Blog Challenge III: Шоколад
публикувано на 08-02-2010 @ 10:58 am
It’s about seeing the colours where others only see shades of grey.
It’s about optimism.
Вторник вечер, малко преди 6. Смрачава се. Светофарът светва зелено и пресичам булеварда. Преминавам бързо през голямото стъклено предверие и без да искам се оглеждам във витрината, но не забелязвам как изглеждам. Нея я няма. Поглеждам часовника – 17:57, подранила съм. Решавам да изляза на улицата, защото силната изкуствена светлина вътре ме уморява. Навън светът се движи хаотично, шарено и шумно, при все че светофарите се опитват да определят някакъв ритъм. Нощният град сега изгрява, окъпан в ярките си светлини, а толкова много хора посрещат изгрева… Ето я. Сгушена в огромния си зимен шал, топла шапка и пухено яке, тя се усмихва с искрящите си очи, а закъснението й става оправдано, нужно и желано. Двайсет минути по-късно вече вървим по непочистените от снега тротоари, заливайки малките улички със смеха си, ядем тъмен шоколад с ментов пълнеж и аз съжалявам, че нямам като нейните ръкавици без пръсти, защото съм свалила моите и ми е студено.
Знаеш ли… тъмният шоколад с мента има същия бездънен цвят като очите ти, когато под светлината на уличната лампа ми разказваш колко се страхуваш от заледени стълби…и се качваш по тях.
Събота следобед. Зимното слънце открива себе си в бледите сенки от голите клони на дърветата. Разсейвам го с чиста съвест, въпреки че виждам, че има работа, защото е събота… а почивните дни предполагат мързелуване. Котаракът ми помага с щуротиите си и той най-накрая се предава, повече заради него, отколкото заради мен, на дивана с чаша изстинало кафе със сметана. Няколко слънчеви лъчи смело си проправят път през щорите, падайки върху масата и памучната покривка на жълти и бели квадратчета. Говори ми какво голямо дете съм била когато се запознахме, а аз си мисля, че познавам него, тази маса и тази покривка и в друга, по-интересна светлина. Сега на тях има кубчета бял шоколад с лешници и фин млечен с орехови ядки…
Знаеш ли… млечният шоколад с орехови ядки има същия щастлив цвят като очите ти, когато се усмиваш, а меките слънчеви лъчи ги осветяват… деликатно.
Някъде около средата на филма се усещам, че вече нито той, нито аз го гледаме. Ръцете му отново са по-топли от моите. Харесва ми да сгушвам ръцете си в неговите, защото тогава усещам не само тях, но и себе си защитена и неуязвима. Няма нужда да си говорим. Бавно потъвам между завивките и прегръдките му, а очите ми натежават докато го гледам. Той е онова, за което все още не ми стигат думите и това ме привлича. На масичката до леглото лежи един разчупен шоколад с цели лешници. Неволно или не съм познала, че е любимият му. Подканва ме да си взема, но аз искам от другия — онзи с ром. Отхапвам парченцето на две и мекият пълнеж се разлива в мен с топлия дъх на ром и приключения. Дъхът на всичко, което предстои…
Знаеш ли… когато вечер в тъмното заспивам лице в лице с теб, си мисля колко много нюанси на шоколада са събрани в удивителния цвят на очите ти… и искам цялото време, за да ги откривам.
* * *
Този текст участва в BLOG CHALLENGE 3: ШОКОЛАД. Дори и да не ви харесва, моля оставете коментар и глас в Svejo. Благодаря предварително!






Свежо: плъгин тест
Свежо: WP Svejo Comments тест
Свежо: ОООООООХхххххххххххххххххх.….….ШОКолад.
Свежо: Моля, коментирайте на блога.
Благодаря, предварително.
Свежо:
(thumb up) (thumb up)
Go, go, go, Алекс! Нищо по-добро от три романтични истории и малко топъл шоколад в снежна сутрин!
ммммда, шоколадът е сладък и нежен…
Дано си се стоплил.
Ех тая Алекс…все където най-боли ще бръкне
Този текст участва в BLOG CHALLENGE 3: ШОКОЛАД. Дори и да не ви харесва, моля оставете коментар и глас в Svejo.
