Той се усмихва тихо. Гледа надолу и клати глава все едно знае някаква голяма тайна, която аз не знам. Има големи черни очи и ме гледа отдолу под големите си черни вежди. Говори малко, слуша много и внимателно.

Той вярвам в чудеса. Иска да ме научи на нещо. Някаква мъдрост. Иска да спаси старата ми, цинична душа. Не знам защо, но той вярва в нея. Той иска да я спаси, а аз не знам дали е възможно. Не знам дали има и нужда. Той иска да познае старата ми, цинична душа. Задава ми много въпроси.

Той мисли, че аз съм дете. Мисли си, че ме е страх и той ще ме отърве от този страх. Мисли си, че някой някога много ме е наранил. Или че може би много хора са ме наранили много пъти. Той не иска да знае миналото ми. Не пита.

He hum­bles me…