятел и е осигурило издръжка и адрес на пребиваване, а бащата на приятеля ѝ е подписал нотариална декларация, че е неин гарант. Кое, тогава, налага задържането ѝ? И то по време, когато тя е била с разрешение за две седмици да се движи свободно в страната от Агенцията за бежанците?

Това не е всичко — според решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург от 30.11.2009г. по дело С-357/09 PPU (случаят “Саид Кадзоев”), принудителното настаняване на чужденци може да бъде единствено с цел депортиране. Аревик обаче не може да бъде депортирана, по няколко причини:

- чл.67, ал.1 от Закона за убежището и бежанците ясно показва, че до влизането в сила на съдебно решение процедурата по депортиране не може да се приложи
– Чл. 3 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, по коята България е страна, гласи: “Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.” Да се държи затворена и без достъп до медицинска помощ една бременна жена в тежко здравословно състояние определено е нечовешко отношение, а също и наказание. Освен това е и унизително.
– депортирането на Аревик в този момент също би бил нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ — би било изтезание, ако тя бъде принудена да пътува в това тежко състояние
– чл. 8 от ЕКПЧ и чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България защитават правото на неприкосновеност на личния и семейния живот. Технически Аревик не може да сключи брак с бащата на детето си, тъй като той е без документи за самоличност, но принудителното й отделяне от него грубо би нарушило правото й на личен живот. А и семеен живот, тъй като тя има връзка с Давид Арутюнян, бащата на детето, от пет години, и откакто е в България, е живяла с него на семейни начала. В перспектива биха се нарушили и правата на детето, понеже принудително ще бъде разделено от баща му.

Поради гореизложените причини Ви призовавам приложите закона, като незабавно издадете заповед за отлагане на депортирането и за освобождаване на Аревик Шмавонян от СДВНЧ — Бусманци.

Комисар Димитров, от интернет страницата на РДВР — Монтана научих, че сте баща на две деца. Моля Ви, не рискувайте други два човешки живота — на Аревик Шмавонян и на нероденото й дете.

С уважение,
вашето име.

А адресът е:

ОД”Полиция”- Монтана
пощ.код 3400
гр.Монтана
бул.”Александър Стамболийски”№2

Аревик обаче е единичен случай. Големият проблем е самият закон за уреждане на статута на чужденците в България, който трябва да бъде променен. Това иска граждански натиск. Подписката е тук. Единствената добра новина в цялата картинка е, че около проблемът се шуми все повече, основно в интернет. Дано има промени за добро.