Пхахахахахахахахахахахаха…
Съвсем порочно стана…
‘Баси, Алекс…
Шапки долу!
Какво друго да кажа???
Алекс, поздравления! Текстът е меко казано ПРЕКРАСЕН!
Марти,
примоцията е — ако ви харесва, оставете 2 коментара! Трябват ни поне иляда :Р
Мда, не че се броят два коментара от един и същи автор като… две точки, но… с цялата тая агитация — looks тъпо :/
Хепи?
Съгласна съм с Марти. =)
А аз си мислих, че от шоколада се пълнене. давайте го насам
Ох, как си знаех, че ще е чудесно : )Браво, стискам палци
И аплодисменти за музикалния съпровод… сега освен, че ми се дояде шоколад, ми се догледа и филма
Дани, тая усмивка много ми харесва.
Ами прекасен понеделник, започващ със сън до след обяд и с три порции Шоколад — как няма да се усмихна
Радвам, че допринасяме.
(малко четки) вие винаги допринасяте…
Добро! Добро…Браво Алекс.
))
@Дани,
*blush*
Алекс, аз не ям шоколад. Не съм сигурен, че е възможно да му усетя магията по същия начин, но пък за пореден път си първото нещо което ме усмихва през деня. Благодаря!
До pa4ito, Lollypop, Господин И, Светла, Sayuri Yoku, Danny:), StanD, frangoff:
Казах го и на едно друго място днес, ще го повторя -
Хора, вашите коментари са най-големият комплимент и най-желаната награда за мен. Независимо колко са на брой. Радвате ме.
Много приятни разказчета. Стилно и оргинално звучене! Хареса ми края, чувствен и красив. Успех! Ще се радвам да се запознаете и с моята интерпретация http://petya-ivanova.blogspot.com/.
Въобще не съм хепи
“Агитацията” е част от правенето на успешен блог. Трябва да можеш да “продаваш”, това което правиш. Има хиляди блогове, ако не успееш да покажеш на хората, че твоя го има и да ги привлечеш, те няма как да знаят за него. Затова е всичко това е нормално да го има и тук. Дълга, офтопик тема.
Аз пък мислех, че не сладкодумието в увещаването и спаменето (и привидните молби/анонси) е начинът за правенето на успешен блог…
Що направо не написа, копирайки подхода на досегашните победители — “Трябват ми 300 коментара, за да спечеля. Go Go Go!”
Офтопик тема? Е, поне ще събереш “нужните” коментари
А, да… ако искаш мога да ти стисна ръката, понеже имаш блог !
Защото съм преценила, че мога да го кажа и по-добре.
ОК
Бон шанс!
Марти, извинявай, че се старая.
Елфе, слабак — Събина ти сви сърмите
(Ебаси колко съм лош провокатор)
Ай гот нууб’д, маейт… шайт!
Вкусно… Супех
…мда, Алекс е майсторка, знае, може, прави го да звучи нагарчащо сладострастно (или просто защото някъде там, из шоколадовите искри, познах себе си, като в огледлото на нечии любящи очи)
Аудио елемента перфектно обрисува. Всички шоколади долу..
Хареса ми тъмният шоколад с мента. Успех в надпреварата.
Да знаеш, че борбата ще е безмилостно-жестока .
Тя винаги е такава! :Р
страхотно!
Заповядайте… шоколад !
Няма какво повече да се добави… Тази статия може да я разбере само някой, който е влюбен. И който е влюбен в шоколада, хубавата музика, черното кафе и зимата, наблюдавана през прозореца:)
Успех!
За мен това е най-добрият пост в този кръг на състезанието. Поздравления, Алекс!
хоп троп хайде наще:)
Думи,думи,нямам думи…
музика и шоколад — чудно! Най-добрият пост! Успех!
Пак благодарим!
Разпространявайте теста, до утро по обед имаме шанс да спечелим.
Това накрая с филма ще ми се случи утре дано да е успешно, че вече губя надежда… Дори и в магическата сила на шоколада…
Хари, некое гадже ли ше сваляш?
Да, ама бивше за съжаление…
Е щом ще я сваляш, значи няма много за съжаление.
Хари, ако девойката разбира от намеци, прати и линк към текста… Успех!
Харесва ми !!!